Решение № 512 от 18.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1556/2012 г.

ВКСI наказателно отделение18.12.2012 г.докладчик т Пламен Томов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 166 от 6 юни 2012 г. по внохд № 83/2012 г. на Софийския апелативен съд.

Мотиви

Решение № 512 от 18.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1556/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитник на подсъдимия М. М. е подал жалба срещу частичното потвърждаване с решението на Софийския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо подсъдимия на Софийския градски съд. Първоинстанционната присъда - 328 от 11.ХI.2011 г. по нохд № 2801/2011 г., е за опита за убийството на А. Д., извършен на 31.V.2010 г. чрез нараняването му с нож, причинило проникване в гръдната кухина (средна телесна повреда- чл. 129 НК) и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота (тежка телесна повреда- чл. 128 НК): престъпление по чл. 115, във връзка с чл. 18 НК, за което СГС наложил наказание 13 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е уважил също така предявения от пострадалия граждански иск и от поисканите 70 000 лева му присъдил 50 000 лева обезщетение за причинените неимуществени щети. Второинстанционното (въззивно) решение - 166 от 6.VI.2012 г. по внохд № 83/2012 г., е постановено след жалба пак от защитник на подсъдимия и с него е намален само размерът на наложеното наказание от 13 на 8 години. В жалбата пред ВКС подателят и? поддържа алтернативно както пълното отпадане на търсената от подсъдимия наказателна отговорност, така и смекчаване на наложеното му наказание; изложени са и доводите, които жалбоподателят смята, че позволяват уважаване на жалбата. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана, а искането е допълнено с трета алтернатива - връщане на делото за ново разглеждане в предходна инстанция. Прокурорът в тази инстанция е за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба не може и без друго да бъде уважена по отношение на искането подсъдимият да бъде оправдан още в тази съдебна инстанция - това поначало е процесуално недопустимо да стане по изложените в нея доводи за нарушени съществено процесуални правила (арг. от чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК). За отхвърлянето на касационната жалба по-важна е обаче неоснователността на изложените доводи. Всички те са преди всичко неубедителни поради общия им недостатък да акцентират на въпроси, които нямат приписваното им значение с оглед на липсващ по делото спор, че именно подсъдимият М. е наранил опасно пострадалия Д. - безспорността на тези обстоятелства прави самоцелни, дори да има място за тях, такива възражения като например за точното установяване на ножа, с който е наранен Д., или за изследването на прореза, направен с него върху дрехата му. Споменаването впрочем на последното възражение е във връзка и с друга неоснователна теза в жалбата - че пострадалият бил наранен при самозащитата на подсъдимия, - теза, която не само няма сериозна доказателствена подкрепа (от противоречивите обяснения на М. -син, и от дадените от немай-къде показания на М. -баща), но и въобще не се вписва в логиката на обстоятелствата, предшестващи инцидента (очертани в общи линии от молбата на бащата да му съдейства при влошени отношения със сина). Самоцелно поначало е и възражението в касационната жалба за неустановен мотив на извършеното престъпление - неустановяването му не може да доведе до отпадане на отговорността, а освен това на много места в съдебния акт е взето отношение тъкмо по въпроса какво е подтикнало подсъдимия да посегне на човек, с когото сам твърди, че е бил иначе в приятелски отношения (вж. например онези места в мотивите, които са посветени на наркотичната зависимост на подсъдимия и нейното отражение в постъпките му). Накрая, явна несправедливост на наложеното наказание също не е допусната. Постигането на този резултат е последица от въззивното обжалване, и то след справедливото оценяване на всички обстоятелства, които сега отново се настоява да бъдат взети предвид - свързаните най-вече със здравословните проблеми на подсъдимия. В касационната жалба очевидно е подценена гледната точка към справедливостта от страната на пострадалия и на обществото - той може и да е вече "напълно възстановен", но животът му е бил спасен едва ли не по чудо, за настъпването на което подсъдимият няма никакъв принос. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1