Решение № 8209 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15160/2010 г.

Решение № 8209 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15160/2010 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Рони 88" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, чрез процесуален представител адв. Тодор Чакъров, против Решение № 133 от 8.10.2010 г. по адм. д. № 82 по описа за 2010 г. на Сливенски административен съд, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № РД 15-1513/20.10.2009 г. на кмета на Община Сливен, с която на осн. чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. чл. 9б, ал. 2 и чл. 113 (отм.) от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 43 от Наредбата за ОАМТЦУТ на Община Сливен (Наредбата) на оспорващия са определени такса в размер на 400 лева за административна услуга за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. за упражняването на дейност - продажба на спиртни напитки. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и в частност разпоредбите на Наредбата определящи размера и дължимостта на таксата за 2004 г. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - кмета на община Сливен, чрез мл. юрисконсулт Борнавска, оспорва жалбата с писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спора понастоящем по делото дали от жалбоподателя за 2004 г. се е дължала такса за упражнявана дейност - търговия със спиртни напитки в търговския обект и дали оспорващият е упражнявал дейността. Съдът е събрал и изследвал необходимия обем доказателства, от които е обосновал правилни прави изводи. От протоколи за извършени проверки се е установило безспорно, че такава дейност е извършвана от жалбоподателя. Размера на таксата е определен в нейния минимален размер в съответствие с приложимата редакция от 2003 г. на Наредбата за процесния период и чл. 9б, ал. 2 и чл. 113 (отм.) от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). При така описаната приложима нормативна законова и подзаконова уредба, съдът правилно е приел, че осъществяването на дейност по търговия със спиртни напитки в търговския обект е материално-правна предпоставка за дължимост на процесната такса за посочения период, още повече, че жалбоподателя като титуляр на лиценз за упражняване на такава дейност не е искал освобождаване от такса поради неупражняване на дейността. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед в частта й за периода 2004 г. е издадена в съгласие с материалния закон, действащ по времето, когато процесните задължения за местни такси са станали изискуеми. Издаването на акт за установяване на публични общински вземания за тези периоди, след отмяната на нормативните текстове (правно основание за определените задължения), считано от 1.01.2009 г., не представлява обратно действие на закона, а е израз на констативния ефект на процесния акт. Задълженията за местни такси се определят съгласно действащите материално-правни норми за съответните периоди. С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя изводите на Сливенския административен съд, че по делото са събрани доказателства, установяващи обстоятелството, че жалбоподателят е упражнявал през процесния период дейност по продажба на спиртни напитки в стопанисвания от него търговски обект, поради което дължи такси за осъществяване на контрол върху посочената дейност. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС - Сливен за основателност на жалбата в по-голямата част и за неоснователност относно периода 2004 г. Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. С оглед изхода от спора, на ответника по жалбата не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради липсата на процесуално представителство за него в касационното производство. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение,