Решение № 3617 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. С., чрез пълномощник адв.С. Тодоров, срещу решение 10397/01.07.2024г. по административно дело 3770/2024г. по описа на Административен съд София - град / АССГ, с което е отхвърлена жалбата на М. М. С. срещу Предписание РДГ 12-646/24.01.2024г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Сливен, с което, на основание чл.106 от Закона за горите, през 2024г. е указано провеждането на санитарна сеч в подотдел 80-о, имот 72240.51.21 в землището на с.Тенево, общ.Тунджа. В касационната жалба са развити доводи, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се поддържа, че при извършване на теренната проверка на 11.01.2024г. е присъствал П. С. К., като упълномощен представител на собственика на имотите, но същият не е присъствал при съставянето на Констативен протокол от 12.01.2024г., поради което протокола удостоверява неверни обстоятелства. Твърди се и, че неправилно предписанието и констативния протокол от извършената теренна проверка са били връчени на пълномощника, вместо на собственика на имотите. Оспорват се като необосновани и изводите на съда по отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон при липсата на допусната техническа експертиза. Във втора касационна жалба от 16.12.2024г., с характер на допълнение, са изложени съображения, че констатациите в протокола от 12.01.2024г. и в предписанието, по отношение на липсата на ветролом и ветровал в имот 72240.51.21, подотдел 80-о, са неверни, тъй като в имота са налични 11 засегнати от ветролом дървета и 5 дървета, засегнати от ветровал. Като неотговарящи на действителността са определени и констатациите от теренната проверка на имот 38279.46.2 подотдел 76-н за липсата на ветровал и ветролом в отдела. Иска се отмяна на решението на АССГ и постановяване на решение, с което се отмени предписанието на директора на РДГ Сливен. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и извършване на съдебно-техническа експертиза. Претендират се разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Регионална дирекция по горите Сливен / РДГ Сливен/ не се явява и представлява. В писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба. Развива съображения, че количествата дървесина са определени чрез използване на окомерния метод, който е допустим с оглед малката площ на имотите и на броя на засегнатите дървета и се установява несъмнено от приетите като доказателства 2 бр.сортиментни ведомости, в които дърветата са описани по брой и вид и за установяването на тези факти правилно съдът не е допуснал изслушването на техническа експертиза. Моли за отхвърляне на касационната жалба и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. С. срещу Предписание РДГ 12-646/24.01.2024г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което, на основание чл.106 от Закона за горите, през 2024г. е указано провеждането на санитарна сеч в подотдел 80-о, имот 72240.51.21 в землището на с.Тенево, общ.Тунджа, поради съхнене. Административният съд е приел, че на 23.12.2023г. в РДГ Сливен от П. С. К., като пълномощник на М. М. С., е подадено заявление РДГ12-8669/23.12.2023г. с искане да бъде издадено предписание за санитарна сеч в имоти 72240.51.21 и 38279.46.2, поради установена повреда на дървостоя. На 11.01.2024г. е извършена теренна проверка на посочените имоти на имот 72240.51.21, пототдел 80 о с площ 3 ха в землището на село Тенево, община Тунджа и на имот 38279.46.2 пототдел 76 н с площ 1.8 ха, в землището на село Коневец, Община Тунджа, и двата собственост на М. С., на която присъствал П. К., като упълномощен представител на собственика на имотите. За резултатите от теренната проверка е съставен констативен протокол на 12.01.2024г., в който е посочено, че теренните проверки са извършени на 11.01.2024г. в присъствието на П. К., с подробни констатации за наличие на изсъхнали дървета от полски бряст и полски ясен и за липсата на установени повреди от ветровал или ветролом и предложение за издаване на предписание за провеждане на санитарна сеч в за полски бряст и полски ясен, с очаквано ползване от 28 пл.куб.м. стояща маса в имот 72240.51.21. За имот 38279.46.2 е констатирано, че не е проведена заложената в горскостопанската програма санитарна сеч, а е подадено заявление за издаване на предписание за санитарна сеч. В този имот са установени изсъхнали дървета от полски бряст, които са включени за санитарна сеч по одобрената програма, но не са установени повреди от ветролом или ветровал. За този имот е предложено на директора на РДГ Сливен да не се издава предписание за санитарна сеч. Предложенията на комисията, съставила констативния протокол, са възприети от директора на РДГ Сливен, който е издал оспореното в производството предписание. При тези установявания, АССГ е извел извод, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба, против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е постановил решението си след събиране на относими по делото доказателства, които е анализирал, при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите на АССГ относно материалноправните основания на оспореното предписание. Съгласно чл.106 от Закона за горите, освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни и принудителни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция, както и на основание план-извлечение. Разпоредбата на чл.34 ал.3 т.2 от Наредба 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите / Наредба 8/2011г./ определя, че санитарни сечи се провеждат, когато има издадено предписание от директора на съответната регионална дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция за тяхното провеждане; Неоснователни са доводите в жалбата относно неправилното определяне на вида и броя на определените за сеч дървета. Съгласно чл.49 ал.1 от Наредба 8/2011г. определените за сеч дървета се маркират, като за маркирането се съставя карнет-опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - сортиментна ведомост/ чл.50 ал.11 от Наредба 8/2011г./, въз основа на данни от сортиментиране, в случая за имот 72240.51.21 от 11.01.2024г. Наличието на данни за сортиментиране и на сортиментна ведомост не е спорно по делото. Противно на твърденията в касационната жалба не са налице съществени нарушения административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Производството по издаването на предписанието за санитарна сеч е започнато по заявление на касатора, извършена е теренна проверка на място в съответните подотдели в присъствието на упълномощен с писмено пълномощно представител на собственика на имотите, за теренната проверка е съставен констативен протокол, който е изпратен по пощата, с обратна разписа на пълномощника на собственика и въз основа на констатациите в който и съобразно сортиментната ведомост е издадено оспореното пред първата инстанция предписание. Предписанието е връчено на пълномощника на М. С. по пощата, с обратна разписка и обжалвано в срок. Съдът е изяснил спора установени са правилно релевантните за спора факти, въз основа на приетите по делото доказателства, които са обсъдени подробно и задълбочено и правилно в обжалваното решение е прието, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ -Сливен. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира разноски. В писмената защита се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, каквото, както вече бе посочено, АССГ е присъдил с решението си. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение