Решение № 1234 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16054/2013 г.

Решение № 1234 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16054/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано по молба на "Центурий - НК" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сопот, обл. Пловдив, ул. "Ив. Вазов", № 66, вх. А, ет. 2, ап. 7, представлявано от управителя Ненко Цанков Ковачев, за отмяна на влязлото в сила Решение № 11179 от 31.07.2013 г. на ВАС, състав на първо отделение, по административно дело № 1135 по описа за 2013 г.

В молбата се твърди, че има основание за отмяна, поради:

• неправилна преценка на събраните по делото доказателства;

• противоречие на решението със задължителна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС -решения по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-439/04 и др.

Излагат се подробни съображения относно наличието на правото на данъчен кредит по фактурите на посочени доставчици.

Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът по молбата за отмяна - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира молбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Изтъкнатата необоснованост на съдебното решение, чиято отмяна се иска и неправилна преценка на събраните доказателства не са сред лимитативно изброените основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239 АПК.

Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:

Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК.

Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на Решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани."

С Решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право."

В случая, с решението на първоинстанционния съд, оставено в сила от решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата против ревизионен акт, установяващ задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнаване на право на данъчен кредит по фактури за доставки на родовоопределени стоки, поради недоказване на реалното предаване на стоките, както и по доставки на услуги, за които не е прието да са реално извършени. Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира данъчен кредит е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Това ясно се вижда и от съвсем скоро постановени решения, включително и по "български " преюдициални запитвания, като Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" ЕООД, т. 1 от диспозитива, където е казано, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки." В подкрепа на същия извод са и и т. 32, 36 и особено т. 37, 38 и 40 от мотивите на същото решение. В същия смисъл е и първото изречение на т. 2 от диспозитива на посоченото от молителя Решение от 31.01.2013 г. по съединени дела С-642 и С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД и "Строй транс" ЕООД, където Съдът е постановил, че "Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че чл. 167 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност." Съдът в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". Реалността на доставката е фактически въпрос, а преценката на фактите и направените въз основа на тях фактически изводи е в компетентността на националния съд, както ясно е казано в изречение второ от т. 1 на диспозитива на цитираното решение по дело С-78/12. Там Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане."

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че позоваването на решения на Съда на Европейския съюз по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-439/04 др. не съставлява основание за отмяна, а останалите оплаквания в молбата по същество са касационни оплаквания против окончателно съдебно решение, което налага отхвърляне на искането на "Центурий - НК" ЕООД като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,