Решение № 5631 от 9.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Л. Христова против решение 209/21.06.2021 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело 120/2021 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/5414#2/23.04.2020 г. , с който на М. Делиева от град Враца е определено публично държавно вземане в размер на 2 755.01 лева, представляващи 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят за неправилно приложение на чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения извън планинските райони от ПРСР 2007 -2013 (Наредба 11/03.04.2008 г.). Касаторът счита, че не се установяват форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т. 3 от ДР на НАредба 11/03.04.2008 г., които да представляват отрицателна материалноправна предпоставка за възстановяване на получената помощ. Твърди, че подаденото уведомление от 01.03.2016 г. касае многогодишен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания, която е различна от мярка 212, за която е издаден оспорения акт. Поддържа, че настъпилата нормативна промяна в чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, по силата на която договорите за наем на общински пасища на лицата, които нямат животновъдни обекти, се прекратяват не дерогира задължението на тези лица, по чл. 4, ал.1, т.3 от Наредба 11/03.04.2008 г. да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът М. Делиева от гр. Враца, чрез адв. Н. Кирчев оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата, по съображения за неправилно тълкуване и прилагане на чл.15 от Наредба 11/03.04.2008 г. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/5414#2/23.04.2020 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, , с който на М. Делиева от град Враца е определено публично държавно вземане в размер на 2 755.01 лева, представляващи 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони за кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че настъпилата законодателна промяна със ЗИДЗСПЗЗ обн. ДВ бр.61/2015 г. обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, която разпоредба предвижда, че възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. В текста на чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 са определени неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика (ОСП). В конкретния случай съдът е установил от фактическа страна, че М. Делиева е поела многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", с подаване на заявление за подпомагане с УИН 06/210613/52220 през 2013 г., която е първата година от поетия 5-годишен ангажимент. За изпълнение на задълженията си по мярката жалбоподателката е сключила с Община Вършец договор 54/15.05.2013 г. за наем на земеделска земя частна общинска собственост с начин на трайно ползване ливади. За първите три години от ангажимента на Делиева е изплатена сума за финансово подпомагане по мярката в общ размер на 5510, 01 лева, въз основа на подадени заявления за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За 2016 г. не е подадено заявление за подпомагане по мярката. Според съда неизпълнението на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане е по причина, представляващи "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства". В случая прекратяването на договора за наем, въз основа на който подпомагането лице е подавало заявления за подпомагане през първите три години от 5-годишния ангажимент е обстоятелство, което е било непредвидимо към датата на подаване на заявлението за подпомагане през 2013 година. Приел е за приложима разпоредбата на чл. 2, § 2, б. е от Регламент (ЕС) 1306/2013, която предвижда, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати в случаите на отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. На това основание е обоснован извод, че в резултат на непредвидените законодателни промени за М. Делиева е настъпила невъзможност за продължи да изпълнява поетия ангажимент, поради което административният орган е следвало да приложи чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008 г. като прекрати ангажимента без да изисква възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Решението е правилно постановено. Съдът е установите фактите по делото в съответствие със събраните доказателства и е приложил правилно материалния закон. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 АПК за отмяна на решението. По делото не е спорно, че М. Делиева е изпълнявала поетия от нея многогодишен ангажимент по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения извън планинските райони от ПРСР 2007 -2013 въз основа на договор за наем на земеделска земя (ливади) частна общинска собственост 54/15.05.2013 г., сключен с община Вършещ. Не е спорно също, че с § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ във връзка с чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ, за ползване на ливадите, е въведено изискване бенефициерът на помощта да има и животновъден обект, каквото не е съществувало към момента на подаване на заявлението на подпомагане по мярката през 2013 година и което е довело до прекратяване на договора за наем на основание §15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че настъпилата законодателна промяна, довела до прекратяване на договора за наем представлява форсмажорно и извънредно обстоятелство съгласно чл. 47 § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 и чл. 2, § 2, б. е от Регламент (ЕС) 1306/2013. Даденото от съда тълкуване на материалния закон е в съответствие със съображение 5 от Регламент (ЕС) 1306/2013, според което за осигуряване на съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочените в регламента дефиниции на тези понятия са в неизчерпателен списък с възможност и на други случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. В съображението е посочено и, че националните органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на СЕС. Регламентът е пряко приложим, поради което следва да се приеме, че посочения в него списък на форсмажорни обстоятелства не е изчерпателен, а преценката е за всеки конкретен случай съобразно събраните доказателства, каквато преценка е следвало да извърши административният орган. В този смисъл е и решение 4786/18.05.2022 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. дело 8105/2021 г., както е между същите страни, както и цитираната в него съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи. Неоснователно е възражението за липса на уведомление за настъпилото извънредно обстоятелство. ДФ Земеделие е уведомен за прекратяване на договора за наем, сключен от подпомаганото лице на 01.03.2016 г. във връзка с ангажимента по мярка 214 Агроекологични плащания. По делото не е спорно, че поетият ангажимент по процесната мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планински райони е изпълняван въз основа на същия договор за наем на земеделски земи, поради което извънредно обстоятелство, послужило за прекратяването на наемното правоотношение и обуславящо невъзможност за изпълнение на поет многогодишен ангажимент на един и същи бенефициер по няколко мерки, администрирани от един и същи административен орган, следва да бъде третирано еднакво. По тези съображения настоящият касационен състав преценява обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен, като валидно, допустимо и правилно постановено, и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,