Решение № 3 от 23.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2272/2012 г.

Решение № 3 от 23.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2272/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия В. О. С. срещу въззивно решение № 263/24.09.2012 г. по внохд № 562/12 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 31 на Софийски градски съд, НО, 6 състав от 2.02.2012 г. по нохд № 1486/2011 г. в частта за наказанието и потвърдена в останалата й част. В жалбата се твърди, че при постановяване на двата съдебни акта са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правата на подсъдимия. Като такова е посочен отказа на съда от първата инстанция да събере доказателства, които били от съществено значение за разкриване на обективната истина. Освен това събраните доказателства не водели до извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Субективната страна на деянието не била доказана. Прави се искане решението да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание са прави довод и за явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Доказателствените искания на подсъдимия са уважени от първоинстанционния съд, а пред втората инстанция нови искания не са правени. Не е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Законът е правилно приложен, умисълът на подсъдимия се извлича от неговите действия, а не от твърденията му. По отношение довода в съдебно заседание за явна несправедливост на наказанието, намира същият за недопустим. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал подсъдимия В. О. С. за ВИНОВЕН в това, че на 4.12.2009 г. в периода от около 18.30 ч. до около 19.00 часа в гр. София, кв. Челопечене в условията на продължавано престъпление прокарал в обръщение подправени парични знаци-2 броя банкноти с номинал 50 лева, като знаел, че са подправени., поради което и на основание чл. 244, ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ решението в частта за наказанието, като е НАМАЛИЛ изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК от пет-на ТРИ ГОДИНИ. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Доводът, че съдът по същество е нарушил правата на подсъдимото лице, тъй като е отказал да събере доказателства съществени за разкриване на обективната истина, не се подкрепя от данните по делото. Съдът е спазил изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Чрез проведеното съдебно следствие са проверени гласните и писмени доказателства, събрани на досъдебното производство. В съдебно заседание на 5.05.2011 г. защитникът на подсъдимия е поискал да бъдат разпитани двама свидетели при довеждане, които са работници в гумаджийницата на подсъдимия. Видно е, че съдът е уважил молбата и доведените свидетели В. К. М. и Г. Р. Н. са разпитани от съда съответно на 6.06.2011 г. и на 4.10.2011 г. Пред въззивната инстанция доказателствени искания не са правени. Предвид изложеното, съдебните инстанции не са нарушили правото на подсъдимия по чл. 55 НПК да представя доказателства. Други конкретни оплаквания в частта по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не се излагат в касационната жалба. Възражението в жалбата, че събраните доказателства не водят до несъмнен извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, по същество съставлява довод за необоснованост, който не е касационно основание за проверка по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Независимо от това, въззивният съд в мотивите на решението е изложил съображения, по реда на чл. 339, ал. 2 НПК защо намира довода за недоказаност на субективната страна на деянието за неоснователен. Съдът на л. 29 от делото е изложил съображения, които почиват на конкретни факти и обстоятелства. Приел е, че извън показанията на анонимния свидетел № 3, сходният механизъм на поведение при извършените две отделни деяния -използване на банкноти всяка с номинал от 50 лева, в тъмната част на денонощието за месец декември, покупки на ниска стойност-10 лева, при наличие на други дребни банкноти държани от него, както и последващото изхвърляне при задържането в полицията на други аналогични по номинал подправени банкноти, косвено налагат извода относно умисъла на подсъдимия. В този смисъл обосновано е прието, че на подсъдимия е било известно обстоятелството с неистинността на предадените при покупките банкноти. Приетите за установени фактически положения са обусловили правилния извод за авторството на деянието, и за неговата съставомерност. Вътрешното убеждение на съда не е произволно, а основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен гласните доказателства, по делото са налице протоколи за разпознаване на лица и предмети с приложен снимков материал, съгласно които подсъдимият е бил разпознат от свидетелите К. Г. С. и В. С. Й., на които при продажбата на риба и на бензин, той заплатил с неистинските банкноти, всяка с номинал от по 50 лева. По изложените съображения като е потвърдил присъдата постановена срещу подсъдимия С., въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които да са довели до неправилното осъждане на същия, респ. до нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Обвинението е доказано съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК и материалният закон е правилно приложен. Решението е законосъобразно и правилно и следва да се остави в сила. Доводът за явна несправедливост на наказанието, релевиран в съдебно заседание е извън срока по чл. 351 НПК, поради което не подлежи на обсъждане. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение