Решение № 11512 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2018 г.

Решение № 11512 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. против решение № 120 от 03.08.2018 г., постановено от Габровския административен съд по адм. д. № 92/2018 година, с което му е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за осъждане на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева, за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на ухапвания от дървеници, както и лихва за забава, считано от 24.01.2018 г. до окончателното изплащане. В жалбата се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът в касационното производство – ГДИН чрез своя процесуален представител оспорва жалбата по съображения в писмено становище, представено на 30.05.2019 година. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени от ищеца вреди през периода от 28.12.2017 г. до 24.01.2018 година в резултат от ухапвания от дървеници в стая № 201, в която е пребивавал в Затвора Л.. Въз основа на представена справка от ответника, подписана от началника на Затвора-Л., съдът е установил, че през процесния период ищецът е пребивавал в Затвора – Л., но няма регистрирани оплаквания и жалби от него във връзка с наличие на дървеници в обитаваното от него помещение. Въз основа на медицинска справка от директора на Медицинския център при Затвора-Л. съдът е приел за установено, че на 09.01.2018 г. ищецът е посетил центъра с оплаквания от ухапвания от насекоми, вероятно от дървеници като при прегледа са установени отделни обривни единици на няколко места по тялото му, за което са му дадени противоалергични медикаменти. Въз основа на договор и протоколи, съдът е приел, че през периода 26.09.17 г. -11.03.18 г. са извършвани ДДД(дезинфекция, дезинсекция и дератизация) обработки на сградите на ГДИН, включващи и Затвора Л.. Съдът е събрал по делото показанията на свидетел, посочен от ищеца, които частично е кредитирал, частично не е кредитирал. В частта, в която свидетелят е посочил, че завивките на ищеца били изпарени на 05.01.2018 г. съдът е кредитирал показанията на свидетеля като съвпадащи и с твърденията на ищеца по този въпрос. С. не е кредитирал показанията на свидетеля относно броя на ухапванията по тялото на ищеца, техния причинител и предизвиканите от това емоции в ищеца, посочвайки, че те не кореспондират с нито едно друго доказателство, прието по делото. Съдът е посочил също така, че в голямата си част, показанията на свидетеля са относно неговите лични преживявания и усещания, които не били предмет на делото. От правна страна, съдът е приел следното: преценил е като недоказано бездействието на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с изпълнение на задълженията й по ЗИНЗС и Правилника за прилагането му. Съдът е преценил като недоказани и твърдяните от ищеца вреди, посочвайки, че дори през процесния период, ищецът да е изпитвал дискомфорт, то той не надхвърлял по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяване на наложеното наказание. Съдът е приел също така, че не е налице и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и причинените вреди. Решението на административния съд е правилно. Съдът напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. От протокол за извършена ДДД обработка от 16.11.2017 г. ( лист 52 от делото) и от протокол за извършена ДДД обработка от 23.11.2017 г. ( лист 51 от делото) се установява, че месеца преди този, в който ищецът твърди, че е бил нахапан от дървеници, е извършена на два пъти, в средата и края на месеца дезинсекция в Затвора - Л.. Този факт сам по себе си е достатъчен да се приеме, че ответникът е предприел активни действия за недопускане на инсекти в помещенията на Затвора Л., като е продължил с тях и през началото на 2018 г., видно от протокол за извършена ДДД обработка от 25.1.2018 година ( лист 53 от делото). Следователно, не е налице бездействие от страна на длъжностини лица на ответника, както правилно е приел и административния съд. В подкрепа на този извод е обстоятелството, твърдяно от самия ищец, че след оплакването му, му е било изпарено постелъчното бельо и дюшека. От друга страна, както обосновано е приел и първоинстанционния съд, по делото не са ангажирани доказателства, че по тялото на ищеца към този период е имало ухапвания от дървеници. Медицинската справка свидетелства за обриви на няколко места по тялото на ищеца, но по делото не е установено, че то е резултат именно от ухапване от дървеници. Относно причината за установения обрив по тялото на ищеца, съдът правилно не е кредитирал показанията на св. Вълев, тъй като те изразяват неговото субективно становище, което не е такова на специалист-дерматолог. Липсата на твърдяното бездействие на ответника и недоказването на сочената вреда са достатъчни, за да се отхвърил иска, както правилно е направил и първоинстанционния съд. По тези съображения, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд