Решение № 9242 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2019 г.

Решение № 9242 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на "Столичен автотранспорт" ЕАД, представлявано от С. Монов, чрез процесуален представител адвокат М. Данаилова – САК, срещу решение № 3471/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2460/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу предписание № 1 за поделение "Автобусен транспорт – 3 Дружба" от Протокол за извършена проверка, изх. № ПР1903190 от 19.02.2019 г. на инспектори към Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София. Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон, при неотчитане действието на чл. 78, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) във вр. чл. 7 от Наредба № Н-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 2016 г.) и Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (НОРВЛКИТДАТ), са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесното предписание. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" – София, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт В. Василев, в писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е предписание № 1 за поделение "Автобусен транспорт – 3 Дружба" от Протокол за извършена проверка, изх. № ПР1903190 от 19.02.2019 г. на инспектори към Дирекция "Инспекция по труда" – гр. София, съгласно което работодателят в срок до 20.02.2019 г. е следвало да осигурява на работещите на длъжност "шофьор на автобус" непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 36 часа при условията на сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 КТ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че съществува разлика между понятията "време на управление" (времето, през което лицата са управлявали МПС) и "работно време" (период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил). Второто понятие е по-обширно и включва в себе си първото, наред с времето, в което се изпълняват и други задължения, освен управление на МПС, включени в длъжностната характеристика на шофьорите на автобуси. Изложени са мотиви, в съответствие с които времето за управление на автобусите (респ. прекъсванията и почивките) е уредено от Наредба № Н-3 от 7 април 2009 г. и се контролира, според чл. 41 от същата, от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", но работното време (респ. почивките) на шофьорите на автобуси е уредено в Кодекса на труда и се контролира именно от контролните органи на Инспекция по труда. Почивката по чл. 7 от Наредба № Н-3 от 7 април 2009 г. има отношение към времето на управление, докато непрекъсната седмична почивка по чл. 153, ал. 2 КТ има отношение към работното време в неговата цялост (като съвкупност от задължения с определена трудова специфичност). Обоснован е извод, съобразно който Наредба № Н-3 от 7 април 2009 г. не регламентира случаите, при които е въведено сумирано изчисляване на работното време в предприятието. След анализ на разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред на "Столичен автотранспорт" ЕАД, който в чл. 43 определя, че работното време на шофьорите на автобуси се изчислява сумирано за срок от 1 месец и се разпределя съгласно месечния график и дневния наряд, респ. чл. 5а от Правилника, който установява за работещите по график при сумирано изчисление на работното време непрекъсната седмична почивка да е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ), първоинстанционният съд намира обжалваното предписание за законосъобразно. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Понятието "работно време" означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. Работното време е един от измерителите на всеки вид труд и представлява период от време, през който се реализира трудова дейност. То е присъща мярка за редица права и задължения на работника или служителя, които са пряко или косвено свързани с количеството положен труд. С т. 11 към допълнителните разпоредби на § 1 от КТ, е определено, че "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Съгласно чл. 43 и чл. 53а от Правилника за вътрешния трудов ред на "Столичен автотранспорт" ЕАД, издаден на основание чл. 181 КТ и в съответствие с КТД на дружеството, работното време на шофьорите на автобуси се изчислява сумирано за срок от 1 месец и се разпределя съгласно месечния график и дневния наряд, с установено право на непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа, при изрично позоваване на нормата на чл. 153, ал. 2 КСО. Предвид установената от работодателя организация на работното време в предприятието по отношение на работещите на длъжност "шофьор на автобус" и неоспорения протокол за извършена проверка, явяващ се официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, първоинстанционният съд обосновано приема за доказвани констатациите в административния акт за неспазване на нормата на чл. 153, ал. 2 КТ. Неоснователни са възраженията на касатора досежно липсата на компетентност на контролните органи на ДИТ – София, обуславяща нищожност на издаденото предписания. Според чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "ГИТ" към МТСП. Наличието на нормативни актове, уреждащи определени групи обществени отношения като цитираната Наредба Н-3/7.04.2009 г., предвид чл. 1, т. 1 от нея относно предметния й обхват, изискванията за времето на управление, прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози с превозни средства, посочени в чл. 3 б. "а" от Регламент 561/2006 г. на ЕП и Съвета от 15.03.2006 г. и Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и в които се регламентират контролни правомощия за ИА "Автомобилна администрация", не изключва правомощията на ГД "ГИТ", включително и в хипотезата, когато работодателят е предвидил приложение на чл. 142, ал. 2 КТ, в които случаи следва да се спазва чл. 153, ал. 2 КТ. Осигуряването на посочената в чл. 153, ал. 2 КТ непрекъсната седмична почивка от не по-малко от 36 часа е в съответствие, както с целите на КТ, така и с целите на Регламент 561/2006 г. и цитираните наредби за осигуряване на достатъчно време за възстановяване на силите на работниците, в случая шофьорите на автобуси, което е предпоставка за сигурността на превозите и за избягване на ПТП и опазване на живота и здравето на хората. Неоснователни са касационните доводи за наличие на предпоставките по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното предписание, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване – чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 153, ал. 2 КТ, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,