Решение № 486 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5072/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. С., чрез адв.Ц. Маркова от АК Варна, против решение 2015 от 27.03.2024 г., постановено по адм. д. 1385/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ с рег.1232/29.01.2024г. на Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ към Министерство на вътрешните работи. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, вследствие отказ на съда за събиране на относими доказателства - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание се излагат в касационната жалба. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът - директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител юрисконсулт Василева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображенията, изложени в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата касационна инстанция, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АСГГ е образувано по жалба на А. И. С. срещу изричен отказ, обективиран в с рег. 1232/29.01.2024г. на главния директор на ГДИН жалбоподателяг да бъде възстановен на длъжност Инспектор I-ва степен в сектор Охрана и сигурност на местата за лишаване от свобода в ГДИН или равностойна на нея. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания отказ е издаден от компетентния орган - главния директор на ГДИН, при липса на допуснато нарушение на материалния закон. Фактите, установени в производството пред първоинстанционния съд, не са спорни. Не е спорно, че с отказ за достъп до класифицирана информация 362 от 18. 06. 2021 г. на зам. председателят на ДАНС, е отказано издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация на А. И. С.. За това обстоятелство, с докладна записка от 27. 09. 2021 г. от инспектор от сектор Охрана и сигурност в местата за лишаване от свобода е уведомен главния директор на ГДИН, че за заеманата от А. С. длъжност се изисква достъп до класифицирана информация, поради което същият не може да изпълнява служебните си задължения като инспектор I-ва степен в посочения вече сектор в ГДИН. С писмо от същата дата А. С. е уведомен, че за заеманата от него към този момент длъжност се изисква достъп до класифицирана информация с ниво Секретно , при което му е предложено да бъде преназначен на друга длъжност, не изискваща такъв разрешен достъп, след което той е дал съгласието си, отразено в протокол от 27.09.2021г. да бъде преназначен от длъжността инспектор I-ва степен в сектор Охрана и сигурност на местата за лишаване от свобода на длъжност инспектор IV степен в пробационна служба - звено Перник към Районна служба Изпълнение на наказанията Перник. За преназначаването е издадена Заповед Л-3395 / 27. 09. 2021 г. на главния директор на ГДИН. След подадено заявление от 18.11.2021г. от А. С. да бъде преназначен от длъжността инспектор IV степен в пробационна служба - звено Перник към Районна служба Изпълнение на наказанията - Перник на същата длъжност в пробационна служба - София град към сектор Пробация София, заявлението му е удовлетворено и той е преназначен на исканата длъжност със Заповед Л-4112/24. 11. 2021 г. на главния директор на ГДИН. На 17.11.2022г. А. С. подал заявление да бъде преназначен от длъжността инспектор IV степен в пробационна служба - София град към сектор Пробация - София на длъжност инспектор IV степен (психолог) в ОСИН София, което преназначаване е осъществено въз основа на Заповед Л-4962 /22. 11. 2022 г. на главния директор на ГДИН. Междувременно, с Решение 69-11-27 / 26. 08. 2021 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията е отхвърлена жалбата на А. С. срещу издадения отказ за достъп до класифицирана информация 362 от 18. 06. 2021 г. на зам. председателят на ДАНС. С решение 35 / 28. 04. 2023 г. по адм. д. С-61 / 2021 г. на Върховен административен съд - Пето отделение е отменено Решение 69-11-27 / 26. 08. 2021 г. на ДКСИ и преписката е върната за ново произнасяне. Последвало е издаването на Решение 93-11-14 / 04. 12. 2023 г. на ДКСИ за отмяна на отказ за достъп до класифицирана информация 362 от 18. 06. 2021 г. на зам. председателят на ДАНС, за което решение жалбоподателят е уведомен с писмо от 06. 12. 2023 г. Със заявление вх. 20253 / 20. 12. 2023 г. А. С. е поискал от главния директор на ГДИН да бъде възстановен на длъжността, заемана от него преди издаване на отказ за достъп до класифицирана информация 362 от 18. 06. 2021 г. на зам. председателят на ДАНС. Заявлението е основано на разбирането на жалбоподателя, че след отмяната на отказа за достъп до класифицирана информация отпадат неблагоприятните за него последици от отменения административен акт и пречките да заеме длъжността, която е заемал пред отказа. С вече посоченото писмо per. 1232 / 29. 01. 2024 г. на главния директор на ГДИН А. С. е уведомен, че в ЗМВР липсва възможност за възстановяване на предишната длъжност в случай на отменен отказ за достъп до класифицирана информация, както и че като действащ държавен служител би могъл да бъде преназначен на друг длъжност, съобразно нормативните изисквания. При тази фактическа обстановка, правилно установена от първоинстанционния съд, съдът е извел изводи, че при издаването на оспорения акт не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е налице прекратяване на служебното правоотношение, за да последва след отмяната на заповедта за прекратяване на правоотношението възстановяването на А. С. на предишната длъжност като държавен служител в МВР. Мотивирал, че жалбоподателя може да заеме длъжността, заемана от него преди отказа за достъп до класифицирана информация единствено по реда на преназначаване, при условията и реда на Правилата за преназначаване на държавните служители в ГДИН, утвърдени със Заповед JIC-04-750 / 09. 12. 2021 г. на министъра на правосъдието. Решението е правилно. В процесния случай, както правилно е приел за установено първоинстанционния съд не е налице хипотезата по чл.232 от ЗМВР, съобразно която норма при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Правилни са изводите на АССГ в обжалваното решение, че след издадения отказ за достъп до класифицирана информация, А. С. при възможността да бъде прекратено служебното му правоотношение и впоследствие след отмяната на отказа да иска да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, съобразно чл. 232 от ЗМВР е избрал, давайки съгласието си за това, да бъде преназначен на друга длъжност. Поради този му избор, отмяната на отказа за достъп до класифицирана информация няма за последица възстановяване на правоотношението между жалбоподателя и ГДИН съществувало преди отказа. Отмяната на отказа дава възможност на касатора за заемане на длъжност, която изисква наличието на разрешение за достъп до класифицирана информация, но по реда на преназначаване на съответна длъжност. Цитираните в касационната жалба решения на ЕСПЧ се отнасят за казуси, различни от настоящия по делото А. С. срещу България жалбоподателят е бил освободен от длъжност в Българската армия след отнето разрешението за достъп до класифицирана информация и ЕСПЧ се произнесъл с решение, приемайки, че правният спор относно уволнението на жалбоподателя не е разгледан от съд с достатъчна компетентност , за да се произнесе по всички относими към случая фактически и правни обстоятелства, при което е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията в нейния гражданскоправен аспект. По делото М. П. срещу България казуса е свързан с отказ за достъп до класифицирана информация, след което е последвало уволнението й, който отказ тя не е могла да оспори по съдебен ред. Различен от настоящия казус и и случая по делото В Tinnelly & Sons Ltd and Others and McElduff and Others, посочено в касационната жалба, в което казус дружеството жалбоподател, след като първоначално е препоръчано за възлагане на договор с Електрическите служби на Северна Ирландия (Northern Ireland Electricity Services), впоследствие получава отказ за възлагането на такъв договор въз основа на това, че му е издадено отрицателно удостоверение за сигурност от държавния секретар за Северна Ирландия, като молбата на дружеството за разглеждане от съд е отхвърлена. А. С. е имал възможност и упражнил правото си да обжалва пред съд решението на ДКСИ с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за достъп до класифицирана информация, като съдът е извършил проверка за законосъобразност на решението на административния орган и отменил същото, връщайки преписката за ново произнасяне, каквото е последвало, с благоприятен за А. С. резултат - отмяна на отказ за достъп до класифицирана информация 362 от 18. 06. 2021 г. на зам. председателят на ДАНС. При тези доказателства, законосъобразен е извода на АССГ за правилно приложение на материалния закон от административния орган. Доколкото не е налице хипотезата на чл.232 от ЗМВР и отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение, правилно е постановен отказ за възстановяване на исканата от касатора длъжност, жалбата срещу който отказ законосъобразно е отхвърлена с оспореното решение на АССГ. Не са налице допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК. Решението на съда е мотивирано и е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което обжалваното решение трябва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение