Решение № 12832 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Иванова против решение 68 от 20.05.2021 г., постановено по адм.д. 30/2021 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът кметът на Община Разград не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Разград отхвърля жалбата на В. Иванова против заповед 16/11.01.2021 г. на кмета на Община Разград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Реконструкция на съществуваща сграда, находяща се в гр. Разград, [адрес]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че е извършена реконструкция на сграда, състояща се от едно помещения с площ от 14.49 кв.м. и височина 2.60 м., като реконструкцията се състои в премахване на съществуваща дървена покривна конструкция и изпълнение на стоманобетонова покривна плоча, като покрива е оформен като открита тераса. Плочата стъпва върху шест бр. новоизградени стоманобетонни колони. Западната стена е стара, а южната, част от северната и източната стени са нови с монтирани нова РВЦ дограма и врата. Констатира, че строежът е извършен през 2019 г. без строителни книжа и предвид годината на построяването му не е търпим. Съдът посочва, че реконструираната постройка е самостоятелна и може да бъде премахната без да се наруши целостта и устойчивостта на другите съществуващи в имота постройки. По тези съображения е направен извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, както и за съответствието й с целта на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал.1 ЗУТ, а именно кмета на общината. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148, ал.1 ЗУТ. Касаторката е уведомена за съставения констативен акт и депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Доводите в касационната жалба, че строежът неправилно е посочен като V категория, както и неправилно е определен като реконструкция на съществуваща сграда, а не като реконструкция на съществуваща постройка на допълващото застрояване лятна кухня, са неоснователни. В случая е ирелевантен фактът, дали строежът е V или VІ-та категория, тъй като категорията на строежа определя компетентността на издателя на заповедта за премахване на незаконен строеж, а съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Що се отнася до втория довод, то е използвано общото понятие сграда, което не изключва постройка на допълващото застрояване. В заповедта е налице описание на строежа като е направено и изрично позоваване на констативния акт, в който строежът е описан подробно във всичките му части и е изготвена окомерна скица на неговото разположение. Що се отнася до разминаването в квадратурата на строежа с 1.83 кв. м., то този факт е неотносим към законосъобразността на заповедта, тъй като местонахождението и разположението на сградата са коректно дадени. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната реконструкция на сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъдат издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. По делото не е спорно, че извършител на строежа е В. Иванова. Установено е, че незаконния строеж е построен през 2019 г., поради което не е търпим, като с оглед годината на извършване на строителството нито административният орган, нито съдът могат да преценят търпимост. Твърдението, че сградата която е реконструирана е съществувала преди 30 г., не води до обратен извод, тъй като по несъмнен начин по делото е установено, че от старата постройка е използвана западната и част от северната стена, а останалата част е ново строителство. Действително съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 за постройки на допълващото застрояване не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква разрешение за строеж, каквото не е издадено, а съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж или час от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая строежът е извършен без разрешение за строеж и по смисъла на цитираната норма е незаконен. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта, е правилен. Доводите в касационната жалба, че извършената реконструкция на сградата не е индивидуализирана, поради което заповедта за премахване на незаконния строеж е неизпълняема, е неоснователен, тъй като извършените СМР са описани подробно. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,