Решение № 13462 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2016 г.

Решение № 13462 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "П. М. 84" ЕООД, с. П., общ. Б. срещу Решение № 4879 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 7156/2012 г. по описа на Административен съд С. град, П. отделение, 6 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 011113125 от 28.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1191 от 22.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на пчелен мед от посочените във фактурите доставчици - "А. Ц. Л." ЕООД и "Софграйн" ЕООД, доколкото по делото са събрани доказателства за произхода на стоките и за тяхната последваща реализация. В обобщение изразява становище за незаконосъобразност на РА и за отмяната му и присъждане в негова полза на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Аврамова оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение, без да конкретизира неговия размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "П. М. 84" ЕООД срещу Ревизионен акт № 011113125 от 28.02.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1191 от 22.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ - гр. С. при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 0,0237 от 25.07.2011 г., № 0,0238 от 26.07.2011 г., № 0,0239 от 27.07.2011 г. и № 0,0240 от 28.07.2011 г., издадени от "А. Л." ЕООД и по фактури № 0,0600 от 08.08.2011 г., № 0,0599 от 07.08.2011 г., № 0,0606 от 21.08.2011 г., № 0,0602 от 16.08.2011 г., № 0,0601 от 10.08.2011 г., № 0,0603 от 17.08.2011 г., № 0,0604 от 18.08.2011 г., № 0,0605 от 20.08.2011 г., № 0,0608 от 27.08.2011 г., № 0,0607 от 25.08.2011 г., № 0,0609 от 14.09.2011 г., № 0,0610 от 15.09.2011 г., № 0,0611 от 27.09.2011 г., № 0,0612 от 19.10.2011 г., № 0,0613 от 20.10.2011 г., № 0,0614 от 21.10.2011 г., № 0,0615 от 22.10.2011 г., № 0,0616 от 25.10.2011 г., № 0,0617 от 26.10.2011 г., № 0,0618 от 27.10.2011 г., № 0,0620 от 31.10.2011 г., издадени от "Софграйн" ЕООД с предмет - пчелен мед. Съдът е приел, че процесният РА е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Относно приложението на материалния закон, съдът се е концентрирал върху преценка на релевантния факт - дали доставчиците са предали на получателя съответното количество пчелен мед. Посочил е, че нито в рамките на ревизията, нито в рамките на съдебното производство са ангажирани доказателства, които да удостоверяват предаването на съответното количество стоки от двамата доставчици на ревизираното лице /РЛ/, респ. няма и доказателства относно превоза на фактурираните количества пчелен мед. АССГ е обобщил, че не могат да бъдат ценени констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, доколкото от вещото лице не е направена проверка на счетоводството на доставчиците с оглед преценка на тяхната редовност. Едновременно с това съдът е отчел факта на последващо разпореждане чрез ВОД за Гърция на пчелен мед от страна на самото РЛ, но този факт не удостоверява факта на извършването на доставките на пчелен мед от "А. Л." ЕООД и от "Софграйн" ЕООД в полза на "П. М. 84" ЕООД. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на съдебния акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, заключението по ССчЕ, като е формулирал правилният извод за законосъобразност на РА. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Предмет на процесните фактури са родово определени вещи - пчелен мед, като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, правото на собственост върху родово определени вещи се прехвърля в момента на индивидуализирането им - определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването им. Отчитайки предмета на спорните доставки, правилно съдът се е концентрирал върху въпроса дали е извършено отделяне на съответното количество родово определени стоки от продавача в полза на купувача и дали е осъществено тяхното приемо-предаване. Както правилно е отчетено от първоинстанционния съд по отношение на предаването на съответното количество мед от доставчиците в полза на РЛ не са представени протоколи или други документи, които да удостоверяват такова предаване от "А. Л." ЕООД и "Софграйн" ЕООД. Процесните фактури не обективират волеизявления между страните за приемо-предаване на съответните количества мед, като не се съдържа информация и за точното място на предаване. Обосновано съдът е посочил, че няма данни как са превозени значителни количества мед първо от физическите лица / за които се твърди, че е бил закупен меда от доставчиците/ и впоследствие от адресите на доставчиците до адреса на РЛ. Дори и да се приеме, че е доказан произхода на стоката съобразно приложените протоколи за изкупуване на пчелен мед от различни физически лица / въпреки че във всички протоколи няма положен подпис за "продавача"; върху част от протоколите не са изписани всички имена на продавачите; не може да се установи къде е извършено изкупуването на меда от физическите лица/, за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо установяване по категоричен начин на факта на приемо-предаването на стоките от доставчиците на получателя, което в случая не е изпълнено. В допълнение касационната инстанция възприема като правилен и изводът на АССГ, че последваща реализация на пчелния мед чрез ВОД към Гърция от самото ревизирано лице не доказва закупуването му именно от "А. Л." ЕООД и "Софграйн" ЕООД. Въз основа на гореизложеното, като е достигнал до извода за наличие на материалноправно основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 46 808,60 лева в полза на "П. М. 84" ЕООД по спорните фактури, издадени от "А. Л." ЕООД и "Софграйн" ЕООД през съответните данъчни периоди м. 07, м. 08., м. 09 и м. 10. 2011 г., АССГ е постановил решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при правилна преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва бъдат присъждани разноски поради неконкретизиране на техния размер. Съгласно мотивите на ТР № 6/13 г., по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. В конкретния случай ответната страна претендира един разход, но е представен списък и преди всичко не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл в полза на ответната страна по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение