Решение № 14459 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 330/2020 г.

Решение № 14459 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 330/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Екометал индъстри" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу Решение № 2159 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2321/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта му, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, за което са изложени съображения. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно в обжалваната част, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по предявения от "Екометал индъстри" ЕООД, гр. Пловдив против Национална агенция за приходите (НАП), гр. София иск по чл. 203 и сл. АПК за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменен по административен ред ревизионен акт на органи по приходите в ТД на НАП Пловдив със сума в размер на 28 135. 20 лева, произтичаща от заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита в административното производство, както и законната лихва върху главницата. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е уважил частично предявеният иск за сума в размер на 17584. 67 лева, като в останалата му част до претендирания размер го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – причинени са вреди, които са в пряка причинна връзка от отменен като незаконосъобразен административен акт, но не в претендирания размер, при съобразяване разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА) относно дължимото се адвокатско възнаграждение при приложението и на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и неоснователност на претенцията относно включеният ДДС в заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска са присъдени на ищеца и сторени по делото разноски. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от отменен след обжалването му по административен ред като незаконосъобразен ревизионен акт в частта му, с която на дружеството ищец е определено задължение по ЗДДС, прилежащи лихви върху него както и допълнително установен корпоративен данък за 2016 г. и прилежащи лихви. Правилно е прието в обжалваното решение, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, основани на отменен при обжалване по административен ред ревизионен акт. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за нуждите на проведеното административно производство. По делото се установява изпълнение на договора за правни услуги от страна на консултанта, чрез извършване на дължимите се по него действия, относими към производството по обжалване и отмяна на ревизионен акт установяващ данъчни задължения на дружеството ищец. Договореното възнаграждение е и заплатено. Неоснователно са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона и необоснованост на решението в обжалваната му част при съобразяване на направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение за нуждите на административното производство. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Именно при извършена преценка на дължимия се справедлив и обоснован размер на дължимото се адвокатско възнаграждение за конкретния случай – съразмерен на осъществената правна защита първоинстанционният съд е определил и размера на вредата. Същата е осъществена чрез подаване на възражение срещу ревизионен доклад и жалба против издаден ревизионен акт, като от съдържанието им не се извеждат сочените в касационната жалба предхождащи ги действия за подробно проучване на документи, при изведените в тях принципни аргументи. Неправилно е прието обаче в обжалваното решение, че в определеното като вреда обезщетение не следва да се включи внесеният върху него ДДС. Обстоятелството, че издадената фактура е включена в дневника за покупки не основава такъв извод. Установено е по делото заплащането на ДДС върху възнаграждението, като правоотношенията между дружеството ищец и фиска е такова по ЗДДС и е извън предметните граници на предявения иск по чл. 203 и сл. АПК, а и реалното му възстановяване му на ищеца не е доказано по делото. По изложените съображения решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за сума в размер на 3516. 93 лева (ДДС върху сумата от 17 584. 67 лева) като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което на ищеца се присъди и тази сума като обезщетение за вреди от отменен акт на органи по приходите. В останалата му част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно за сума в размер на 12. 50 лева – заплатена държавна такса и такава в размер на 921. 82 лева адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ или общо сума в размер на 934. 32 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение