Решение № 4859 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от O. Ipek /турски гражданин/ и от O. International Transport Kft, с представляващ F. Nazli, седалище в Будапеща, Унгария, чрез адв. Й. Лалова срещу Решение 7588 от 05.12.2023г. постановено по адм. д. 11470/2022г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на физическото лице и на дружеството срещу Заповед РД-14-509/21.11.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация . Със заповедта е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - спиране от движение на влекач Renault с peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан с рег.[рег. номер] - до заплащане на наложената с наказателното постановление (НП) на водача на ППС глоба за извършеното нарушение и след осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС или отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 от ЗАвтП (Закон за автомобилните превози). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващия извод на първостепенния съд за наличие на хипотезата, предвидена в чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в от Закон за автомобилните превози. Твърди се, обратно на възприетата теза, че не е доказано, че е налице извършеното административно нарушение от водача на влекач и прикачено полуремарке, дало основание за издаване на оспорената пред съда заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Твърди се, че по първоинстанционното дело липсвали доказателства в подкрепа на този извод. В тази връзка се поддържа становище, че административното нарушение не било безспорно доказано, защото нямало влязъл в сила акт, годен да ангажира административнонаказателната отговорност на водача на ППС. Съответно, ако не е налице нарушение, то ЗПАМ не може да произведе своето превантивно и възпиращо действие и не е следвало въобще да бъде издадена. В същата насока се релевират оплаквания и доводи, свързани с допуснати в административното производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които не били установени и съответно приети за такива от първата съдебна инстанция, което опорочава акта и го прави незаконосъобразен на това основание. Твърди се още, че по първоинстанционното дело липсват доказателства, че както на водача на ППС, така и на собственика на превозното средство е осигурен преводач, след като цялото производство е протекло на български език. Още повече, представител на собственика - O. International Transport Kft също не бил участвал в производството по издаване на ПАМ. Съдът не бил изследвал и налице ли са основанията за издаване и прилагане на съответната принудителна административна мярка, т.е. дали законосъобразно се засяга правната сфера и всъщност чия правна сфера се засяга. Това водело до нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК, което обаче Административен съд София-град не е отчел. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Прави се искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът началник на Областен отдел Автомобилна администрация гр. София към Регионална дирекция Автомобилна администрация не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирани страни, участници в проведеното първоинстанционното съдебно производство. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на O. Ipek /турски гражданин/, водач на процесното ППС и дружеството O. International Transport Kft, с представляващ F. Nazli, седалище в Будапеща, Унгария, собственик и превозвач, насочена срещу Заповед РД-14-509/21.11.2022г., издадена от началник на ОО АА гр. София към РД АА София. Със заповедта, на основание чл. 107, ал.1 във връзка с чл. 106а, ал.1, т.3, б. г , т.1, т.3, б. в от Закон за автомобилните превози е приложена ПАМ спиране от движение на влекач Renault с peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан с рег.[рег. номер] - до заплащане на наложената с наказателното постановление на водача на ППС глоба за извършеното нарушение и след осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС или отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 от ЗАвтП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че O. International Transport Kft, с представляващ F. Nazli и седалище в Будапеща, Унгария, е собственик на влекач Renault кат.3 с рег.[рег. номер] и на прикачено полуремарке Тирсан кат.04 с рег. 34ACN223. Дружеството притежава заверено копие от Лиценз на общността KAF-01-008690/48/2015, валиден до 13.10.2025г. На 19.11.22г в 06.40 часа в гр. София, на ул. Околовръстен път, инспектори при ОО АА - София спрели за проверка влекача с прикаченото полуремарке, с водач O. Ipek - турски гражданин. Установили, че се извършва международен превоз на товари по маршрут Р Турция до Р Унгария. Констатирали още, че извършваният превоз попада в обхвата на спогодбата AETR, а водачът, който не е гражданин на Европейския съюз, няма сертификат, изискуем съгласно чл.57, ал. 5 от НАРЕДБА 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. На водача бил съставен АУАН 331961/19.11.2022г., като му бил осигурен и преводач. Свалена била и предната регистрационна табела и било отнето свидетелството за регистрация на влекача. Въз основа на акта е издадено и НП 42-0004007/21.11.2022г., с което на O. Ipek е наложена глоба в размер на 2 000 лева. Санкционният акт е връчен лично на водача на ППС на 22.11.2022г., който на същата дата е заплатил глобата в намален размер - 80% от цялата сума, по реда на чл.79б, ал.1 от ЗАНН. На 21.11.2022г. е издадена и оспорената пред Административен съд - София-град Заповед РД-14-509/21.11.2022г., с която е приложена ПАМ - спиране от движение на влекач Renault с peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан с рег. [рег. номер] - до заплащане на наложената с наказателното постановление на водача на ППС глоба за извършеното нарушение и след осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС или отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 от ЗАвтП. Връчена е на 22.11.2022г на водача O. Ipek. Установено е от първоинстанционния съдебен състав, че административният акт не е бил връчен на собственика и превозвач - дружеството O. International Transport Kft, с представляващ F. Nazli. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите правни норми Административен съд - София-град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗАвтП административен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за издаването му и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. При преценка за съответствието на акта с материалния закон, съдът е приел, че са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, съдържащи се в разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.1, т.3, б. в и б. г от Закон за автомобилните превози. Приел е, че водачът на ППС не е гражданин на ЕС, няма постоянен адрес на територията на РБ, не притежава сертификат по чл.57, ал.5 от НАРЕДБА 11 от 31.10.2002 г., издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица. Първоинстанционния съд е изложил мотиви, че адресат на заповедта е собственикът на спряното от движение превозно средство или лице с права върху превозното средство, като ползвател, наемател, лизингополучател, т.е. лицето, върху чиято правна сфера директно ще се отрази спирането от движение на превозното средство. Според първоинстанционния съд водачът не е адресат на този вид заповеди, тъй като спирането от движение на превозно средство, върху което той няма права, не засяга правната му сфера пряко и непосредствено. Приел е обаче, че жалбата на водача на ППС е допустима, защото заплащането на неговата глоба е едно от двете кумулативни условия за отпадане на ПАМ. Съдът е приел още, че неуведомяването на дружеството за започналото административно производство нарушава правото на защита на засегнатото от акта дружество, но това в случая не е съществено процесуално нарушение. Били установени всички факти и обстоятелства, относими към случая, с което е спазено изискването на чл. 35 АПК. По изложените съображения Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на O. Ipek /турски гражданин/ и O. International Transport Kft, с представляващ F. Nazli, седалище в Будапеща, Унгария против атакуваната заповед на началник на ОО АА гр. София към РД АА - София. При извършена от Върховния административен съд служебна проверка за допустимост на основание чл. 218, ал. 1 АПК настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на O. Ipek срещу Заповед РД-14-509/21.11.2022г. е недопустимо. В останалата част решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съображенията на касационната инстанция за тези правни изводи са следните : Жалбоподателят O. Ipek не е адресат на приложената със Заповед РД-14-509/21.11.2022г., издадена от началник на ОО АА гр. София към РД АА - София ПАМ. Със заповедта не се засягат негови законни права и свободи. Обстоятелството, че същият е извършил нарушението довело до прилагане на ПАМ не го прави нито адресат на акта, нито лице с правен интерес. Автомобилът е собственост на "Оркун интернешънъл транспорт" O. International Transport Kft, с представляващ F. Nazli, седалище и адрес на управление гр. Будапеща, Унгария, който е упражнил правото си да оспори акта, засягащ правната му сфера. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. Правният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Интересът следва да е правен, личен и пряк. В настоящият случай, както правилно е посочил първоинстанционния съд, водачът не е адресат на ЗПАМ, тъй като спирането от движение на превозно средство, върху което той няма права, не засяга правната му сфера пряко и непосредствено , т.е. жалбоподателят не е адресат на акта, нито е представил доказателства за пряко и непосредствено засягане на негови права, свободи или законни интереси. Принудителната административна мярка и наказателното постановление безспорно са средства за осъществяване на държавна принуда, но двете производства имат различна цел, различен характер и предпоставки, като могат да имат и различни адресати, какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя, който не е неин адресат не обосновава правен интерес от оспорването. Принудителните административни мерки се прилагат (а не се налагат, както е посочено в първоинстанционното решение) с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение, както и да се предотвратят или отстранят неговите вредни последици чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Административното наказание се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани чл. 12 ЗАНН. Ето защо, първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане жалбата на водача на ППС - O. Ipek и да прекрати производството в тази му част като недопустимо. Разглеждайки спора по същество, досежно жалбата на O. Ipek, при наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимост на първоинстанционното съдебно производство, съдът е постановил недопустим съдебен акт в тази му част, който следва да бъде обезсилен, а жалбата на O. Ipek се остави без разглеждане и производството в тази му част-прекратено. В останала си част решението е допустимо и правилно. Съгласно чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца . Съответно, съгласно чл.106а, ал.1, т.3, б. в от с.з., временно се спира от движение на моторно превозно средство, с което се извършва Международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 - до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 . Няма спор, че при извършената на 19.11.2022г., в 06.40 часа в гр. София, на [улица], проверка от ОО АА - София на влекач Renault с peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан с рег.[рег. номер], с водач O. Ipek - турски гражданин, било установено, че се извършва международен превоз на товари по маршрут Р Турция до Р Унгария. Извършваният превоз попада в обхвата на спогодбата AETR, а водачът, който не е гражданин на Европейския съюз, нямал сертификат, изискуем съгласно чл.57, ал. 5 от НАРЕДБА 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Нормата на чл.7а, ал.4 от ЗАвтП позволява на лицензираните превозвачи да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица . Затова и правилно компетентния за това административен орган - началник на ОО АА гр. София към РД АА - София е приложил със Заповед РД-14-509/21.11.2022г. ПАМ - спиране от движение на влекач Renault с peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан с рег.[рег. номер] - до заплащане на наложената с НП на водача на ППС глоба за извършеното нарушение и след осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС или отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 от ЗАвтП. Налице са били всички материални предпоставки за прилагане на ПАМ. По изложените съображения са били налице всички материалноправни предпоставки за упражняване на разпоредителната власт по прилагане на принудителна административна мярка - спиране от движение на влекача и прикаченото полуремарке до заплащане на наложената с НП на водача на ППС глоба за извършеното нарушение и след осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС или отговаря на изискванията на чл.7, ал.4 от ЗАвтП. Не са налице твърдените от жалбоподателя пороци по чл. 146, т. 3, т.4 и т.5 АПК на издадената Заповед РД-14-509/21.11.2022г., от началник на ОО АА гр. София към РД АА - София. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неосигурявене на участие на дружеството-превозвач в проведеното административно производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по чл. 106а от ЗАвтП е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителните мерки по чл. 106а ЗАвтП, тъй като тяхната основна цел е незабавно преустановяване на правонарушението. Не се основава на доказателствата по делото възражението на касатора, че не е доказано наличието на извършено административно нарушение от водача на влекач Renault с peг. [рег. номер] и прикачено полуремарке Тирсан с рег. [рег. номер]. Доказателства в обратна насока не са представени. Неоснователно е възражението и за това, че на водача на ППС и на собственика на превозното средство не бил осигурен преводач, след като водача е подписал декларация, че не желае да му бъде осигурен такъв. Както се посочи по-горе, дружеството-превозвач не е участвало в проведеното административно производство по издаване на процесния акт, за което касационната инстанции вече изложи мотиви, че не представлява нарушение на административно-производствените правила. Затова и няма как да се релевира като довод липсата на преводач в производството по издаване на заповедта. Дружеството е упражнило в срок своите права обжалвайки оспорената заповед. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, началника на ОО АА гр. София към РД АА - София е издал заповед, която отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146 АПК. В този смисъл, отхвърляйки жалбата на O. International Transport Kft, с представляващ F. Nazli, седалище в Будапеща, Унгария против нея, 39-ти състав по описа на Административен съд - София-град е постановил правилен съдебен акт в тази му част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение