Решение № 8431 от 4.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Фондация Върховенство на закона, против решение 2056/28.03.2022 г., постановено по адм. дело 11173/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за наличие на всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Смята, че са нарушени принципите на правна сигурност, предвидимост и оправданите правни очаквания. Моли решението да бъде отменено, а искът уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Върховен административен съд, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице посочените касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил искова молба подадена от Фондация Върховенство на закона, с която се претендира Върховният административен съд да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 960лв., изразяващи се в сторени разноски в производството по адм.д. 98/2021 г. по описа на Административен съд - Смолян и по адм.д 5202/2021 г. по описа на ВАС във връзка с подадена от фондацията жалба срещу разпоредбите на чл.6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Смолян. В полза на ВАС са присъдени 100 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, от фактическа страна по делото е установено, че Административен съд Смолян, впоследствие и ВАС са сметнали, че не е налице правен интерес за фондацията от оспорването на разпоредбите на процесиите норми на чл. 6, ал. 5 и 6 от Наредба 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет - гр. Смолян, тъй като не се засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. Ищецът е отбелязал, че искът се базира на нарушение на принципи на правото. Като е разчел практиката на СЕС, първоинстанционният съд е посочил, че правото на обезщетяване е признато от общностното право, при положение че са изпълнени три условия, а именно че 1. нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, че 2. нарушението е достатъчно съществено и накрая, че 3. съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица. Съдът е преценил, че ищецът не е посочил нарушена норма от правото на ЕС, което е една от кумулативно изброените предпоставки за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение правото на Европейския съюз. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите и мотивите на административния съд в съответствие с чл.221, ал.2 от АПК и същите не следва да бъдат преповтаряни. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, по реда на АПК за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Кумулацията от три условия се реалицизира когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. Касационните възражения в посока нарушаване принципите на правна сигурност, предвидимост и оправданите правни очаквания, не могат да заместят първата от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, а именно посочване на конкретна правна норма. С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл.2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство, ненужно е да се обсъждат и съображенията на дружеството - ответник по касация, с които квалифицира релевираните нарушения като достатъчно съществени, за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. Последното води на правилния извод изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед направеното от процесуалния представител на ответника Върховен административен съд искане за заплащане на разноски, при съобразяване фактическата и правна сложност и своевременно направеното възражение за прекомерност, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ВАС разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,