Решение № 16692 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2019 г.

Решение № 16692 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Радованов-Младенов" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Бигла, № 2, представлявано от М. Младенов-управител, чрез адв. Николова – САК, срещу решение № 1935 от 21.03.2019 г., постановено по адм. д. № 5048 по описа на Административен съд София град за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221015004897-091-001 от 30.11.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден и частично изменен с решение № 329/25.02.2016 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София. С ревизионния акт на "Радованов-Младенов" ООД, са установени резултати по ЗДДС в размер на 31 471. 94 лв. и лихви в размер на 3 336. 29 лв., както и допълнително му е определен корпоративен данък в размер на 93 283. 57 лв. и лихви в размер на 6 332. 84 лв. Според касатора, решението е неправилно, тъй като е постановено в противовес със събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства. При произнасянето си, съдът не е обсъдил изложените в жалбата и писмената защита пред него, твърдения относно процедурните нарушения, допуснати от приходните органи при проверката на ревизираното лице и другите две дружества-доставчици. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 32 от ДОПК, при извършените насрещни проверки на "Дуо Макс Комерс" ЕООД. Правните разпоредби на Шеста Директива 77/38/ЕИО; ЗДДС и ППЗДДС предвиждат, че получателя по доставките е достатъчно само да притежава надлежно издадена фактура, за да има право на приспадане на начисления му ДДС, като данъчен кредит. В нарушение на Шеста директива неправилно е прието, че ревизираното лице следва да доказва реалното извършване на сделките. Обстоятелствата свързани с "Дуо Макс Комерс" ЕООД, на които се позовават органите по приходите не налагат извод, че доставката към жалбоподателя е не е осъществена. Изцяло необосновани са изводите и относно другият доставчик - "Сидиком Консулт" ЕООД. Правото на признаване на ДДС, не може да зависи от фактор, който е извън контрола на получателя по доставката. С оглед на тези твърдения се иска отмяна на съдебния акт, като неправилен и постановен в противоречие със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Претендира се заплащане на разноски в размер на внесената държавна такса за разглеждане на делото от касационната инстанция. Ответникът - Директорът на "Дирекция обжалване и данъчно осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Съдът е извършил всестранен анализ на доказателствата и е направил обосновани изводи за липса на доставка по процесните фактури. Моли, решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, преценява подадената касационна жалба като процесуално допустима, но неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен, като по отношение на същия не са налице релевираните оплаквания, които са основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК. Правилно и основано на доказателствата по делото е заключението на решаващият състав, че доколкото не е установено, че спорните доставки са реално осъществени, то не може да се упражни надлежно правото на данъчен кредит. Не се споделят твърденията на касатора, че доказването на фактическия състав предвиден в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е изцяло в тежест на данъчните органи. Закономерни са и изводите на съда, за законосъобразност на ревизионния акт и в частта на определените задължения по ЗКПО. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, както и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от наведените в нея. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-22221015004897-091-001 от 30.11.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден и изменен с решение № 329 от 25.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София. Въз основа на проведеното ревизионно производство на "Радованов – Младенов" ООД, са установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. октомври 2014 г. – м. май 2015 г., в размер на 31 471. 94 лв. главница и лихви в размер на 3336, 29 лв., освен това е определен допълнително и корпоративен данък в размер на 93 283. 57 лв. и лихви в размер на 6 332. 84 лв. При постановяване на съдебния акт, е прието, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, ревизията е възложена и проведена от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия. Издаденият ревизионен акт съдържа всички изискуеми реквизити и е подписан от надлежни органи по приходите с валиден КЕП. При проверката относно съответствието на РА с материалния закон, са съобразени следните факти и обстоятелства: В частта по ЗДДС: Между ревизираното лице и Община Златица е сключен договор за строителство по проект за разширяване на училище, находящо се в кв. 72 гр. Златица в изпълнение на публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Като безспорно е прието, че към 26.06.2014 г., датата на последно подписания протокол, дейностите по изпълнение на СМР по споразумението са изпълнени. След тази дата между ревизираното лице и "Дуо Макс Комерс" ЕООД е сключен договор за изпълнение на довършителни работи по възложения от Община Златица обект. Към тази дата не е съществувало дружеството подизпълнител, тъй като "Дуо Макс Комерс" ЕООД е регистрирано на 10.10.2014 г. т. е. след сключване на договора с него. Към момента за който се твърди, че са осъществявани дейностите, дружеството няма никаква кадрова и техническа обезпеченост. Налице е разминаване в отразените стойности на фактурата от 30.10.2014 г. в отчетните регистри и освен това липсва плащане по сделката. Макар да са съставени приемо-предавателни протоколи те са с дата преди сключване на договора между ревизираното лице и доставчика. По тези съображения съдът е изцяло е споделил изводите на органите по приходите, че не е доказана реалността доставка на услуга, поради което и не е настъпило данъчно събитие, като правилно е отказано да бъде признато правото на данъчен кредит. В частта по ЗКПО: Поради това, че не е установена реалност на доставката между ревизираното лице и "Дуо Макс Комерс" ЕООД е прието, че разходът по издадената фактура е необоснован и не следва да бъде признат. Със сумата от 157 354 лв. е увеличен финансовият резултат на дружеството. Финансовият резултат на дружеството е увеличен и с непризнат разход в размер на 388 135. 49 лв. Прието е от съда, че при липса на първични счетоводни документи за извършените разходи, то те не могат да бъдат признати за данъчни цели. Увеличение на финансовия резултат е направено и със сумата от 383 817. 21 лв. за която липсват разходооправдателни документи. Следователно разходите са документално необосновани с произтичащите от това правни последици регламентирани в чл. 26, т. 2 от ЗКПО. АССГ е приел, че правилно и законосъобразно са установени задълженията на ревизираното лице и въз основа на това е отхвърлил жалбата срещу процесния ревизионен акт. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В оспореното решение, са описани доказателствата събрани в ревизионното производство, както изцяло са възпроизведени мотивите на решение № 329 от 26.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София. Лаконичните мотиви на съда по съществото на спора, представляват констатация, че РА е издаден в съответствие с нормите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС и съответно с чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. В подкрепа на тези изводи отново са преразказани аргументите възприети на органите по приходите. Събраните доказателства, в хода на ревизионното производство и в последствие пред съда изобщо не са били конкретно обсъдени от решаващия състав. Не са формирани никакви изводи на база приетите по делото доказателства, а само е посочил, че констатациите в РА не са оборени. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд, като съд по същество, е длъжен да изследва всички обективни факти, установени в хода на ревизията и в хода на административния процес, като въпреки пасивността на жалбоподателя в съдебното производство, обсъди наведените твърдения за незаконосъобразност на РА при обжалването, след което да обоснове извод за наличие на законовите предпоставки за отказ да бъде признато право на данъчен кредит и начисляване на допълнителен данък по ЗКПО. Задължение на съда е, да обсъди и анализира представените доказателства поотделно и в съвкупност, и да посочи какви констатации прави въз основа на тях. Задължение на съда е да обоснове със съответни ясни мотиви крайния си извод за законосъобразност или незаконосъобразност на РА. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Поради необсъждането на доказателствата, крайният му извод за законосъобразност на РА е направен при съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на такова обсъждане пречи на ефективния касационен контрол на първоинстанционното съдебно решение. В мотивите на съдебния акт, първоинстанционния съд се позовава на няколко места на изслушана съдебно – счетоводна експертиза и на заключенията на вещото лице по въпроси относно разходооправдателните документи. Такава експертиза по делото не е назначавана. Изслушана е само съдебно техническа експертиза, но същата е неотносима към въпросите свързани с осъществените плащания и коректното отразяване на счетоводните операции на дружествата при осъществяването на доставките. Назначеното вещо лице е инженер и няма данни да притежава специални знания в сферата на счетоводството и финансите. Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви свързани с конкретните твърдения на органите по приходите и ревизираното лице и при необоснованост на крайния извод за законосъобразността на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, като съд по същество. При новото разглеждане на делото съдът следва да направи и изложи свои фактически изводи, като извърши анализ на всички спорни моменти и ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, а не както е сторил в настоящото само с преповтаряне на изводите на органите по приходите, без конкретни и ясни мотиви защо ги възприема или не. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение