Решение № 209 от 10.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Д. Ненов с [ЕГН] и с адрес в Русе, [улица], подадена чрез пълномощник адв. Р. Милошев, срещу решение 10/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 15/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касационния жалбоподател иск против Национална агенция за приходите с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение. Не сочи конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от съдържанието на касационната жалба може да се направи обоснован извод, че релевира неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което исковата му претенция бъде уважена в цялост, като основателна и доказана. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящото производство, включително адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите (НАП) със седалище и адрес на управление в София, бул. Дондуков 52 не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. В производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. АПК и чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Административен съд Русе е разгледал по същество предявения от Д. Ненов иск против НАП за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300.00 лв., представляващи заплатеното от него възнаграждение за адвокатска защита при обжалването по административен ред на Разпореждане за разпределение на суми с изх. С190018-125-0024437/25.01.2018 г., издадено по изп. дело 18150005624/2015 г. от публичен изпълнител в дирекция Събиране при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, отменено с Решение 21/09.08.2021 г. по адм. дело 297/2021 г. на Административен съд Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2019 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Поради липсата в административната преписка, приложена по адм. дело 297/2021 г. на Административен съд - Русе и в приобщеното към него адм. дело 704/2019 г. по описа на същия съд, и по искане на НАП, в производството пред първата инстанция е представен и приобщен към доказателствата по делото (л. 23) договор за правна защита и съдействие без номер от 22.08.2019 г., сключен между касационния жалбоподател и адв. А. Станев. В договора е записано, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в обжалване на разпореждане по ИД 18150005624/2015 г. на ГД на НАП Варна В т. III от договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв., платено в брой. От същата дата 22.08.2019 г. е и пълномощното за обжалване на разпореждане за разпределяне на платени суми по посоченото изпълнително дело по административен ред л. 23 (гръб) от първоинстанционното дело. При установената по делото фактическа обстановка, по която спор между страните няма, Административен съд Русе е приел, от правна страна, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Счел, че в случая е налице първата материалноправна предпоставка незаконосъобразен акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. По отношение на втората предпоставка вреда от конкретния административен акт, е приел, съобразявайки разпоредбите на ДОПК и АПК, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред на постановленията и разпорежданията на публичния изпълнител, поради което в обхвата на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е включена и тази на НАП за вреди, причинени на задължените лица от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Квалифицирал заплатения адвокатски хонорар във връзка с производството пред административния орган като вреда за ищеца. Обосновавайки, че адвокатската защита при атакуване законосъобразността на акт на публичния изпълнител се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, подчертал, че плащането на адвокатския хонорар е довело до намаляване на имуществото на ищеца. Съдът обаче формирал извод, че не е налице третата кумулативна предпоставка за основателността на иска, а именно причинно-следствена връзка между отмененото, като незаконосъобразно, Разпореждане на публичния изпълнител и понесената вреда. Приел е, че Ненов не е ангажирал доказателства, установяващи тази причинна връзка. Посочил, че действията на служителите на ответника по касация, обективирани в издадения конкретен акт, отменен впоследствие, като незаконосъобразен, по съдебен ред, се явяват единственият каузален фактор, обуславящ заплащането на адвокатско възнаграждение. Отчел, че в предмета и основанието на представения договор за правна защита и съдействие не е посочено срещу кое точно разпореждане е насочена адво катската защита, респ. по което ще се предостави адвокатската услуга. Взел предвид, че представеното, като доказателство, пълномощно е за процесуално представителство пред директора на ТД на НАП Варна за защита по изп. дело 18150005624/2015 г. по описа на териториалната дирекция. Допълнил, че в стандартизираната бланка е вписано допълнително, че се обжалва разпореждане за разпределяне на платени суми по изпълнителното дело . Поради това счел, че пълномощното е за общо процесуално представителство по конкретното изпълнително дело, без означение срещу кое точно разпореждане се предоставя адвокатската защита. Формирал решаващия извод, че начинът на формулиране на основанието за осъществяване на процесуална защита, в конкретния случай, не може да обоснове извод, че изплатеният адвокатски хонорар от 300.00 лв. е за представителство именно по оспорване на Разпореждане за разпределение на суми с изх. С190018-125-0024437/25.01.2018 г., издадено по изп. дело 18150005624/2015 г. от публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП Варна. Допълнил, като съобразил разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ДОПК, че по повод образувано изпълнително дело публичният изпълнител издава разпореждания, които биха могли да бъдат повече от едно, съответно не може да се приеме, че по изпълнителното дело е издадено само едно разпореждане и това е именно процесното такова, отменено по надлежния ред. Като приел, че не е доказана относимостта на извършения разход към отмяната по съдебен ред на акта, от който се претендира обезвредата, отхвърлил предявената от Ненов искова претенция, като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, споделя, като обосновани и съобразени с приложимия материален закон, изводите на административния съд за неоснователността на предявения иск, като намира, че тези изводи са изведени въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно процесуалното поведение на страните. Правилен и обоснован, съобразно доказателствата по делото, е формираният от Административен съд Русе извод, че, в конкретния случай, липсва третата кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране отговорността на НАП за вреди по ЗОДОВ пряка причинно-следствена връзка между отмененото, като незаконосъобразно, по съдебен ред Разпореждане за разпределение на суми с изх. С190018-125-0024437/25.01.2018 г., издадено по изп. дело 18150005624/2015 г. от публичен изпълнител в дирекция Събиране при ТД на НАП Варна и претендираната обезвреда. Ищецът и касационнен жалбоподател, за когото е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, установяващи, че заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на и за нуждите на проведеното административно производство е именно във връзка с отмененото по надлежния ред Разпореждане. Причинната връзка между отменения акт и вредите, като негова пряка и непосредствена последица, не се презюмират, а подлежат на доказване в производството пред съда, което не е сторено от страната, върху която лежи доказателствената тежест. Извършеното от ищеца плащане се основава на сключен между него и адв. А. Станев договор за правна защита и съдействие без номер от дата 22.08.2019 г., който следва издаването на отменения административен акт. От съдържанието на същия, преценено заедно с пълномощното на л. 23 от първоинстанционното дело и останалите доказателства, може да се направи обоснован извод, че се касае за общо правно съдействие пред директора на ТД на НАП Варна във връзка с обжалване на извършени разпределения на суми по конкретното изпълнително дело. Не е указано оспореното Разпореждане за разпределение на суми, въпреки че то, както правилно е обсъдил първоинстанционният съд, е било известно към момента на сключване на представения договор за правна защита и съдействие без номер. Само по себе си наличието на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение не основава твърдяната от касационния жалбоподател причинна връзка между претендираните за обезщетение разходи и незаконосъобразността на административния акт, след като не е доказана относимостта на извършения разход към отмяната му. При това положение предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 17, ал. 6 ДОПК се явява неоснователен и недоказан. Такъв е и акцесорният иск за присъждане на лихви вържу главницата. Доколкото лихвите представляват акцесорно вземане и всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно задължение, т.е. вземането за лихви е поставено в зависимост от уважаването или отхвърлянето на основната претенция, а в случая е налице отхвърляне на същата, формираният от административния съд извод, че не следва да се присъждат лихви върху претендираната от ищеца главница, е обоснован. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение, приемайки неуточнен в правна норма допълнителен индивидуализиращ белег на договора за правна помощ . Несъгласието на касационния жалбоподател с формираните от първоинстанционния съд изводи не означава неправилност на обжалвания съдебен акт. Правилно е обсъдено от съда съдържанието на договора за правна помощ и това следва от относимите разпоредби на Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗАдв. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд (чл. 36, ал. 1 ЗАдв.), а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Размерът на възнаграждението, за всеки конкретен случай на представителство и правна помощ, се определя посредством договор чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Ако такъв липсва, се прилага разпоредбата на ал. 3 от чл. 36 ЗАдв., съгласно която при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съгласно приетото по т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело 6/2012 г., договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Изложеното обосновава извод, че това, което е договорено по договора за правна защита и съдействие следва да позволи индивидуализирането на вида и обема правна дейност, за който той се сключва, т.е. съдържанието на същия, в конкретния случай, е относимо към преценката на съда досежно основателността на исковата претенция. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Такива не се дължат и на ответника по касация, защото не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия