Решение № 8439 от 4.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областна администрация Пловдив, чрез процесуален представител, против решение 1652/04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е осъдена да заплати на Л. Тевекелиева сумата в размер на 7 295 203, 24 /седем милиона двеста деветдесет и пет хиляди двеста и три лв. и 24 ст./ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на прогласена за нищожна заповед 2406 от 05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, както и сума в размер на 1 397 240, 10 /един милион триста деветдесет и седем хиляди двеста и четиридесет лв. и 10 ст./ лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2014 г. до 08.04.2015 г. Развиват се съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли исковата претенция. Ответникът - Л. Тевекелиева, чрез особен представител С. Тевекелиев и чрез процесуален представител адв.Томов, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски. Постъпили са касационни жалби от Областна администрация Пловдив, чрез процесуален представител и Л. Тевекелиева, чрез особен представител С. Тевекелиев срещу решение 2096/08.11.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1652 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като на стр. 5-та, ред 13-ти вместо имуществени вреди следва да се чете неимуществени вреди. Касаторите искат отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Областна администрация Пловдив против решение 1652/04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излага съображения, че съдът необосновано е приел иска за доказан по основание, без да е извършил задълбочен анализ на доказателствения материал и е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните решения на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваните решения са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Областна администрация Пловдив, чрез процесуален представител, против решение 1652/04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по подадена от Л. Тевекелиева от гр. София, чрез особен представител искова молба против Областна администрация - Пловдив, с предявени обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 7 295 203, 24 лева главница и 1 397 240, 10 лева - законова лихва върху главницата за периода от 21.05.2013 г. до 08.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до момента на пълното плащане на сумата. С решение 801 от 13.04.2018 г. по адм. дело 881/2015 г. Административния съд Пловдив е отхвърлил така предявените искове. Л. Тевекелиева чрез особения представител С. Тевекелиев е подала касационна жалба срещу цитираното решение. С решение 12332 от 16.09.2019 г. по адм. д. 7606/2018 г. Върховния административен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил съдебното производство по предявените от Л. Тевекелиева, чрез особения представител С. Тевекелиев искове срещу Областната администрация - Пловдив, както следва: 1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 7 295 203, 240 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, причинени от нищожната заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, както и от негови незаконосъобразни действия и бездействия - писмен отказ, обективиран в писмо с изх. АСД-03-48/2012 г. от 18.04.2013 г. на областния управител на област Пловдив по подадената от Б. Тевекелиев молба за споразумение по адм. дело 217/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, както и последващи мълчаливи и изрични откази за сключване на споразумение по делото; писмен отказ на областния управител на област Пловдив, обективиран в писмо с изх. АСД-03-48/10.01.2013 г. във връзка с молба вх. АСД-03-48/30.08.2012 г.; неиздаване на компенсаторни записи в 14-дневен срок, считано от датата на решение 6811 от 21.05.2014 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението по адм. дело 217 от 2013 г. на Административния съд - Пловдив в частта, в която е прогласена нищожността на заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, а именно до 05.06.2014 г.; 2. иск за сумата 1 397 240, 10 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 21.05.2013 г.- 08.04.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. С решение 44 от 06.01.2020 г. по адм. д. 13231/2019 г. Върховният административен съд, петчленен състав, по реда на чл. 237 от АПК и искане на Л. Тевекелиева, чрез назначения особен представител С. Тевекелиев, е отменено влязлото в сила решение 12332/16.09.2019 г., постановено по адм. дело 7606/2018 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение и е върнато делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд. С решение 12576 от 12.10.2020 г. по адм. д. 328/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е отменено изцяло решение 801 от 13.04.2018 г. постановено по адм. д. 881/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С решението Върховният административен съд е приел, че са неоснователни възраженията за недопустимостта на исковете и че не следва да се обсъжда в повторното касационното производство, след като този въпрос е разрешен с влязло в сила решение по адм. д. 13231/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, който е приел, че в случая исковете по ЗОДОВ са допустими. Също така е приел за неоснователно възражението за изтекла давност, което не е направено в първа инстанция и не може да бъде разглеждано за първи път в касационната инстанция. Касационната инстанция е приела, че страните не спорят, че с влязло в сила съдебно решение е обявена за нищожна заповед на областния управител на област Пловдив от 1999 година, с която по реда на ЗОСОИ на правоимащите, включително и на касационната жалбоподателка, са определени като обезщетение компенсаторни записи и, че са получили по-малък размер компенсаторни записи от полагащите им се за одържавеното имущество. Касационната инстанция е констатирала, че се претендират вреди, които представляват пропуснати ползи, вследствие на нищожната заповед 2406 от 05.10.1999 г. на Областния управител. Поради това, Тевекелиева не е могла да продаде на цена 0.62 ст. всички дължими й се компенсаторни записи по ЗОСОИ, каквато е била същата преди Решение 6811 от 21.05.2014 г., с което е обявена нищожността на административния акт, както и че именно нищожният административен акт е причина да не й бъде издаден пълния размер на компенсаторните записи, които се следват по ЗОСОИ, като се сочат и незаконосъобразни действия и бездействия. Касационната инстанция е посочила, че е необоснован извода на съда, че пропуснатата полза от продажбата на компенсаторните записи не е в пряка причинно-следствена връзка с обявената за нищожна заповед, както и че неправилно е приел, че вредата от обявената за нищожна заповед се изразява в получаването на обезщетение в по-малък от полагащия се по закон размер и тя е отстранена с издадената по-късно през 2014 година втора заповед. Касационната инстанция е посочила, че съдът не е дал с решението си отговор на спорните по делото въпроси - получила ли е компенсаторни записи ищцата през 1999 г., в какъв размер и реализирала ли ги е на пазара и на каква цена, получила ли е компенсаторни записи след издаването на втората заповед през 2014 г., в какъв размер, реализирани ли са на пазара и на каква цена. Съдът е констатирал, че липсва доказана вреда вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на областния управител, изразяващи се в отказ да се сключи съдебно и извънсъдебно споразумение, както и че не е отговорил на три подадени молби, както и отказът да се сключи споразумение, като е възприел изводите на първоинстанционния съд. С решението са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд за установяване на спорните въпроси относно получила ли е компенсаторни записи ищцата през 1999 г., в какъв размер и реализирала ли ги е на пазара и на каква цена, получила ли е компенсаторни записи след издаването на втората заповед през 2014 г., в какъв размер, реализирани ли са на пазара и на каква цена, както и да се уточни иска по размер за всяко от тях поотделно. Обжалваните съдебни актове са постановени при новото разглеждане на делото и в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са предявени от надлежна страна, предвид приетото с решение 44 от 06.01.2020 г. по адм. дело 13231/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, както и че са допустими. Приел е, че вредите се основават на обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт заповед на областен управител на Област Пловдив по чл. 6, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ и на действия и бездействия на същия областен управител. Размерът им се основава на разликата в пазарна стойност, по която би реализирала дължимите се компенсаторни записи, каквато е била преди постановяване на решението на съда, с което е обявена за нищожна заповедта на областния управител и следващата я среднопретеглена цена, на която биха могли да бъдат продадени след тази дата. Административният съд е приел и три броя удостоверения от Българска фондова борса АД отразяващи помесечно минималната, максималната, последната и средно претеглената цена на компенсаторните записи издадени по ЗОСОИ за периода от 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г. Приел е за безспорен факта, че заповед 2406 от 05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив е била прогласена за нищожна, както и че ищцата чрез нейния особен представител е предприела многократно действия да продаде записите на най-висока цена, но това не е било възможно тъй като същите не са били издадени своевременно от областния управител. Административен съд Пловдив е обосновал извод за наличие на вреда, която е в пряка и непосредствена връзка с нищожната заповед на областния управител. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице М. Пенчева, като изготвено компетентно, безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи относно цената на компенсаторните записи, в размер на 7 295 203, 24 лева и лихвата за забава в размер на 1 397 240, 10 лева. С тези мотиви Административен съд Пловдив е уважил предявените от Л. Тевекелиева искове. Второто обжалвано решение 2096/08.11.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив е постановено по повод постъпила молба вх. 18161 от 15.10.2021 г. от адв. Р. Томов, пълномощник на Л. Тевекелиева, с която на основание чл. 175 от АПК се е искало поправяне на явна фактическа грешка в решение 1652 от 04.08.2021 г. постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Съдът е допуснал поправката на фактическата грешка, но е посочил същите данни неимуществени вреди вместо имуществени вреди. В първоинстанционното производство е постановено и трето решение 19 от 10.01.2022 г. по постъпила молба от адв. Р. Томов, пълномощник на Л. Тевекелиева, с искане за поправяне на явна фактическа грешка в решение 1652 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, поправено с решение 2096 от 08.11.2021 г. Съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1652 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като на стр. 5-та, ред 13-ти вместо неимуществени вреди следва са се чете имуществени вреди. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. От събраните по делото доказателства административният съд в изпълнение на дадените указания от касационната инстанция с решение 12576 от 12.10.2020 г. по адм. д. 328/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е установил наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и е изследвал спорните въпроси относно това: получила ли е компенсаторни записи ищцата през 1999 г., в какъв размер и реализирала ли ги е на пазара и на каква цена, получила ли е компенсаторни записи след издаването на втората заповед през 2014 г., в какъв размер, реализирани ли са на пазара и на каква цена. В тази връзка е приетата съдебно-счетоводна експертиза. На първо място, правилно административният съд е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт на областния управител - обявената за нищожна заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, с решение 2795/10.12.2013 г. по адм. д. 217/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 6811 от 21.05.2014 г. по адм.д. 1096/2014 г. по описа на Върховния административен съд. На следващо място съдът правилно е приел, че от този акт е настъпила вреда за ищцата представлявляваща пропусната полза, вследствие на нищожната заповед 2406 от 05.10.1999 г. на областния управител. Това е така, защото не е могла да продаде на цена 0.62 ст. всички дължими й се компенсаторни записи по ЗОСОИ, каквато е била същата преди решение 6811 от 21.05.2014 г.на ВАС, с което е влязло в сила решението и обявена нищожността на административния акт. В тази връзка нищожният административен акт е причина да не им бъде издаден пълния размер на компенсаторните записи, които им се следват по ЗОСОИ. По производството безспорно е установено, че Л. Тевекелиева, Б. Тевекелиев, и М. Пашева са подали заявление вх.96-00-1827/14.07.1998 г., за обезщетяването им по реда на ЗОСОИ за одържавяването на вакуумно-консервна фабрика гр.Стамболийски, с предпочитан начин на обезщетяване компенсаторни инструменти. Със заповед 2375/01.10.1999 г. на областния управител е признато правото им на обезщетяване с компенсаторни записи съгласно чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗОСОИ, като със заповед 2406/1999 г. на областиня управител е определен размера на обезщетението въз основа на извършена експертиза на вещо лице, представляващи 2 406 400 компенсаторни записи, на стойност 2 406 400 деноминирани лева. На 06.10.1999 г. заявителите са получили временни удостоверения за притежание на компенсаторни записи: 27-Т-991-193-К на Л. Тевекелиева на стойност 1 105 000 лева; 27-Т-993-195-К в Б. Тевекелиев на стойност 552 000 лева и 27-ІІ-992-194-К на М. Пашева на стойност 552 000 лева. Областният управител с писмо от 10.01.2013 г. е постановил отказ по молба вх.АСД-03-48 от 30.08.2012 г. на Б. Тевекелиев, с която е поискано възобновяване на административното производство по реда на чл.99 АПК и повторна проверка на обезщетението и определяне на нова справедлива експертна оценка, тъй като балансът, въз основа на който е изготвена първата експертна оценка от 1999 г. не бил всъщност отраслов баланс на дружеството. В тази връзка е оспорен отказа и заповедта с посоченото по-горе решение 2795/10.12.2013 г. по адм.д.217/2013 г. на Административен съд Пловдив, е отменен отказът и е прогласена нищожността на заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител, като му е изпратена преписката, с указания за удовлетворяване на искането с молба вх. АСД-03-48/30.08.2012 г. В хода на производството по адм.д.217/2013 г. административният орган не е сключил предложеното от ищцата и останалите жалбоподатели споразумение по чл.178 АПК. С решение 6811 от 21.05.2014 г. по адм.д.1096/2014 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решението по адм.д.217/2013 г. в частта му, с която е прогласена нищожността на заповед 2406/1999 г. на областния управител за утвърждаване на размера на обезщетението и е постановено да се изпрати делото като преписка на областния управител за произнасяне по заявление вх.96-00-1827/14.07.1998 г. на Б. Тевекелиев, Л. Тевекелиева и М. Ташева. Не се спори, че със заповед РД-20-116/01.10.2014г. на областния управител е определен нов допълнителен размер на компенсаторните записи, едва 5 години след издаване на първоначалната и обявената за нищожна заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител, по която ищцата и останалите заявители са получили като обезщетение за одържавеното им имущество компенсаторни записи в по-малък размер от полагащия им се, въпреки, че са искали възобновяване на производството по реда на чл.99 от АПК и да се определи реалния размер на дължимото обезщетение по ЗОСОИ. Установено е от приложената по делото експертиза назначена от областния управител на област Пловдив в изпълнение на решение 6811 от 21.05.2014 г. по адм.д.1096/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението по адм.д.217/2013 г. на Административен съд - Пловдив, че дължимите компенсаторни записи към момента на издаване на заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител е следвало да бъдат 26 078 973 компенсаторни записи с номинал 26 087 973,00 деноминирани лева, а реално получените по тази заповед са 2 209 400 компенсаторни записи с номинал 2 209 400,00 лева, от които за ищцата Л. Тевекелиева 1 105 000, като дължими за получаване са 23 869 573 компенсаторни записи на обща стойност 23 869 573, 00 лева, от които за Л. Тевекелиева 11 934 786 компенсаторни записи. С допълнителна експертиза са определени нови стойности на дължимите компенсаторни записи, като са определени на 23 812 300, равняващи се на 23 812 300 лв-, като за ищцата Л. Тевекелиева са определени 14 287 380 на стойност 14 287 380 деноминирани лева. Не се спори, че въз основа на експертизата е издадена заповед РД-20-116/01.10.2014г. на областния управител, с която е определен нов допълнителен размер на компенсаторните записи, като за ищцата Л. Тевекелиева са определени 14 287 380 записи на стойност 14 287 380 деноминирани лева. Безспорно е установено, че от издаване на заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител и до прогласяването й за нищожна с влязло в сила съдебно решение 6811 от 21.05.2014 г. по адм.д.1096/2014 г на Върховния административен съд, е настъпила промяна в цената на компенсаторните записи издадени по ЗОСОИ и сриването на цената на Българска фондова борса АД. Обективно е установено в производството въз основа на представените удостоверения от Българска фондова борса АД и отразените минимална, максимална, последна и средно претеглена цена на компенсаторните записи издадени по ЗОСОИ за процесния период са значително намалели в сравнение с цената към момента на първоначално издадената заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител за определяне размера на дължимото обезщетение, който размер е бил 1 105 000 записи на стойност 1 105 000 деноминирани лева, вместо 14 287 380,00 лева. Правилно е установено от съда, че ищцата е прехвърлила компенсаторните записи на 02.02.2015г., видно от приложеното по делото писмо на Централнен депозитар АД, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установена стойността на компенсаторните записи, която би получила при първоначалното определяне на обезщетението по ЗОСОИ, при законосъобразно издадена заповед от областния управител и реално получените със заповед РД-20-116/01.10.2014г. на областния управител. Видно от експертизата и доказателствата по делото Л. Тевекелиева е продала компенсаторни записи в размер на 14 287 380 на 02.02.2015г., като минималната цена за периода 05.06.2014г. 12.09.2015г. е била 4 848 093,00 лв., а средно претеглената за периода е 5 929 938,62 лв. В тази връзка разликата между сумите които би получила от по-високата цена на компенсаторните записи и техния по-голям брой 14 287 380, възлиза на 7 295 203,24 лв. Въз основа на това по обявения за нищожен административен акт Тевекелиева е получила през 1999 г. по-малко обезщетение - брой компенсаторни записи - 1 105 000 записи на стойност 1 105 000 деноминирани лева, вместо 14 287 380 с номинал 14 287 380,00 лева, които би реализирала на пазара през процесния период, като разликата в стойността след продажбата им е в размер на 7 295 203,24 лв. Предвид нереално определеното обезщетение със заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител, ищцата е пропуснала да реализирала на пазара за оптимална цена по 0,62 лв. за 1 компенсаторен инструмент и е претърпяла вреди, представляващи пропуснати ползи, от реалната възможност да получи увеличение на имуществото си, ако бе получила действителния брой компенсаторни записи, при реално по-благоприятен пазар на компенсаторни записи за нея през 1999г. и е можело да ги реализира, като цената им е намаляла значително след тяхната реализация на 02.02.2015г. Съществените моменти в случая относно преценката за настъпването на вредите, представляващи пропуснати ползи за ищцата са определеният значително по-нисък размер на обезщетението с компенсаторни записи към датата на издаване на обявената за нищожна заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител и значителното намаляване на цената на тези записи към датата на новото реално обезщетяване със заповед РД-20-116/01.10.2014г. на областния управител. Именно през този период ищцата е претърпяла вреда и пропуснала възможността да реализира на пазара значително по-висок размер компенсаторни записи на максимална пазарна цена и това което е получила след срива на цената на записите след 5 години от тяхната първоначална дължимост. Обективно съдът е установил въз основа на приетата и неоспорена съдебно счетоводна експертиза, че размерът на цената, която ищцата би получила при реално определен размер на компенсаторните записи е 7 295 203, 24 лв., която стойност е пропуснала да получи,в резултат на обявената за нищожна заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител. Въз основа на определения размер на пропуснатата полза експертизата е определила и размера на дължимата законна лихва за периода 05.06.2014г. (датата до която областният управител е следвало да изпълни съдебното решение) до 08.04.2015г. (предявяване на иска). В тази връзка правилно административният съд е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и обявения за нищожен административен акт. Правилно административният съд е приел, че ищеца е претърпяла имуществена вреда изразяваща се в пропуснатата полза, която би получила през 1999 г. в резултат от по-малко обезщетение (брой компенсаторни записи), които не е реализирала на пазара за оптимална цена по 0,62 лв. за 1 компенсаторен инструмент и е претърпяла вреди, представляващи пропуснати ползи, от реалната възможност да получи увеличение на имуществото си, ако бе получила действителния брой компенсаторни записи, при реално по-благоприятна цена на компенсаторни записи за тях през 1999г. и е можело да ги реализира, като цената им е намаляла значително след тяхната реализация на 02.02.2015г Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице вреда и причинно-следствена връзка с обявената за нищожна заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител. Определянето на по-нисък размер на обезщетение с компенсаторни записи от дължимото по ЗОСОИ с обявената за нищожна заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител, обуславя извод, че в следствие на този нищожен административен акт, ищцата е претърпяла вреда, представляваща пропусната полза да получи и реализира на пазара по - висок размер на компенсаторните записи и на по-висока цена. Обстоятелството, че със заповед РД-20-116/01.10.2014г. на областния управител е определен нов допълнителен размер на компенсаторните записи, едва 5 години след издаване на първоначалната и обявената за нищожна заповед 2406/05.10.1999 г. на областния управител, не обуславя извод за отпадане на отговорността за вреди и не прекъсва причинно - следствената връзка между обявения за нищожен административен акт и настъпилата вреда в патримониума на ищцата. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС приема, че са правилни изводите на административния съд, че е изпълнен сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати твърдените от жалбоподателя касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационните жалби на Областна администрация Пловдив, чрез процесуален представител и Л. Тевекелиева, чрез особен представител С. Тевекелиев срещу решение 2096/08.11.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1652 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като на стр. 5-та, ред 13-ти вместо имуществени вреди следва да се чете неимуществени вреди, настоящата инстанция приема, че са основателни. С решение 2096/08.11.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, съдът не е отстранил допуснатата фактическа грешка и е постановил идентичен диспозитив в тази част с първоначалното решение. С решение 19 от 10.01.2022 г. по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 1652 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 2614/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, като на стр. 5-та, ред 13-ти вместо неимуществени вреди следва са се чете имуществени вреди. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила, предвид на което е отстранена нередовността в диспозитива на обжалваното първоначално решение. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение 2096/08.11.2021 г., постановено по адм. д. 2614/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив е неправилно, постановено в нарушение на чл.175 от АПК, поради което следва да бъде отменено. При този изход от процеса на касатора не се дължат разноски, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение. На ответника не следва да бъдат присъдени претендирани разноски за настоящата инстанция, предвид липсата на приложен списък с разноски и доказателства за реално направени такива, като платената държавна такса в размер на 5 лв. , предвид неоснователността на жалбата и постановено последващо решение от административния съд, не следва да бъде възлагана на касационния жалбоподател и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение