Решение № 148 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2017 г.

Решение № 148 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 14338 от 14.11.2016 г. на Т. П. Г. и В. К. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1237 от 7.10.2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 194 от 6.06.2016 г. по гр. д. № 1094/2015 г. на Районен съд-Асеновград за отхвърляне на предявения от Т. П. Г. и В. К. Г. против [община] установителен иск за собственост въз основа на давностно владение от 1975 г. на част от поземлен имот № 109 с площ от 180 кв. м., за който е отреден УПИ X. -109 в кв. 11, заключен между осови точки 1, 2, 3 и 4, онагледен на скица № 237/14.09.2015 г. на [община]. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. [община] не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 133 от 17.08.2017 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли предявения иск, Окръжен съд - Пловдив е приел за установено, че спорният имот е част от част от УПИ X. -109 в кв. 11 по плана на [населено място], собственост на М. П. Н., а не е част от имота на ищеца Т. Г. Г. В подкрепа на твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителите са представили декларация на М. П. Н. с нотариална заверка на подписа й от 18.10.2016 г., в която изразява съгласието си спорния по делото имот да бъде придобит от Т. и В. Г., поради това, че им е предоставен и го стопанисват от 1975 г. Посочената декларация не съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като частен документ същата се ползва с предвиденото в чл. 180 ГПК доказателствено значение, а доколкото автора й не е страна по делото, факта, че е направил изявление не установява релевантни доказателствени факти. Съдържанието на изявленията на декларатора не може да бъде обсъждано, тъй като по същество се касае до свидетелски показания, които са недопустими в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е удостоверено и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Същото е приложимо когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаването на делото. Изискването посочените обстоятелства да са установени по "надлежния съдебен ред" означава удостоверяването им с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито в случая не са представени, поради което искането за отмяна на това основание е неоснователно. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, приложимо при допуснати от съда или съдебни служители процесуални нарушения, които са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото или при липса на надлежно представителство, както и в случаите, в които страната не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Твърденията, че адвокат Л. К., назначена за процесуален представител на основание чл. 26, ал. 2 ЗПП не е оспорила грешното, непълно и неистинско заключение на вещото лице и не се е явила в последното по делото заседание на 6.04.2016 г., при което ищците останали без надлежна адвокатска защита, не могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14338 от 14.11.2016 г. на Т. П. Г. и В. К. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1237 от 7.10.2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 194 от 6.06.2016 г. по гр. д. № 1094/2015 г. на Районен съд - Асеновград. Решението е окончателно.