Решение № 6621 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2018 г.

Решение № 6621 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. от [населено място], против Решение № 417 от 30.07.2018 г., постановено по адм. дело № 537/2017 г. по описа на Административен съд М.. С него съдът е отхвърлил жалбата на С. С. против Решение № 2153-11-71/16.11.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – М. (ТП на НОИ – М.), с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] от 18.09.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - М., осъдил е лицето да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в полза на Административен съд М. сумата от 300 лева за назначена служебно съдебно – икономическа експертиза и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. По изложени в жалбата твърдения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното решение. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – М. в писмено становище моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд М. е Решение № 2153-11-71/16.11.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – М. (ТП на НОИ – М.), с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] от 18.09.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - М.. С разпореждането на Стефанова е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер - 142, 51 лева, считано от 27.04.2017 г., при осигурителен стаж от трета категория труд - 27 години 06 месеца и 04 дни. Със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване на Стефанова от 2017 г. е определен нов размер на пенсията от 170 лева. Административният съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, като е указал на страните доказателствената тежест, която носят в съдебния административен процес, както и фактите, които подлежат на пълно и главно доказване, с оглед твърденията им хода на делото. В този смисъл правилно спорният въпрос е сведен до установяване фактическия състав на нормата на чл. 68, ал. 3 КСО, при наличието, на който за лицето възниква право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ). При последвалото административно оспорване пред по-горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ – М., е потвърдил разпореждането с мотиви, че размерът на пенсията следва да се приравни на съответните гарантирани минимални размери на изплащания вид пенсия. В решението си директорът посочва, че по заявения от оспорващата базисен период 1991-1993 г., изчисленият индивидуален коефициент е 0, 589, поради което същата правилно е определена в размер първоначално на 142, 51 лева, приравнена впоследствие на съответните гарантирани минимални размери. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Стефанова като неоснователна. Приел е, че правилно на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 142, 51 лева, считано от 27.04.2017 г. при установения общ осигурителен стаж от трета категория труд - 27 години, 06 месеца и 04 дни, а от 01.07.2017 г. е изчислена пенсия в минимален размер -153 лева, съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗБДОО за 2017 г., съответно от 01.10.2017 г. размерът е 170 лева. С. С. оспорвайки размера на пенсията си, не е поискала преизчисляването й от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 01.01.1997 г. в хипотезата на чл. 70, ал. 14 КСО. За да обоснове извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който се потвърждава размера на пенсията, съдът е кредитирал заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза. Въз основа на него, обсъдено в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът е достигнал до извод, че към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Стефанова е навършила необходимата възраст по чл. 68, ал. 1 КСО за жените през 2017 г. - 66 години. Към тази година тя има осигурителен стаж от втора категория труд - 08 години 2 месеца 24 дни и от трета категория труд - 17 години 02 месеца 19 дни. Поради това и на осн. чл. 104, ал. 2 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 27 години 06 месеца и 04 дни. Според вещото лице индивидуалният коефициент на касаторката също правилно е изчислен и административният орган законосъобразно е определил размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Правните доводи за законосъобразност на административния акт, се основават на логическите съждения, при вярна преценка на събраните по делото доказателства. Придобиването на правото на пенсия, което се претендира от Стефанова е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО. По чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за правото на пенсия се изисква навършването на определена възраст за мъжете и жените, както и достигането на определен осигурителен стаж - 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава. В хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, на чл. 68 КСО до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За да обоснове наличието на осигурителен стаж, който се зачита по смисъла на чл. 68 КСО, законосъобразно административният съд се е позовал на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпоредбата императивно предвижда, че осигурителният стаж се установява с данни по чл. 5. ал. 4. т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Законодателят обосновава тяхната достоверност с обстоятелството, те да са издадени на основата на първични документи, изходящи от съответния работодател, т. е. въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. На осн. чл. 40, ал. 5 НПОС в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителен стаж и осигурителен доход. В конкретната хипотеза С. С. не е установила наличие на изискуемия се по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО осигурителен стаж, вкл. този в шивашки цех, [населено място], в ДКК "Г. Г." и ПУЦ към комбината, с относимите и допустими доказателства по чл. 40 НПОС. Затова, след като не е доказан правопораждащият факт към датата на подаденото от лицето заявление – 28.05.2017 г., същото няма право да се пенсионира при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Доводите на касаторката за наличие на елементите от фактическия състав, при които за страната възниква претендираното субективно материално право, са неправилни. Според нормата на чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Правилно съдът е достигнал до извод, че Стефанова отговаря на изискванията за възраст към датата на подаване на заявлението си, но не отговаря на второто изискване за наличие на нормативно установения осигурителен стаж. Последното обстоятелство съдът е намерил за доказано и от заключението на приетата по делото единична съдебно - икономическа експертиза. Пенсионните органи са провели административното производство съобразявайки общите правила на АПК и особените разпоредби на КСО и НПОС, и настоящата инстанция изцяло споделя изложените мотиви относно правилно изчисление на пенсията съобразно чл. 70 КСО. Поради изложеното следва да се приеме, че жалбоподателката не отговоря на изискванията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника по делото за присъждане на разноски, на страната се дължи сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждание, на осн. чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,