Решение № 14472 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2010 г.

Решение № 14472 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Бистра Станкова Денова гр. Брегово, област. Видин, срещу решение № 51/17.05.2010 г., постановено по адм. дело № 331/2009 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена нейната жалба срещу решение, взето с протокол № 05315/8.10.2009 г. на Общинска служба земеделие - гр. Брегово, постановено по преписка № 04722/4.06.1992 г. по описа на Общинска служба "Земеделие" - гр. Брегово. От жалбата могат да се изведат доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не съобразил обстоятелството, че административният орган е постановил оспореното решение при наличие на влязло в сила в противоположния смисъл решение по същата преписка, освен че описаните в решението имоти междувременно били върнати на собствениците с действащия план за земеразделяне. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие" - Брегово не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира, че не е налице твърдяната нищожност на решението на ОСЗГ гр. Брегово . тъй като то е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия и в законно установената форма. С горните аргументи обосновава законосъобразност на решението и предлага то да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против решение, взето с протокол № 05315 от 8.10.2009 г. на Общинска служба земеделие - гр. Брегово, обл. Видин, постановено по преписка № 04722/04.06.1992 г. по описа на Общинска служба "Земеделие" (преди ПК) - гр. Брегово, с което на Евгени Станков Ванчев, брат на оспорващата, на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. Брегово, а именно: 1. лозе с площ от 1.100 дка в м. "Маржине"; 2. лозе с площ от 1.700 дка в м. "Зелена"; 3. нива с площ от 4.900 дка в м. "Пъръу"; 4. нива с площ от 4.300 дка в м. "Извароц"; 5. нива с площ от 4.500 дка в м. "Марджина"; 6. нива с площ от 1.800 дка в м. "Бахча" ("Варзарий"). Твърденията са били, че административният орган е постановил нищожно решение, предвид наличие на влязло в сила в противоположния смисъл решение по същата преписка, че описаните в решението имоти междувременно били върнати на съответните собственици с действащия план за земеразделяне и не съществували в посочения вид. С обжалваното решение административният съд отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът приел, че предмет на проверка в производството пред него е решение по протокол № 05315/8.10.2009 г. на Общинска служба "Земеделие" - гр. Брегово, постановено по преписка № 04722/4.06.1992 г. по описа на Общинска служба "Земеделие" (преди ПК) - гр. Брегово, с което на Евгени Станков Ванчев, на самостоятелно основание, е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, посочени по-горе, с план за земеразделяне в землището на гр. Брегово. От събраните по делото доказателства установил, че пред ОСЗ - Брегово е имало образувани две преписки - първата - с № 04722/4.06.1992 г., по която е постановено оспореното решение, и втора - с № 04723/4.06.1992 г., като и по двете производството е инициирано от Евгени Станков Ванчев, но по първата - в лично качество, а по втората - като наследник на баща си Станко Петров Ванчев, чийто наследник е и жалбоподателката . Съобразил решение № Е-25/25.02.2009 г., постановено по гр. дело № 583/2008 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е оставено в сила решение № 855/1.11.2006 г. по гр. дело № 1500/2005 г. по описа на Районен съд-Видин, в частта, с която е признато за установено, че земеделските имоти, а именно: лозе с площ от 1.100 дка в м. "Марджине", лозе с площ от 1.700 дка в м. "Зелена", нива с площ от 5.700 дка в м. "Зелена", нива с площ от 4.900 дка в м. "Пъръу" и нива с площ от 2.500 дка в м. "Марджине", всички в землището на гр. Брегово, са били собственост на Евгени Станков Ванчев, към момента на образуване на ТКЗС, а не на общия наследодател. Приел, че административният орган, съобразил това решение преди да издаде своето протоколно решение. Оттук извел извод за законосъобразност на оспорения акт. Преценил като неоснователни и твърденията за нищожност на оспореното решение, като посочил, че то отговаря на условията за действителност на административен акт, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, че е посочен неговият издател и носи подписите на членовете на ОСЗГ (сега ОСЗ), че при постановяването му са спазени императивните разпоредби на закона, и е съобразено с целта, която преследва законът. Настоящият съдебен състав намира, че по аргумент от чл. 18ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ административният съд не е следвало да приеме за разглеждане изпратената му с определение от районния съд жалба, освен че не е съобразил, че оспорващата е нямала правен интерес да оспори административен акт по преписка № 04722/4.06.1992 г. Тъй като обаче я е отхвърлил, а касаторът в настоящото производство е оспорващ в първоинстанционното, и предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК настоящият състав на ВАС намира, че следва да се произнесе по същество. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. При постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Съдът не е съобразил уточнителната молба, приложена на л. 7 от делото, с която оспорващата е искала произнасяне само по доводите й за нищожност на оспорения акт. В тази част решението е правилно. Според установената съдебна практика нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие. Процесното протоколно решение е издадено с правно основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в относимата редакция (ДВ, бр. 62 от 2009 г.), общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а съгласно втората алинея на същата разпоредба, в случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановява решение, с което определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят. От това следва, че оспореното протоколно решение е административен акт, издаден при наличие на материална компетентност и в рамките на законовите правомощия на административния орган, поради което е не е нищожен. Обосновани са изводите на съда, че оспореното решение отговаря на условията за действителност на административен акт, издадено е от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и носи подписите на членовете на колективния орган . Въз основа на правилно тълкуване на относимите към конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод. Доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Не може да се приеме за основателно твърдението в жалбата, че за процесното решение липсвали предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма и че то е издадено без валидно законово основание. Административният акт не е нищожен. Освен това съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ако касаторът претендира материални права върху процесните имоти, спорът следва да се разреши по исков ред, а и по делото няма данни той да е обжалвал плана за земеразделяне, вече влязъл в сила. Твърдението, че съдът не съобразил обстоятелството, че административният орган е постановил оспореното решение при наличие на влязло в сила в противоположния смисъл решение по същата преписка не отговаря на действителното положение. Правилен е изводът на съда, че възраженията на оспорващата визират преписка, различна от тази, по която е постановено оспореното решение. Останалите възражения по жалбата не касаят доводите за нищожност на оспореното решение и са ирелевантни за предмета на настоящия спор. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,