Решение № 10187 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7130/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Л., подадена чрез пълномощник адвокат Н. Ангелов, против Решение 1922/27.02.2025 г., постановено по административно дело 3140/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 1916/01.12.2023 г. на Заместник-кмета на Община Родопи. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, при неправилна преценка на събраните доказателства и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. От ответната страна Заместник кмет на Община Родопи е постъпил писмен отговор, изготвени от процесуален представител, с който се оспорва касационната жалба и се моли съдебното решение да остане в сила, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. С оспорената заповед е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ Лятна кухня, находящ се в УПИ III-760, кв. 4 по плана на [населено място], Община Родопи. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден без разрешение строеж, непопадащ под приложното поле на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и незаявен за узаконяване, с посочен адресат неговия извършител Д. Я. Л.. Въз основа на приетите по делото писмени, гласни доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващия, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаване на заповедта се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо да се повтарят. На първо място, правилни са изводите на съда относно вида и характеристиките на процесния строеж, като такъв на допълващото застрояване от шеста категория, за чието изграждане е задължително издаването на разрешение за строеж, каквото не е спорно, че липсва. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не за преместваем обект, какъвто лятната кухня няма как да бъде определена не само по характеристики и конструкция, но и по предназначение. На следващо място, правилно е установен периодът, в който е извършен строежът, а именно след 2008 г., когато са изпълнени оградите послужили за изграждането на лятната кухня, в каквато насока е и заключението на вещото лице. Предвид установения период на извършване на строежа след 31.03.2001 г., както и с оглед изграждането му на улична регулация, което е недопустимо съгласно строителните правила и норми за този вид строежи, правилен е изводът за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неотносими за преценката за законосъобразност на оспорената заповед се явяват обстоятелството, че съгласно неодобрената ЧКЗР на мястото на строежа е било предвидено да се изградят гаражни клетки, както и факта на издадена виза по чл. 140 ЗУТ за офис, който да се изгради на същото място. Става въпрос за друг вид строежи, различни от процесния, първият от който е останал нереализиран, а вторият предстои да се изгради, в случай, че след визата се издаде строително разрешение. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обоснован е, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Родопи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,