Решение № 3001 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6594/2010 г.

Решение № 3001 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6594/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митко Иванов Иванов от гр. Мездра против решение № 7 от 24.03.2010 г., постановено по адм. дело № 658/2009 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 37 от 29.01.2009 г. на началника на РУ на МВР - Мездра. Касационните оплаквания по същество са идентични с тези, поддържани в първоинстанционното производство. Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му. Претендира се произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът началникът на РУ на МВР - Мездра не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С атакуваното решение Административният съд - Враца е отхвърлил жалбата на Митко Иванов срещу заповед № 37 от 29.01.2009 г. на началника на РУ на МВР - Мездра, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) на същия е отказано продължаване на срока на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като молителят в административното производство не е доказал необходимост от такова. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Изложил е съображения, че в конкретното административно производство в тежест на заявителя е било да докаже изискуемата от закона необходимост от съхраняване, носене и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие. Съдът е достигнал до заключение, че представените от Иванов в първоинстанционното съдебно производство доказателства и развитите доводи, свързани с потенциална опасност от нападение, обоснована с примери за престъпни посегателства, излагани в националния ефир и цитирани в пресата не сочат на обстоятелства, обуславящи наличието на твърдяната необходимост от самоотбрана. С оглед липсата на данни по делото за съществуваща заплаха за живота, здравето или имуществото на жалбоподателя или на негови близки, обосноваващи нужда от ползването на оръжие за граждански цели, в обжалваното решение е прието, че отказът на административния орган да продължи срока на издаденото на Митко Иванов разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие е правилен и законосъобразен. По делото няма спор за факти, поради което настоящият касационен състав възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от Административен съд - Враца. Същата се подкрепя безусловно от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция. Предмет на касационната жалба са само направените въз основа на безспорно и правилно установените фактически положения правни изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Настоящият състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на решението, съдът е обсъдил обстойно доводите и възраженията на жалбоподателя, наведени в хода на делото и повторени по същество в касационната жалба. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на доводите против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт, предмет на проверка в първоинстанционното съдебно производство. Изводите на съда за осъществяване на материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да откаже продължаването на срока на издадено разрешително за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие, се споделят от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент и на искането за продължаване срока на издадено разрешение. Това задължение е разписано в чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от подзаконовия нормативен акт. Основна предпоставка за издаване на разрешение за дейностите по специалния приложим закон, респ. за продължаване срока на издадено разрешение са заложените в закона цели. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в националното законодателство е установен строг разрешителен режим за това, който изисква императивно при всеки конкретен случай да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. ЗКВВООБ (отм.) и правилникът за неговото прилагане не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова. И в тези случаи се спазва процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешение за дейности по този закон. В подкрепа на горното се явява и обстоятелството, че разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок (чл. 5, ал. 1 от ППЗКВВООБ), с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. Ето защо тезата на касационния жалбоподател в обратния смисъл не намира правна опора. В случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване срока на разрешението, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. За административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти нито да бъде само регистратор на притежатели на огнестрелни оръжия. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е заявителят да е доказал необходимостта от издаване на разрешението както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска продължаване срока на действие на вече издаденото разрешение. В обжалвания административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение и те се заключават именно в отсъствието на данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за заявителя от ползването на огнестрелното оръжие. Становището на първоинстанционния съд, че искането на жалбоподателя, направено пред компетентния орган, не обосновава необходимост от издаването на такова разрешение, е съответно на материалния закон. Нуждата от самоотбрана не е установена, липсват доказателства за конкретни посегателства против личността на заявителя или на членове на неговото семейство, твърденията на жалбоподателя не са доказателства. Позоваването по принцип на съществуващата в страната престъпност и на отделни криминални деяния, несвързани с личността на Иванов, не е от естество да породи за заявителя желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самозащита. Фактът, че на жалбоподателя вече е било издадено разрешение за носене на оръжие, също не може да формира заключение, че са налице основания за неговото подновяване с оглед изложеното по-горе относно необходимостта за установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. При това положение изводите на първостепенния съд за законосъобразност на оспорения административен акт поради наличие на визираните в закона предпоставки са съответни на закона. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съда