Решение № 7777 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2016 г.

Решение № 7777 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3472/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Г. против решение № 61 от 15.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1650/2015 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Б. Ц. Г. против заповед № 1-3487/3 от 21.05.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта са изложените фактическите основания за издаването й, като дисциплинарно наказващият орган се позовава и на обобщената справка, изготвена от дисциплинарно-разследващия орган. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. От последните е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващият орган образува дисциплинарно производство с писмена заповед съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и определя дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед на 30.03.2015 г., както и за правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, което е удостоверено с подписа му. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателства и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 28.04.2015 г. На 29.04.2015 г. жалбоподателят депозира писмено възражение. Дисциплинарно-разследващият орган изготвя и становище. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Ето защо изводът на съда, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, е правилен. Доводите на касатора, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, са неоснователни. В случая са приложими разпоредбите на ЗМВР, който е специален закон и са спазени. Неоснователно е и възражението, че дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган. От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед № Л-1923/25.03.2015 г. на С. Ц. е възложено да изпълнява функциите на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а заповедта за образуване на дисциплинарното производство е подписана от същото лице на 27.03.2015 г. Заповедта, оправомощаваща С. Ц. да изпълнява функциите на главен директор, изрично е цитирана в обобщената справка, която не е оспорена от жалбоподателя, а последният едва в писмената защита, приложена в първоинстанционното производство, прави това възражение, което с оглед на ангажираните по делото и неоспорени доказателства, е неоснователно. Законосъобразен е и изводът на съдебния състав, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за приложението му. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Установено е, че Б. Г. по време на изпълнение на служебните си задължения в качеството му на надзирател приема от лице, лишено от свобода четири бр. кутии цигари и един брой шоколад, с което нарушава чл. 313, ал. 1, т. 4 ППЗИНЗС. С това поведение са осъществени и съставите на чл. 203, ал. 1, т. 7 - използване на служебното положение за лична облага ЗМВР, както и разпоредбите на чл. 8, 13, 41 и 78 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и Главна дирекция "Охрана", с които е уронен престижа на службата – тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Поведението на служителя става достояние на лишените от свобода и на други служители, с което е уронен и престижа на службата. Описаните нарушения правилно са квалифицирани като такива по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 - използване на служебно положение за лична облага и т. 13 ЗМВР – деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Така установеното нарушение, осъществяващо състава на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 ЗМВР обосновава и тежестта на наложеното наказание. В този смисъл твърдението в касационната жалба за несъразмерност на наложеното наказание, е неоснователно, тъй като цитираните норми императивно разпореждат, че за този вид тежки нарушения на служебната дисциплина се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Твърдението в касационната жалба, че описаните нарушения не са извършени, а са инсценирани от лишения от свобода, са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази насока са и първите обяснения дадени от жалбоподателя, които се подкрепят и обясненията на колегата му Ц., с който са били заедно на поста, като последният заявява, че лишеният от свобода оставя една торбичка на масата в будката, като жалбоподателя отваря торбичката, в която има 8 бр. кутии цигари взема 4 бр. за себе си и останалите 4 бр. дава на Ц., като след извършения обиск съответното количество цигари и един шоколад са намерени в надзирателите. Правилно съдът приема, че жалбоподателят извършва и нарушение на чл. 313, ал. 1, т. 2 и чл. 315, ал. 2 ППЗИНЗС, а именно нарушава забраната да напусне поста без надлежно разрешение и държи в себе си личния си мобилен телефон по време на изпълнение на служебните си задължения в затвора, но както бе посочено по-горе независимо от това допуснатите нарушения на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 ЗМВР са достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са и твърденията на касатора за незаконосъобразност на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед, тъй като с нея освен, че е наложено дисциплинарното наказание е прекратено и служебното правоотношение на служителя. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" е основание за прекратяване на служебното правоотношение, като е без значение дали това ще бъде направено с една заповед, както е в случая или с две отделни такива. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Б. Ц. Г. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,