Решение № 496 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2019 г.

Решение № 496 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Хелт енд Уелнес" АД – в несъстоятелност срещу решение № 2446 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1867/2018 г., по описа на Административния съд - Варна (АС-Варна). В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направени са възражения за липса на преценка относно компетентността на органа, който е издал оспорения административен акт. Развиват се съображения, че не са налице условията по чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за водите (ЗВ) за отнемане на разрешителното за водовземане и ползване на воден обект. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него, постановяване на друго, с което се отмени решението на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР). Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение след проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Хелт енд Уелнес" АД – в несъстоятелност против решение № 44/26.04.2018 г. на директора на БДЧР, с което на основание чл. 79а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗВ е отнето разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 21190008/31.03.2014 година. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 79а, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ и в предвидената от закона форма. Установил е, че жалбоподателят е титуляр на разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 21190008/31.03.2014 г. за срок до 31.03.2024 г., с което му е предоставено правото на водовземане от воден обект р. Кьойдере (Кайнак дере) с административнотериториална единица на водоизточника гр. Варна, к. к. "Св. Св. Константин и Елена" при вписана в разрешителното цел на водовземането - охлаждане на термопомпен агрегат, използван за подгряване на водата на изграден плувен басейн в УПИ II-139, кв. 11 по плана на к. к. "Св. Св. Константин и Елена" и вписана цел на ползването: изграждане на съоръжение за водовземане. Определен е и разрешен режим на водовземането: от началото на месец май до средата на месец октомври; лимит на ползваната вода до 60 000 куб. м. годишно; място на водоползването: имот с идентификатор 10135.2569.19. Съдът е установил, че титулярят на разрешителното не ползва обекта и не извършва водовземане. В този смисъл са констатациите при проверката, извършена на 08.06.2016 г. и обективирана в протокол № 218/08.06.2016 година. Установени са едни и същи показания на разходомерното устройство, монтирано за измерване на ползваните водни обеми от повърхностния воден обект, с тези отчетени към 15.10.2014 г. и при предходна проверка от 17.08.2015 г. - 003330 куб. метра. Административният съд е приел, че дружеството не е изпълнило част от условията, посочени в Приложение към разрешителното, раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг", а именно: - в периода 01 юни - 30 септември 2016 г. и 2017 г. не е изследвало в акредитирана лаборатория химичния състав на черпените повърхностни води за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. и за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., не е представило в БДЧР в срок съответно до 31.01.2017 г. и до 31.01.2018 г. информация за определяне на дължимата такса по утвърден от МОСВ образец чрез подаването на декларация, не е представил в БДЧР доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ за 2016 г. и за 2017 г., съответно в срок до 31.03.2017 г. и до 31.03.2018 година. Приел е, че титулярят на разрешителното не е изпълнил задълженията за извършване на собствен мониторинг, заложени като условия по разрешителното. Съдът е преценил като недоказано твърдението на жалбоподателя, че в скоро време ще бъде възстановено временното неизползване на разрешителното. Във връзка с възражение на жалбоподателя, съдът е приел, че откритото производство по несъстоятелност не е пречка да се отнеме разрешителното за водовземане и ползване на воден обект, тъй като то не е част от масата на несъстоятелността и при наличието на условията в ЗВ няма пречка да бъде отнето. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, установявайки по този начин релевантните за спора факти и обстоятелства. Въз основа на тях и след правилен анализ и тълкуване на приложимата правна уредба е формирал обосновани правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че решението на АС – Варна е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на касатора, че незнайно как и от кого е извършена проверка на 08.06.2016 г., при която е установено, че дружеството не е упражнявало правата си по издаденото разрешение. Видно от констативен протокол от 08.06.2016 г., изготвен от главен експерт при БДЧР и в присъствието на П. Ангелов, пълномощник на "Хелт енд Уелнес" АД, проверката е извършена на основание заповед на директора на БДЧР и е отразена констатацията, че титулярът на разрешителното не ползва обекта към датата на проверката и не водовзема – показанията на разходомерното устройство са били същите като отчетените към 15.10.2014 г. и засечени при предходна проверка на 17.08.2015 година. Във фазата на оспорването на акта, дружеството е имало възможност да представи доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, което не е направено. Съгласно разпоредбата на чл. 79а, ал. 1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от посочените в разпоредбата седем условия. В случая с решението си директорът на БДЧР е приел, че са налице две от законовите условия – неизползване на изградената водностопанска система за срок от една година и нарушаване условията на разрешителното. Установено е наличието и на двете основания, посочени в обжалваното решение. Безспорно е, че дружеството не е упражнявало правата си по издаденото му разрешително за периода от 01.07.2015 г. - 30.06.2016 г. както е отбелязал и органът издал оспорения акт. След като не е водовземано през този период, то титулярът на разрешителното не е използвал и водностопанската система, отвеждаща водата от р. Кьойдере ( водният обект, от който се водовзема съобразно разрешителното) до мястото на водоползването, посочено в разрешителното. Следователно, осъществена е хипотезата на чл. 79а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Жалбоподателят не е представил по делото доказателства, с които да опровергае установеното от органа, издал оспорения акт, а именно, че като титуляр на разрешителното за водовземане, не е изпълнил условията по него. Следователно, налице е и второто посочено в акта основание за отнемане на разрешителното - нарушаване условията на разрешителното - чл. 79а, ал. 1, т. 3 ЗВ. При тези обективни данни, административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си да отнеме предоставеното разрешително. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод, че разрешителното за водовземане не е част от масата на несъстоятелността на дружеството, тъй като същото не представлява имуществено право. Правото на водовземане, с което дружеството е разполагало пред отнемането на разрешителното не е имуществено право от масата на несъстоятелността, тъй като то не е актив на длъжника, а възмездно ползване, което законът е предвидил, че може да се отнеме при наличието на определени предпоставки. Необосновано от касационния жалбоподател се твърди противоречие на административния акт с целта на закона. Когато в продължителен период от време не се упражняват предоставени права и с това необосновано се "задържа" воден ресурс и не се изпълняват условията за издаденото разрешително, е налице противоречие с принципа за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, чрез комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси – чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗВ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на отделение