Решение № 6330 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8205/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на младежта и спорта против Решение 6528/29.05.2024г., постановено по адм. д. 10598/2002г. по описа на Върховния административен съд. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че присъдените в полза на М. Д. К. разноски за вещо лице в размер на 2 000 лева неправилно не са включени към общия размер на обезщетението, на основание чл. 6, ал. 4 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ). Искането е решението да се отмени, като се постанови ново решение в съответствие с материалния закон. Ответникът М. Д. К. чрез адв. Михайловска оспорва касационната жалба в представен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Национална спортна база ЕАД не изразява становище по жалбата. Според Министерството на младежта и спорта, касационната жалба е основателна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С влязло в сила Решение 7681/22.05.2019г. постановено по адм. д. 10598/2002г. по описа на Върховния административен съд е отменен мълчаливия отказ на председателя на Комитета за младежта и спорта по подаденото от Д. Д. П. заявление 1462/18.11.1998 г. за обезщетяване с акции от капитала на "Национална спортна база" ЕАД със седалище София за част от имот, отчужден с решение от 18.09.1948 по преписка 2528/1948 г. на комисията по чл.11 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от Н. Д. П., и е признато право на обезщетение с компенсаторни записи на М. Д. К., наследник на Д. Д. П., за част от имот, представляващ земя от 25 718 кв м, съставляваща част от парцел парцел I-647 в кв. 98 по плана на София от 1938 г., заедно с циментова сграда с помещения за продажба на билети, басейн в южната част на мястото с размери 100 на 25 метра, изграден от цимент с четири поделения, 97 дъсчени кабини - в южната част, 46 кабини в северната част, на североизток - постройка с тераса ( бивш ресторант), рибник между игрището, парниците и реката, представляващ оградено с цимент водно пространство с размери 70 м на 20 м, парници, представляващи четири големи и високи помещения със стъклени стени и покрив и четири малки ниски парници. С обжалваното решение, в производството по чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на отчуждени имоти, втора съдебна фаза, съдът е приел заключение на оценителна експертиза за определяне на стойността на одържавеното имущество, изчислена от вещото лице на 2 431 566 лева. Въз основа на заключението, съдът е утвърдил оценката в размер на 2 431 566 лева на имуществото, за което на М. Д. К., наследник на Д. Д. П., е признато право на обезщетение с компенсаторни записи. С решението в полза на М. Д. К. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 900 лева и 2 000 лева за възнаграждение на вещото лице. Основателно е възражението в касационната жалба, че при утвърждаване на оценката съдът е следвало да включи стойността на разноските за вещо лице в стойността на обезщетението, а не да ги възлага на ответниците. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ в случаите на заплащане на разходите за извършване на експертизи от вещи лица от страна на правоимащите лица размерът на обезщетението се увеличава съответно със стойността на направените разходи. Касае се за разпоредба, уредена в ЗОСОИ, която се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 143 от АПК, поради което направените разноски за възнаграждение за вещо лице е следвало по закон да бъдат включени в стойността на определеното обезщетение. Неоснователно е възражението на ответната страна в касационното производство, че тази разпоредба не е относима, тъй като според систематичното й място се прилага само за административното производство. При уважаване на отхвърлените искания в производството по чл. 6, ал. 6, предл. последно ЗОСОИ съдът замества административния орган и окончателно решава претенцията. След като разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ не съдържа уредба на правилата, по което се развива втората част на производството пред съда, се прилагат разпоредбите на административното производство. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС (Решение 2421 от 19.02.2014 г. по адм. д. 5741/2013 г., III о., Решение 8785 от 16.07.2015 г. по адм. д. 12054/2014 г., III о., Решение 16509 от 21.12.2012 г. по адм. д. 3252/2012 г., III о., Решение 14827 от 15.11.2011 г. по адм. д. 8192/2011 г., III о.). По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което в оценката на одържавеното имущество се включи и стойността на направените разходи за вещо лице в размер на 2 000 лева. Решението следва да се отмени и в частта, с която разноските за вещо лице са присъдени в полза на жалбоподателя. В останалата част по отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, решението на тричленния състав не се обжалва и е влязло в законна сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия