Решение № 2670 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2008 г.

Решение № 2670 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Зам. Директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1181 от 8.08.2008 г. по адм. дело № 205/2008 г. на Административен съд - гр. Варна в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 03002286/21.09.2007 г. на ТД на НАП - Варна относно установените задължения за ДДС за данъчен период м. 07.2006 г. над размера от 181,22 лв. и лихви над размера следващ се върху невнесената част от 20,87 лв., както и изменените данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 10.2006 г. В останалата част решението не е обжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Тандем и ко" ЕООД гр. Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесният РА, в частта касаеща данъчни периоди м. 07 и м. 10.2006 г., АС е приел, че по отношение непризнатото право на пълен данъчен кредит, произтичащо от доставките от "Електроразпределение - Варна" АД, жалбата на дружеството се явява основателна. Видно от представените с възражението срещу ревизионния доклад договори и копия от фактури, получените от жалбоподателя услуги от "Електроразпределение - Варна" АД за електроснабдяване на строителен обект, за свързване и временно захранване, касаят единствено обект "Жилищна сграда на ул. Д-р Железкова № 42. АС е посочил, че по аргумент на чл. 34, ал. 1 от ЗДДС (отм.), с получените услуги, жалбоподателят може да извършва единствено облагаеми строителни услуги, или да прехвърля право на строеж върху обекти до завършването им в груб строеж, в чиято стойност обаче не се включват извършените СМР. Ето защо първоинстанционният съд е приел, при определяне на задълженията на дружеството, данъчната основа по тези фактури следва да бъде включена в данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит. По тези съображения, съдът е приел, че за д. период м. 07.2006 г. получените доставки с право на пълен данъчен кредит са с данъчна основа в размер на 26 300 лв., а тези с право на частичен - 161,28 лв., за д. период м. 10.2006 г. - покупките с право на пълен данъчен кредит са с данъчна основа - 38095,63 лв., а тези с частичен - 27,71 лв. По изменението на коефициента за определяне на размера на правото на данъчен кредит по покупки, използвани за извършването както на освободени, така и на облагаеми доставки, съдът е приел следното: 1. За данъчен период м. 07.2006 г. съдът е установил, че не е налице твърдяното в жалбата изменение с РА на декларирания от дружеството коефициент по чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС (отм.). Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ, установените при проверката на счетоводството облагаеми доставки през периода са с данъчна основа 27 263,05 лв., освободените - с данъчна основа 49 947,19 лв., от които неотразени в счетоводството и в СД - 36 947,19 лв., с оглед на което съдът е определил коефициент 0,3531015, като размерът на данъчния кредит, който се следва на жалбоподателя е 5271,39 лв. Същият е установен след прилагане на коефициента спрямо ДДС по покупките с право на частичен данъчен кредит. При начислен ДДС по продажби съгласно СД в размер на 5452,61 лв., резултатът за данъчния период е ДДС за внасяне в размер на 181, 22 лв. Съобразно изложеното, АС е отменил РА в частта, с която на дружеството за данъчен период м. 07.2006 г. са установени задължения за ДДС над размера от 181,22 лв., както и лихвите над размера следващ се върху невнесената част от 20,87 лв. 2. За данъчен период м. 10.2006 г. съдът е посочил, че при установяването на задълженията за ДДС за този период с РА също не е извършено изменение на декларирания коефициент по чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) от 0,1444625. Във връзка с констатациите на вещото лице за данъчна основа на облагаемите доставки в размер на 36 171 лв. и на освободените - 0 лв., предвид отчитането на освободената доставка по нотариален акт № 45, том IV, рег. № 8571, дело № 563 от 2006 г. на нотариус № 194 в пълен размер в данъчен период м. 06.2006 г., съдът е определил коефициент по чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) - единица, като същият следва да бъде приложен към определените от съда размери на данъка по получените доставки с право на частичен данъчен кредит. С оглед изложеното, АС е приел, че на жалбоподателя следва да бъде признато право на данъчен кредит за м. 10.2006 г. в размер на 7 624,67 лв., какъвто по същество е декларирания от него резултат, като РА в тази част е отменен. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Правилно и законосъобразно е приетото от съда, че следва да се признае право на пълен данъчен кредит за данъчните периоди м. 7 и м. 10.2006 г., като правото произтича от доставките на "Електроразпределение" АД - Варна. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (отм.) регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, когато с тях ще се извършват както облагаеми, така и освободени доставки и при получаването не може да се определи каква част от тях ще се използва за извършване на облагаеми и каква част за освободени доставки. Неоснователни са възраженията в жалбата, че именно това е било налице при касатора. Видно от представените договори и копия от фактури, получените от жалбоподателя услуги от "Електроразпределение" АД - Варна, за електроснабдяване на строителен обект, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗДДС (отм.), са такива, които са облагаеми, без да се включват извършените СМР, поради което при определянето на задълженията на дружеството, съдът правилно е приел, че данъчната основа по тези фактури следва да се включи в данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит, а изложените в жалбата съображения в обратния смисъл, са неоснователни и не са налице касационни основания. Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че АС - Варна е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,