Решение № 9649 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 833/2014 г.

ВАСV отделение09.07.2014 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7045 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3306/2013 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Тони-Лъчезар Йотов Динков да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда сумата 340 (триста и четиридесет) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9649 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 833/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тони-Лъчезар Йотов Динков от гр. Варна против решение № 7045 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3306/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-67/26.02.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИАГИТ). С тази заповед е прекратено служебното правоотношение на Динков като "главен инспектор" в дирекцията във Варна, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Иска се отмяна на съдебния акт поради наличие на пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът оспорва жалбата с доводи, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съдебен състав. След изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 от ГПК, правилно съдът е приел, че е спазена нормативно предписаната процедура за атестация и са налице основанията по чл. 107, ал . 2 от ЗДСл, поради което оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Подробно са анализирани отделните етапи на процедурата с оглед на разпоредбите на Наредбата за условията и реда на оценяване изпълнението на служителите от държавната администрация и са направени обосновани изводи за съответствия на работния план с изискванията на чл. 9, ал. 3 и 4 от Наредбата за спазване на изискванията за провеждане на междинната и заключителна срещи и спазване на показателите за годишната оценка, съгласно чл. 14 и сл. от Наредбата. При внимателна съпоставка на съдържанието на писмените доказателства (л. 48 - 58, л. 10 - 20), се констатира, че са обосновани изводите в обжалваното решение за това, че оценката и коментарът на контролиращия ръководител отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1 и чл. 21 от Наредбата и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл за мотивираност, безпристрастност и компетентност въз основа на обективно установими факти, както относно неизпълнение на изискванията за подобряване на качеството на конкретната дейност и ефективността на работата, така и с оглед на показаната компетентност предвид конкретните обстоятелства относно брой на проверки, коефициенти на разкриваемост, взискателност и др., както и качеството на съставените АУАН, наложили прекратяване на производствата (л. 179 и сл.). Макар и да не могат да се споделят изцяло всички изложени обстоятелства - относно ефекта от проверките с оглед на процента на трудови злополуки, значителна част от останалите констатации се основават на обективно установими факти, за които са приложени писмени доказателства и същите са подробно анализирани. Независимо, че по част от изложените доводи от страните ( л. 265 и сл., и л. 268) мотивите на административния съд не са пространни, доколкото са подробно обсъдени най-съществените от възраженията, установени са правнозначимите факти и са направени верни изводи, следва да се приеме, че не са ограничени процесуалните права на страните. Предвид изложеното, налага се изводът, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му, поради което следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на ИАГИТ сумата 340 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 2