Решение № 4470 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Маджарово против Решение № 109/12.01.2026 г., постановено по административно дело № 1052/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. С оспореното решение е обявен за нищожен отказ за издаване на удостоверение за търпимост по заявление вх. № 149/21.03.2025 г., обективиран в писмо изх. № 971/02.05.2025 г. на Кмета на Община Маджарово и преписката е изпратена на Главния архитект на Община Маджарово за произнасяне по подаденото от В. Н. Т. заявление за издаване на удостоверение за търпимост. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по първоначално подадената жалба, насочена срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Община Маджарово да издаде удостоверение за търпимост. Ответната страна, В. Н. Т. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Д. Димова оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Административното производство е започнало по подадено до Главния архитект на Община Маджарово заявление с вх. № 149/21.03.2025 г. за издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда и навес с оградни стени, находящи се в [УПИ], кв. 28 по плана на гр. Маджарово, община Маджарово, област Хасково. Не е последвало изрично произнасяне по заявлението от страна на компетентния орган – Главен архитект на Община Маджарово, поради което до съда е подадена жалба срещу мълчалив отказ на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост. В хода на съдебното производство, по заявлението е постановен изричен отказ за издаване на удостоверението, обективиран в писмо изх. № 971/02.05.2025 г., в което е заявено, че тъй като жилищната сграда е разположена на по-малко отстояние от вътрешните граници на [имот номер], не са представени данни кога са извършени строежите, не е ясно къде е разпложен навесът, както и поради неприложена дворищна регулация, Община Маджарово не може да издаде удостоверение за търпимост на „Жилищна сграда и навес с оградни стени“ в [УПИ], кв. 28 по плана на гр. Маджарово. Този отказ е постановен от Кмета на Община Маджарово. В тази връзка оспорващият изрично е заявил, че жалбата му е насочена срещу изричния отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № 971/02.05.2025 г. на Кмета на Община Маджарово, с искане да бъде обявен за нищожен като постановен от материално некомпетентен орган, алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен. При тези факти, правилен е изводът на съда за това, че оспорването е насочено срещу годен за обжалване административен акт, какъвто се явява изричният отказ, постановен от кмета на общината. В този акт се съдържа ясно и недвусмислено волеизявление за отказ да се уважи подаденото заявление и се издаде исканото удостоверение за търпимост на жилищната сграда и навес, поради което неоснователно е възражението в касационната жалба, което е в обратен смисъл. На следващо място, неоснователен е доводът за това, че съдът незаконосъобразно е променил предмета на спора, като е трансформирал оспорването срещу мълчалив отказ на главния архитект в оспорване срещу изричен отказ на кмета на общината. Няма спор, че след формирания мълчалив отказ и в хода на съдебното му обжалване е последвал изричен отказ, който жалбоподателят изрично е заявил, че оспорва, поради което правилно съдът е разгледал законосъобразността на изричния отказ. Предметът на спора правилно е определен съобразно разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК, според които когато бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 8 от Постановление № 4/22.09.1976 г. по дело № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според които с изричното произнасяне по искането, ако е отказано издаването на искания административен акт, практически се възстановява изтеклия срок за обжалване на мълчаливия отказ, а ако междувременно е била подадена жалба, тя следва да се приеме и да й се даде ход като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ. Правилен е решаващият извод на съда за това, че оспореният изричен отказ на Кмета на Община Маджарово да издаде удостоверение за търпимост на жилищна сграда и навес с оградни стени е постановен от материално некомпетентен орган. Съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, компетентен да издава удостоверение за търпимост на строеж, респективно да откаже неговото издаване е органът, който е овластен да одобрява инвестиционния проект за строежа, а това съгласно чл. 141, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ е главния архитект на съответната община по местонахождението на строежа. Компетентен да се произнесе с изричен акт по подаденото заявление е бил Главния архитект на Община Маджарово, поради което изричният отказ на кмета на общината като постановен от некомпетентен орган, правилно е обявен за нищожен, а преписката е изпратена на компетентния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна В. Н. Т. следва да се присъдят претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 770 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,