Решение № 8141 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. К., действащ със съгласието на законен представител П. Д. К., чрез процесуален представител, против решение 71/18.01.2025г., постановено по адм. дело 259/2024г. по описа на Административен съд-Смолян/АС-Смолян/. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна директор на [заличен текст], чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Съображения излага в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Участващата страна дирекция Социално подпомагане -Смолян не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС-Смолян е отхвърлил жалбата на К. срещу Заповед РД07-1072/05.07.2024г. на директора на [заличен текст], с която на осн. чл.203, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл.19, ал.2, т.17 от Наредба 12 от 01.06.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, във вр. с чл.199, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.69, ал.1, т.3 от Правилника за дейността на училището и мотивирано предложение на класния ръководител на [клас] клас, на С. К.- ученик [заличен текст] е наложена санкция Предупреждение за преместване в друго училище . За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при наличие на необходимите реквизити съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК, при спазване процедурата по чл.203, ал.1 ЗПУО, при спазване правилата за налагане на санкция, и наличие на всички материални предпоставки за ангажиране отговорността на ученика. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на съда за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Спазено е изискването на чл.204, ал.1 ЗПУО-уведомен е родителя на ученика и съответната териториална структура за закрила на детето, като в процедурата по налагане на санкция непълнолетният ученик е извършвал всички действия със съгласието на родителите си (чл.204, ал.2 ЗПУО). Противно на тезата на касатора изслушването на ученика е извършено преди налагане с оспорената заповед на санкцията и в присъствие на психолога на училището, каквото е императивното изискване на чл.204, ал.3 ЗПУО. В конкретния казус от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, вкл. протокол 12 от 05.07.2024г. от редовно заседание на педагогическия съвет на училището се установява, че по т.1 от дневния ред Предложения за наказания на ученици ученикът С. К. е изслушан от членовете на педагогическия съвет в присъствие на неговата майка П. К. и училищния психолог В. П. ( член на педагогически съвет) в инициираното от класния ръководител с мотивирано предложение от 01.07.2024г. производство за налагане наказание Предупреждение за преместване в друго училище . Не е налице и визираното от касатора нарушение на чл.204, ал.5 ЗПУО. Според тази разпоредба конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл.199 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Стандартът е определен с Наредба за приобщаващото образование ( ДВ. бр.86 от 27 октомври 2017г.). Съгласно чл.65, ал.1 от Наредбата, преди налагане на санкция директорът или упълномощено от него лице задължително изслушва ученика в присъствието на психолог или на педагогически съветник и/или се запознава с писменото обяснение на ученика на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. На изслушването присъства и социален работник в съответствие с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето. По делото не е спорно, че на изслушването на ученика, проведено на 05.07.2024г. не е присъствал социален работник от дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето ( чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето). Допуснатото нарушение в случая не е от категорията на съществените, защото видно от съдържанието на приетото по делото пред АС-Смолян становище изх.ПР/Д-СМ/135-001 от 05.11.2024г., и съобразно факта на информираност на ДСП Смолян за образуваното производство и неговия ход (вкл. ДСП е била известена и поканена да изпрати представител за изслушването на датата 05.07.2024г.), присъствието на социален работник на изслушването не би довело до различен резултат в завършващия производството по налагане на процесната санкция административен акт. Не се споделя довода на касатора за нарушение в процесното административно производство на разпоредбата на чл.203, ал.1 ЗПУО, тъй като в случая е налице както мотивирано предложение на класния ръководител, така и предложение на педагогическия съвет, обективирано в решението по т.1 по протокол 12 от заседанието на съвета на 05.07.2024г., за налагане на санкцията по чл.199, ал.1, т.3 ЗПУО. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснато нарушение разпоредбата на чл.205 ЗПУО вр. чл.68, ал.2 от Наредба за приобщаващото образование, защото противно на тезата на касатора оспорената заповед съдържа мотиви, като част от тях вкл. относно предприети действия/мерки за мотивация на ученика, се съдържат в документ, част от административната преписка към които оспорения АА препраща мотивираното предложение на класния ръководител. Изцяло се споделят от настоящия състав заключението на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения акт. Релевантните факти- неизпълнение от ученика на задълженията му по чл.172, ал.1, т.3 ЗПУО вр. чл.69, ал.1, т.3 от ПУД на [заличен текст], са безспорно установени в хода на административното производство и не са опровергани с допустимите доказателствени средства в проведеното съдебно производство пред АС-Смолян. Правилен е извода на съда, че в случая вида на наложената санкция съответства на извършеното нарушение предвид предходното поведение на ученика, като по делото се съдържат множество писмени доказателства, от които е видно, че спрямо ученика са предприемани действия за мотивация и преодоляване проблемното поведение на ученика. По отношение конкретните деяния на ученика и проведените от училището мерки за мотивация на ученика, настоящият състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Налага се извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както правилно е приел първостепенния съд, и акта е съответен на целта на закона-преодоляване проблемното поведение на ученика след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната му мотивация. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Смолян е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а обжалвания съдебния акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, при което обжалваното съдебно решение на АС-Смолян трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответната по касация страна следва да се присъдят претендираните и доказани разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1200лв.-заплатено адвокатско възнаграждение на адв. дружество Николова и партньори съгл. фактура от 05.06.2025г. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение