Решение № 6245 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 463/2013 г.

Решение № 6245 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 463/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Даниел Петров- пълномощник на ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев", със седалище в с. Бяла, община Сливен, срещу решение № 6076 от 13.11.2012 г., постановено по адм. д. № 9421 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. В подадената касационната жалба оплакванията са насочени срещу частта от решението, в която жалбата срещу уведомителното писмо в частта му на отказ от подпомагане по Мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) и наложена санкция по същата мярка, е отхвърлена. По изложените съображения в нея се моли, решението на административния съд да се отмени, като се претендира и присъждането на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Цаковска, която поддържа подадената касационна жалба и отделно представя писмени бележки, в които оспорва и частта от решението, в която жалбата срещу уведомителното писмо относно направените намалявания по другите две мерки - Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР 1) също е отхвърлена. Поради това, че с писмените бележки не могат да се навеждат нови доводи срещу необжалваната част от решението, предмет на касационната проверка, настоящият състав намира, че тази част от писмените бележки, относими към влязлата в сила част от решението, относно посочените две мерки - СЕПП и НР1 като процесуално недопустима, не следва да се разглежда по същество От ответната страна - изпълнителният директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, подаден от процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт. В него, а и в приложените писмени бележки се съдържат твърдения противни на направените в касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно се прави и възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът служебно е извършил проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК и правилно е приел, че в уведомителното писмо са посочени фактическите основания за издаването му, както и спазването на законовите изисквания. Според него съдът се е позовал и на заключение на вещо лице, което не е било оспорено от страните и което е потвърдило размера на недопустимата площ за подпомагане по СЕПП и НР 1. Прокурорът счита, че съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на Регламент (ЕО) № 1122/2009, както и на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, поради което касационната жалба следва да се остави без уважение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" срещу уведомително писмо с изх. № 01-6500/30295 от 1.07.2011 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, комуто са били делегирани права, според приложените писмени доказателства. От него се установява, че ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" е уведомен за оторизирана обща субсидия, съгласно подадено от него общо заявление за плащане на площ с УИН: 20/160509/33142 и УРН: 258268, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., в размер на 29 512,47 лв. ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" по СЕПП е заявил 89,97 ха площи за подпомагане, за които е изчислена финансова помощ от 14 601,44 лв. След извършена проверка на място е установена недопустима площ за подпомагане от 1 ха (а допустимата е била 88,97 ха), поради което и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП посканата помощ е намалена със ставката за нея - 162, 29 лв. Към нея е прибавено и намалението по чл. 43, ал. 3, т. 2 ЗПЗП, поради това, че за тази площ не са спазени Указанията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (УПЗДЕС), поради което е наложена редукция от 1% според чл. 66 от Регламент (ЕО) 796/2004 в размер на 144,39 лв. Общият размер на отказана помощ е от 306,69 лв., а оторизираната сума по тази мярка е 14 294,75 лв. ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" по НР 1 е заявил също 89,97 ха площи за подпомагане, за които е изчислена финансова помощ от 14 422, 21 лв. След извършена проверка на място е установено по-малка площ от заявената общи в размер на 1 ха, поради което на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР 2007-2013 г.), тази площ е установена като недопустима за подпомагане (допустимата за подпомагане площ е останала от 88,97 ха). Стойността на недопустимата площ за подпомагане според ставката й е 97,79 лв., като към нея е прибавена и редукция за неспазване на УПЗДЕС, според чл. 12, т. 4 от Същата Наредба № 11 от 3.04.2008 г. от 145,68 лв., изчислена според чл. 66 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Общата сума за намаляване е станала в размер на 243,47 лв., а оторизираната сума за заплащане е 14422,1 лв. Освен по тези две мерки за плащане на площ ЕТ "Ж. К. Ж. - Жельо Желев" е заявил за агроекологична дейност 69,31 ха по чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "б" - възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. в релевантната й редакция към момента на подаване на заявлението. Тази дейност ВПС 2 е с код АП 14, според Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от посочената наредба. За тази дейност е поискано финансово подпомагане от 21011,26 лв. След извършена проверка на място е било установено, че цялата заявена площ за извършването на дейността не е била преизпасана, поради което е приета изцяло като недопустима за подпомагане и цялата сума е отказана. Сумата се получава като се умножи площта от 69,31 ха по ставката й - 303,15 лв. Тъй като процентът на недопустимата за подпомагане площ е бил повече от 50% (установени 100%) на основание чл. 58, § 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 е наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Тези фактически установявания са били проверени от административния съд, чрез заключение на вещо лице, назначено по искане на процесуалният представител на ДФЗ. То е било прието от страните без оспорване. Заключението на вещото лице е потвърдило фактическите установявания посочени в уведомителното писмо, като освен това е приложило към заключението си и копия на листовете от двете контролните проверки извършени на място. От контролните листове е прието за установено, че при извършените проверки на място земеделският стопанин е присъствал, бил е уведомен и се е подписал. Извън това с изрично писмо е уведомен за резултатите от проверките, като му е била дадена възможност да направи възражения, от която не се е възползвал. Съдът като е съпоставил приетите фактически установявания с приложимото материално право е приел, че обжалваното уведомително писмо е било валидно и съответстващо на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, поради което като неоснователна и недоказана е отхвърлил подадената жалба срещу него. Постановеното решение е неправилно в частта му относно отхвърлянето на жалбата по заявеното подпомагане за Агроекологични плащания за 2009 г. с код АП 14 по Наредба № 11 от 6.04.2009 г., посочена по-горе с пълното и наименование. Постановеното решение в тази му част е при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, което налага отмяната му в тази част и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, по следните съображения: От приложените писмени доказателства се установява, че Жельо Желев е заявил обща площ от 69,31 ха, с които е кандидатствал за агроекологични плащания за 2009 г., която е първата му година за кандидатстване по тази мярка. Той е попълнил заявление за под-мярка "Управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС), специфични декларации по направление "Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-2)", видно от листове 66, 67 и 71 от адм. д. № 226/2011 г. на Административен съд София-град. От приложеният контролен лист за извършената проверка на място с дата 10-11.09.2009 г. относно БЗС № от СИЗП 62061-25-3, заявен за подпомагане по АП 14 е установена допустима за подпомагане площ от 69,31 ха, както и че ливадата е окосена - лист 15 и 16 от същото дело. От приложения контролен лист за извършена проверка на място с дата 25-26.09.2009 г. по заявената мярка за подпомагане с код АП 14, парцелът е с № 2835979, но със същата площ от 69,31 ха, е установено, че всички изисквания, приложими за тази мярка са спазени с изключение на това, че "пасището не е преизпасано" - листове 26 и 27 от посоченото вече дело. Относно тази мярка в уведомителното писмо е посочено правното основание за отказ от плащане по нея - чл. 37 ЗПЗП. Изрично е посочено и фактическото основание - при проверката на място е установен недопустима за подпомагане площ от 69,31 ха. В т. 1 от уведомителното писмо, относно същата мярка е посочена и заповед № РД 09-87 от 9.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните. Всички останали точки и подточки по мярката са с нулеви показатели и са неприложими. Същите показатели, относно установената недопустима за подпомагане площ по тази мярка са намерили отражение и в таблицата за формиране на общата оторизирана сума - лист 37 от адм. д. № 226/11 г. Изискванията към земеделските стопани, кандидатстващи по тази мярка са визирани в чл. 40-43 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. в редакцията й към същата дата на влизане в сила. В уведомителното писмо няма позоваване на нито един от текстове на посочената наредба, за да се установи какво изискване не е спазил Жельо Желев. На основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. министърът на земеделието и храните е издал Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г., представляваща приложение към заповед № РД 09-87 от 9.02.2010 г., като относимата част от нея относно посочената мярка е "Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност" - ВПС 2. В тази част от методиката е посочено спазването на УПЗДЗЕС, Национален стандарт 4.1, Национален стандарт 4.2, Законоустановени изисквания за управление, както и забраната да се ловува до окосяването. В контролния лист за извършената проверка на място относно мярката с код АП 14 е посочено спазването на описаните изисквания в тази част от методиката, включително и липсата на оголени участъци. В т. 4 от същата методика са посочени начините на изчисляване и намаляване на финансовата помощ, а размера на намалението е даден в табличен вид по съответните мерки. Относно "Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС 2" са посочени общите изисквания и специфичните такива, като максималната обща санкция при неспазването им е 5%. Изключение прави единствено нарушение на изискването да не се разорава затревената площ, за което санкцията е 100%. Никъде в изискванията не е посочено нарушение - пасището да не е преизпасано. Безспорно е, че при извършената проверка на място не е установено, че пасището е разорано. От анализа на нормите, регулиращи тази материя по този вид мярка не може да се направи извод, че при констатирано непреизпасано пасище следва да се наложи санкция за бъдещ период в размер на оторизираната сума за подпомагане в пълния й размер. Следователно частта от уведомителното писмо относно Агроекологичната мярка с код АП 14 е неправилна. Вписаното в него правно основание чл. 37 ЗПЗП и заповед № РД 09-87 от 9.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните не съответстват на установеното при проверката на място и вписаното в контролния лист. Нарушението е съществено, защото липсва посочване на фактическото основание, послужило за издаването на писмото в тази му част, а и не се доказва и спазване на законовите изисквания при издаването му. Административният съд не е констатирал този порок на уведомителното писмо - обжалвания индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение в тази му част по агроекологичната мярка. Това налага отмяна на решението в тази му част и постановяване на решение, с което се отменя уведомителното писмо в посочената му част и връщане на делото на административния орган за ново произнасяне, поради това, че порокът е в издадения индивидуален административен акт, а и компетентността на органа е специална. При новото произнасяне на административния орган в акта ще следва да се впишат фактите, даващи основание за издаването му и законовите норми, регулиращи тази материя. При този резултат на спора, искането на касатора за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Направеното възражение в писмените бележки на ответната страна с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се уважава. Въпреки, че производството е касационно по своя характер, спорът е с фактическа и правна сложност, като се вземе предвид обема на доказателствения материал, събран в хода на първоинстанционното производство, неговото обсъждане и привеждане към приложимото материално право. ДФЗ ще следва да заплати поисканите и доказани разноски от 1525 лв. на Жельо Желев, от които 1500 лв. за правна помощ и съдействие и 25 лв. - държавна такса. Направеното искане от процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение