Решение № 7228 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2009 г.

Решение № 7228 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2009 г., V о., докладчик председателят Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./. Образувано е по касационна жалба на Велика Янева Личева от гр. Гоце Делчев, ЕГН **********, в качеството й на чл. на Управителния съвет на "Майц" АД, със седалище и адресна управление с. Марчево, община Гоце Делчев против Решение № 433 от 03.07.2009 г. по адм. д. 395/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с твърдение за наличие на касационни основания за отмяната му, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Наличието на касационните основания е обосновано с доводите за неправилно отхвърляне на доказателствените искания на страната, свързани с установяване на правнорелевантни за спора факти. Поддържа се недоказаност на приетото задължение в размер над 5000.00 лв, неадекватност на наложената принудителна мярка, която не трябва да препятства нормалното осъществяване на дейността на дружеството. Ответната страна чрез процесуален представител оспорва жалбата, като е представила писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата поради постановяване на решението без наличието на категорични доказателства за размера на задължението. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Благоевград отхвърля жалбата на Велика Янева Личева против Заповед № 721 от 26.03.2009 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград, с която й е наложена принудителна административна мярка забрана за напускане на страната на основание чл. 76, т. 5 от ЗБЛД / Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./ до изплащане на установените парични задължения към държавата. За първоинстанционния съд са безспорно установени качеството на Велика Янева Липчева на чл. на съвета на директорите на търговско дружество "Майц"АД и наличието на непогасени задължения на дружеството към държавата в размер превишаващ сумата от 5000.00 лв., които, с оглед обвързващата компетентност за административния орган, произтичаща от разпоредбата на т. 5 на чл. 75 от ЗБЛД / Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./, го задължават да наложи принудителната административна мярка. В мотивите на решението съдът приема, че административният орган не разполага с правомощието да преценява дали лицето има задължения, в какъв размер са те, и дали са обезпечени. Приетото като доказателство по делото искане за замяна на обезпечителните мерки съдът приема за правноирелевантен факт поради заявяването му след издаване на заповедта. За да постигне отмяна на мярката страната може да използва реда, предвиден в чл. 78а от ЗБЛД / Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./. Решението е постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Предвидените с нормата на чл. 78а от Закона за българските лични документи / Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./ правомощия и задължения за административния орган, издал акта, от който произтича основанието за налагане на принудителната административна мярка да сезира компетентния орган както за налагането й, така и за нейната отмяна, не изключват както правомощието, така и задължението за съда да се произнесе по съществото на спора относно наличието на предпоставките за налагането й. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК задължава съда извън случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, да се произнесе по същество. Наличието на предвидените в нормата на чл. 76, т. 5 от ЗБЛД / Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./ предпоставки за налагане на принудителна административна мярка е въпросът по същество в производството по оспорване на административния акт, с който тя е наложена. Съдът е длъжен да се произнесе, нещо повече, той е длъжен и да указва на страните необходимостта от съответни доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК. Сравнителното тълкуване на нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс, при съобразяване с принципа за истинност в административния процес, установен с правилото на чл. 7 от АПК, налага извода, че установяването на нови факти, когато те са от значение за делото, съдът е длъжен да прецени към момента на приключване на устните състезания. В производството по оспорването на заповедта за налагане на принудителната административна мярка съдът е длъжен да изследва ангажираните пред него доказателства от съществено значение за спора, свързани с предпоставките за издаване на заповедта. Отказът на съда в с. з. на 17.06.2009 г. да приеме представените от страната доказателства за размера на задължението и извършените обезпечения съществено нарушава правилата относно доказателствата и тяхното събиране, установени с разпоредбите на чл. 171 вр. чл. 7 от АПК, чл. 142 АПК, чл. 144 АПК вр. чл. 153 вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът е в нарушение на предвиденото от закона задължение за съда да установи относимите към спора факти. Проявлението на правоизменящи или правопогасяващи факти след издаването на акта, но преди влизането му в сила, в зависимост от фазата на производството, следва да бъдат съобразени, включително и от съда. В случая съдът е следвало да допусне исканите доказателства и да извърши преценка за правното им значение за конкретния спор, която евентуално би довела до различни правни изводи от тези, които са обусловили решението. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на Административен съд - Благоевград за събиране на исканите от страната доказателства и преценка на съда за значението им за спора, поради което Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс