Решение № 426 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2011 г.

Решение № 426 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на адв. М. като процесуален представител на Р. и. по о. /Р./ С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд /СОС/ от 8.VII.2011 г. по в. гр. д. № 281/2011 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 677 от 5.VI.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно процесуалната легитимация на Р. по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, предявени от лице, трудовото правоотношение с което е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Ответникът по касационната жалба Ш. Д. Х. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност, сочейки, че към настоящия момент не е произнесено решение по ТД № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС и че исковете са предявени и срещу работодателя. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: На 23.II. 2011 г. Ш. Д. Х. е депозирал пред См. РС искова молба срещу Р. С. с твърдения, че е изпълнявал длъжността Директор на О. У. "Х. Б." [населено място], [община], от 1993 г. и че със заповед № РД 07-05/10.I. 2011 г. на началника на Р. му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са съображения, че уволнението е незаконно поради конкретно посочени нарушения, при които дисциплинарното наказание е наложено. Заявени са претенции за отмяна на уволнението, за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С атакуваното решение СОС е потвърдил решението на См. РС от 10.V.2011 г. по гр. д № 254/2011 г., с което уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено, той е възстановен на работа на длъжността Директор на О. У. "Х. Б." [населено място] и Р. С. е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. ВКС намира, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по искове, предявени срещу процесуално нелегитимирана страна, разрешавайки този въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2010 г. на ОСГК. При релевираните твърдения на ищеца в исковата му молба и заявения петитум се налага извод, че като засегнати страни по настоящото дело се сочат ищеца и работодателя му по прекратеното трудово правоотношение - О. У. "Х. Б." [населено място], а това обуславя и неговата процесуална легитимация по делото. Обстоятелството, че трудовия договор, който е за длъжност по чл. 61, ал. 2 КТ, е сключен от началника на Р., т. е. от по-горестоящия спрямо работодателя орган, и, респективно, че уволнителния акт е отправен от същия орган, не прави Р. работодател на ищеца. Както се е произнесло ОСГК на ВКС с ТР № 1/2010 г. от 30.III.2012 г., надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 изр. първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Това е така, тъй като по изричната разпоредба на закона и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е длъжността по чл. 61, ал. 2 КТ, на което се предоставя работната сила, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител /като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности, какъвто е правният статут на този орган и при волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. В разглеждания случай съдът е следвало да извърши проверка в тази насока и с оглед предявяването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ срещу процесуално нелегитимиран ответник е следвало да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежния ответник, като при неизпълнение на указанието да прекрати производството. Това, обаче, не е сторено, а произнасянето по исковете срещу ненадлежен ответник обуславя недопустимост на постановените съдебни актове /виж посоченото тълкувателно решение/. Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3 във вр. с чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение, както и отмененото с него първоинстанционно такова, следва да бъдат обезсилени, производството по предявените срещу Р. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ следва да бъде прекратено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба. С оглед този извод настоящата инстанция не следва да се произнася по заявените в касационната жалба оплаквания по съществото на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,