Решение № 6514 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2009 г.

Решение № 6514 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава десета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Николина Стефанова Петрова, Иван Петров Иванов, Вела Латинова Миланова, Любомир Тодоров Велев, Георги Тодоров Велев, Нино Кирилов Петров, Живка Любчова Иванова, Александър Тошев Нинов, Любослав Тошев Нинов, Милка Недялкова Петрова, Васил Ангелов Петров, Любен Стоянов Атанасов, Любка Шишманова Васева, Цветанка Асенова Атанасова, Ирена Драганова Стоянова, Стоян Драганов Атанасов, Тодорка Стефанова Атанасова, Айседора Зургер, Стефан Асенов Атанасов и Петър Цветанов Петров срещу мълчалив отказ на Министерския съвет да се произнесе по заявление от 04.12.2008 г. с формулирано искане за включване, на основание чл. 24, ал. 3, изр. 2 от ЗСПЗЗ, в Държавния поземлен фонд на земеделска земя в м. "Татарка", землището на с. Кумарица, поради отпадане на необходимост, свързана с отбраната и сигурността на страната. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, като формиран в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателите твърдят, че са налице материално-правните предпоставки за включване на земеделските земи в Държавния поземлен фонд, поради което правят искане за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката за ново произнасяне с указания за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 24, ал. 3, изр. 2 от ЗСПЗЗ. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител юрк. Василев, излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане обжалвания мълчалив отказ като законосъобразен да бъде потвърден. Заинтересованата страна - министъра на отбраната, не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна по делото е установено следното: С ПМС № 1413 от 20.11.1951 г. са отчуждени за нуждите на МНО земеделски земи в землището на с. Кумарица, м. "Татарка" с обща площ от 92,890 дка. Част от отчуждените имоти е и имот - бивша нива от 7,512 дка, п. IV, кв. 34 по плана за комасация от 1942 г., собственост на наследодателя на жалбоподателите Петър Деньов Антов. Съгласно протокол на ТПС комисия от 22.04.1952 г. отчуждения за нуждите на Министерството на отбраната имот е заменен с имот от Държавния поземлен фонд - нива от 9,200 дка, в землището на с. Кумарица, кв. 4, п. Х. С решение № 2642 от 27.04.1995 г., издадено от ПК, сега ОСЗ, Нови Искър, за наследници на Петър Антов е отказано възстановяване в стари възстановими реални граници на имот - нива от 7,510 дка, находящ се в строителните граници на с. Кумарица, м. "Татарка". Мотива за отказа за възстановяване на земеделската земя е, че имота е отчужден за нуждите на МО и е заменен с друг имот в същото землище в м. "Църни дол". Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. С решение № 16000 от 01.10.1998 г., постановено от ПК, сега ОСЗ, Нови Искър, за наследници на Петър Антов е признато право на възстановяване с план за земеразделяне на имота, получен при замяната - нива от 9,200 дка в м."Църни дол". Решението е влязло в сила и е изпълнено като наследниците са въведени във владение на този възстановен имот - протокол за въвод във владение от 22.10.1998 г. От заключението на приета по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че отчуждените с ПМС № 1413 от 20.11.1951 г., включително и имот - п. IV, кв. 34, м. "Татарка", попадат в границите на част от 9 и част 10 подробния устройствен план - регулационен план от 1984 г. в кв. 244, кв. 245 и кв. 246 с отреждания кв. 244 - УПИ I за озеленяване и УПИ II за обществено жилищно строителство (ОЖС), кв. 245 - УПИ I за озеленяване, УПИ II за ОДЗ, УПИ III за детска площадка, УПИ IV за ОЖС, УПИ V за озеленяване, УПИ VI за спорт и УПИ VII за обществено строителство, клуб, сладкарница и магазин и кв. 246 УПИ I за ОЖС. В трите квартала е извършено строителство по регулационното отреждане. Свободна от застрояване е площ от около 50 дка, но тъй като процесния имот не е нанесен в регулационния план не може да се определи дали неговата площ е застроена или свободна от застрояване. Отчуждените имоти, в това число и процесния, попадат в урбанизирана територия, жилищна устройствена зона с комплексно застрояване, която попада в границите на кв. Кумарица, гр. Нови Искър. Съдът възприе изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните. При тази фактическа обстановка, настоящият състав счете, че жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомството. Във второто изречение на същия текст е предвидено, че при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет. Производството е започнало по искане на жалбоподателите за издаване на решение, с което отчуждената за нуждите на отбраната от техния наследодател земеделска земя да бъде включена в Държавния поземлен фонд, поради отпадане на необходимостта, свързана с отбраната. Заявлението им е мотивирано с възможността предвидена в чл. 24, ал. 8 от ЗСПЗЗ по тяхно искане отчуждаването да бъде отменено и имота възстановен. Настоящият състав счита, че не са налице материално-правните предпоставки за издаване на решение по чл. 24, ал. 3, изр. 2 от ЗСПЗЗ на първо място поради факта, че отчуждената за нуждите на отбраната земя към настоящия момент е изгубила статута си на земеделска. При систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ следва извод, че този текст урежда статута на земеделска земя, собственост на държавата. Имота, за който е направено искането попада в урбанизирана територия, жилищна устройствена зона с комплексно застрояване, която попада в границите на кв. Кумарица, гр. Нови Искър. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. С оглед това легално дефиниране, следва извод, че процедирания имот няма характер на земеделска земя, поради което за него не може да се приложи хипотезата на чл. 24, ал. 3, изр. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като тази възможност е относима само по отношение на имоти, които имат статут на земеделска земя, какъвто процедирания имот не е. На следващо място искането не може да бъде уважено и поради факта, че границите на отчуждения имот са заличени, поради което не може да бъде индивидуализиран, за да се определи дали върху имота са построени предвидени жилищни блокове за нуждата на отбраната. Само твърдението на жалбоподателите не е достатъчно основание да се приеме, че отчуждения от техния наследодател имот, попада в частта която към настоящият момент не е застроена. На последно място следва да се отбележи, че дори да бяха налице предпоставките за включване на имота в ДПФ, поради отпадане на необходимостта за отбраната, то за жалбоподателите не би възникнало право да поискат отмяна на отчуждаването по реда на чл. 24, ал. 8 от ЗСПЗЗ, тъй като техния наследодател е бил обезщетен със замяна на друг равностоен имот от държавния поземлен фонд, за този имот е признато право на възстановяване с план за земеразделяне в полза на наследниците, реституционното производство е приключило с изпълнение на решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Условие за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 24, ал. 8 от ЗСПЗЗ е правоимащите лица да не са били обезщетени. В случая освен, че наследодателя на жалбоподателите е бил обезщетен с предоставяне на друг равностоен имот, но и за неговите наследници е приключила реституционната процедура по Закона за собствеността и ползването на земеделската земя с възстановяване на имот, получен като обезщетение при отчуждаване на имота. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че оспорването е неоснователно. Не са налице материално-правните предпоставки за издаване на акт, с който имот, отчужден за нуждите на отбраната от наследодателя на жалбоподателите, да бъде включен в Държавния поземлен фонд по реда на чл. 24, ал. 3, изр. 2 от ЗСПЗЗ. По тези доводи и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,