Решение № 8050 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2008 г.

Решение № 8050 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като възражение) от Кръстьо Чонов Чорбаджийски от гр. Пловдив срещу Решение № 551 от 30.05.2008 г. по адм. дело № 258 от 2007 г. на Административния съд - Пловдив, 15-и състав. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърли иска на касатора, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за сумата 30 000 лв., представляваща стойността на съборена едноетажна жилищна сграда в гр. Хисаря, и за 5500 лв. инвентар в същата - негова собственост. Приел, че искът е останал недоказан. Към датата на отчуждаването на имота с министерско постановление № 1499 от 14.12.1950 г. по ЗОЕГПНС според твърдението на жалбоподателя е съществувала и малка сграда, която не е била отчуждена, а впоследствие съборена незаконно от община Хисаря и инвентарът й присвоен. Съдът приел, че към тази дата община Хисаря не е съществувала като административна структура, тъй като е обявена за такава с Указ № 2294 от 1978 г. от Държавния съвет на НРБ. Жалбоподателят не доказал нейните незаконни действия при и по повод изпълнение на административната й дейност или вредата, причинена от неин административен акт за това, и причинната връзка между тях съобразно изискванията на ЗОДОВ. В касационната жалба (наименована като възражение) се навеждат доводи за постановяване на решението без надлежно конституиране като ответник на държавата, за процесуално нищожно съдебно решение. Касационната жалба е неоснователна. По делото е било постановено определение от съда от 09.05.2007 г., с което производството е било прекратено относно исковата претенция срещу държавата като ответник. Определението е потвърдено с Определение № 7894 от 23.07.2007 г. по адм. дело № 6067 от 2007 г. на III отделение на Върховния административен съд, което е окончателно, т. е. не подлежи повече на обжалване, съгласно чл. 131 АПК. Поради това направеното в настоящата касационна жалба отново възражение за неконституиране на държавата като ответник не може да бъде разгледано. Обжалваното съдебно решение е правилно. Искът е останал недоказан досежно обстоятелството, че къщата не е била отчуждена по ЗОЕГПНС, кой я е съборил и дали това се дължи на незаконосъобразни действия на общината или на издаден от нея незаконосъобразен акт, и наличието на причинна връзка между тях съобразно изискванията на чл. 1 от ЗОДОВ. Освен това по делото има данни, че жалбоподателят е упражнил своевременно правата си по ЗОСОИ за този имот, признато му е било правото на обезщетение както за съборени едноетажни паянтови пристройки и постройки, така и за движимото имущество, по опис от 17.10.1950 година. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,