Решение № 168 от 18.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 580/2016 г.

Решение № 168 от 18.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 580/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на окръжния прокурор на Окръжна Прокуратура - гр. Кърджали за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на постановената спрямо Е. В. Б. присъда № 97/23.12.2015 г. по нохд № 1168/2015 г. на РС - Кърджали и изменяването й в частта относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, както и в частта й, с която на осн. чл. 25 във връзка с чл. 23 НК е определено общо наказание по нохд № 221/2012 г. на ОС - Кърджали и нохд № 82/14 г. на РС - Кърджали.

Ангажирано е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК - разкриване чрез разследване на обстоятелства, които не са били известни на съда при постановяване на присъдата и имащи съществено значение за делото. Твърди се, че новите обстоятелства се състоят в това, че осъждането на Е. Б. по нохд № 221/2012 г. на ОС - Кърджали е отменено с Решение № 474/12.11.2013 г. по н. д. № 1569/2013 г. на ВКС, III н. о., като след възстановяване висящността на процеса по него и връщането му на РП-Кърджали за идентично деяние е внесено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по което РС - Кърджали се е произнесъл с определение по нохд № 82/2014 г.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и упражняване на правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК.

Защитникът на осъдения намира искането за допустимо и основателно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в искането, както и изложените от страните съображения в съдебно заседание, намери следното:

Искането е недопустимо, тъй като се отнася до съдебен акт, с който е признато за виновно и осъдено лице с различно фамилно име от това, което е посочено в искането за възобновяване на наказателното производство.

Оспорваната присъда № 97/23.12.2015 г. по нохд № 1168/2015 г. по описа на РС - Кърджали е постановена спрямо Е. В. С. с ЕГН [ЕГН ], а в искането на окръжния прокурор се твърди, че тя е постановена спрямо Е. В. Б. със същото ЕГН . ВКС отчита, че съгласно чл. 11 от Закона за гражданската регистрация (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.) "Единният граждански номер (ЕГН ) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица... . Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно", но намира, че не разполага с процесуална възможност, чрез която различието във фамилните имена на осъденото лице да бъде преодоляно, така че в правния мир да е налице законосъобразен и правилен съдебен акт.

1. В искането не се изтъкват аргументи относно изменяване на първоинстанционната присъда по реда на възобновяването в частта относно действителните имена на осъденото лице, предпоставящо невъзможност на касационната инстанция да се произнесе по този въпрос.

2. Съдебното производство по нохд № 1168/2015 г. на РС - Кърджали е образувано по внесен обвинителен акт срещу Е. В. С., като съдията-докладчик не е изпълнил задължението си по чл. 365 във връзка чл. 358, ал. 1, т. 3 от НПК да констатира отстранимо съществено процесуално нарушение, предпоставящо връщане на наблюдаващия прокурор. Това е така, тъй като цялото досъдебно производство, включително и процесуалните действия по повдигане и предявяване на обвинението са били насочени срещу лице с имена Е. В. Б.

3. Липсват основания да се приеме, че се касае до техническа грешка в съдебния акт, която може да се преодолее по пътя на тълкуването (чл. 414 и сл. НПК), тъй като не се касае до "съмнения и затруднения", водещи до нееднозначното му тълкуване. Първоинстанционният съд е снел самоличност на подсъдимия и в съдебния протокол е отразено, че имената му са идентични с тези по обвинителния акт - Е. В. С. Следователно - формално не е допусната грешка, тъй като съдът е постановил присъда спрямо лицето, срещу което е бил внесен и обвинителния акт.

Всичко изложено дотук дава основание на настоящата инстанция да приеме, че отговорът на въпросите, поставени в искането с основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, може да получи правилно разрешение едва след като констатираният порок в присъдата (постановена присъда спрямо лице, с различни имена от тези на лицето, срещу което е било водено досъдебното производство) бъде отстранен. Искането за възобновяване на осн. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е процесуално недопустимо, тъй като "новоразкритите обстоятелства" касаят лице с имена Е. В. Б., докато с оспорваната присъда е признато за виновно и осъдено лице с имена Е. В. С. Съображенията за незаконосъобразност на съдебния акт (относно разликата във фамилното име на привлечения към наказателна отговорност и фамилното име на осъдения; ползването на информация в справка за съдимост на лице с различно фамилно име от това, за което е внесен обвинителен акт) могат да бъдат предмет на обсъждане в производство по възобновяване на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, инициирано от органа по чл. 420, ал. 1, пр. 3 от НПК- ако са в полза на осъдения.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение