Решение № 6260 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13342/2020 г.

Решение № 6260 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13342/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "Сити контрол и каруош" ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат В., против решение № 112 от 16.10.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по административно дело № 208 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 216-ФК от 17.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изложените мотиви от административния орган и от съда не кореспондират със събрания доказателствен материал и установената фактическа обстановка. Сочи, че преследваната цел се явява постигната, нарушението е било отстранено и при НАП са налице доказателства, че сумите постъпващи в монетниците ежемесечно са осчетоводявани като приход от продажби. Според касатора административният орган не е посочил обективните критерии, обуславящи интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на конкретния търговец, естеството на услугите, които предлага, реализирания дневен оборот и от предходните дни. Излага доводи и за несъответствие на приложената принудителна административна мярка с целите на закона. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" - Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не взема становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Търговище е заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 216-ФК/17.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Сити контрол и каруош" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - вендинг автомат на автомивка на самообслужване - клетка № 3, находящ се в гр. Търговище, ул. "Цар Освободител" № 43, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "Б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена на 29.07.2020 г. в 16:00 ч. проверка на автомивка на самообслужване, състояща се от шест клетки с вендинг автомати на самообслужване за миене на автомобили и 5 бр. монентници и един вендинг автомат прахосмукачка на самообслужване с две работни места, че търговецът продава услуги чрез автомат за измиване на самообслужване в клетка № 3 на автомивката, на който няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално устройство за отчитане на регистрираните продажби. Установеният при проверката оборот от монетника, свързан с автомата за самообслужване в клетка № 3 е 224 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0387699/29.07.2020 г. В хода на административното производство е установено, че дружеството е съставяло протоколи, чрез които е отчитан оборот от автоматите, които не са свързани с фискални устройства – за автомивка № 1, 2 и общо за автомат - автомивка. За автомат - автомивка № 3 няма записи. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, както и, че нейната продължителност е съобразена с тежестта на нарушението. Решаващият състав е съобразил размера на установения оборот за деня, естеството на предлаганата услуга, която предполага голям обем от продажби, обстоятелството, че без касов апарат в продължителен период от време (седем години) не се отчита реалния оборот, с оглед на което е достигнал до извод, че при определяне на продължителността на срока е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Изложил е мотиви, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност, а относно срока на мярката при условията на оперативна самостоятелност и издателят на заповедта е разполагал с оперативна самостоятелност при налагане на ПАМ. Обстоятелството, че дружеството е съставяло протоколи, чрез които е отчитан оборотът от автоматите, които не са свързани с фискални устройства, е определено като такова, което не променя извода, че продажбите на услуги са извършвани при липса на гаранции за отчитане на реалните обороти. Съставените протоколи са определени като частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно отразените в тях благоприятни факти за техния издател. На следващо място съдът е приел, че закупуването на едно фискално устройство за целия обект, състоящ се от множество автомати, след констатиране на нарушението, не може да се приеме за обстоятелство, препятстващо налагането на мярката. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС (в приложимата редакция - ДВ, бр. 98 от 2018 г.), съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обект. Съобразно чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената на 29.07.2020 г. проверка, че търговецът извършва продажба на услуги от автомивка на самообслужване - клетка № 3 с устройство за миене на автомобили, без монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване (ФУВАС), с което не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Обосновано първоинстанционният съд не е ценил представените протоколи за отчетени суми от автомат - автомивка, тъй като не съдържат информация за извършени продажби от автомат - автомивка № 3, а и не оборват констатирания факт, че дружеството е осъществявало продажбите на услуги при липса на гаранции за отчитане на реалния оборот. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил представените доказателства за покупка на фискално устройство и неправилно е приел, че е закупено едно фискално устройство за целия обект, състоящ се от няколко автомата на самообслужване. Правилно съдът е приел, че закупуването на фискални устройства след констатиране на нарушението не е обстоятелство, което препятства налагането на ПАМ, тъй като не игнорира факта на извършено нарушение. Същото не обуславя и определянето на продължителността на ПАМ в срок по-кратък от средния съобразно нормативно определените му параметри. Изложените в заповедта мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ, са съобразени с вида на нарушението и с конкретната фактическа установеност, с оглед на което същият се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Една от целите на ПАМ по чл. 22 от ЗАНН е отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че преустановяването на процесното нарушение след установяването му не е пречка за налагането на ПАМ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора ответникът по касация има право да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,