Решение № 8383 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бул - Лес ЕООД, подадена чрез адвокат Семерджиева, против решение 1/04.01.2021 г., постановено по адм. дело 1302/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Бул Лес ЕООД против ревизионен акт Р-16001317005496-091-001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 339/03.06.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 666,67 лв. за данъчния период м.05.2017 г. и определени лихви в размер на 5 998,50 лв. и относно допълнително установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 300,01 лв. за данъчните периоди м.12.2014 г., м.05.2017 г. и м.07.2017 г., и лихви в размер на 69,05 лв. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са представени убедителни писмени доказателства установяващи от една страна облигационно правоотношение и от друга страна реална доставка по фактурата, издадена от контрагента Конкрийт Билд ЕООД. Според касатора неправилно съдът приема, че е дължим начислен допълнително ДДС в размер на 300,01 лв. за осъществени ВОП от Холандия, тъй като по делото е доказано, че доставки на услуги от Booking. com. В. V. не са извършвани. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение в оспорената част и да отмени ревизионния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Григорова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение в оспорената част по съображения изложени в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е ревизионен акт Р-16001317005496-091-001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 339/03.06.2019 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Бул - Лес ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди от 1.04.2017 г. до 31.07.2017 г., от 1.02.2015 г. до 28.02.2015 г. и 1.12.2014 г. - 31.12.2014 г. в общ размер на 190 882 лв., както и доначислен ДДС за внасяне в размер на 300,01 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 32 957,ЗЗ лв. Предмет на настоящото касационно съдебно производство е решението на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата на Бул - Лес ЕООД против ревизионния акт в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 666,67 лв. за данъчния период м.05.2017 г. по фактура 0000000003/25.05.2017 г., издадена от "Конкрийт Билд" ЕООД, с предмет доставка и монтаж на пелет - преса АС 630, ведно със съответните лихви в размер на 5 998,50 лв., и допълнително установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 300,01 лв. за данъчните периоди м.12.2014 г., м.05.2017 г. и м.07.2017 г., за осъществени вътреобщностни придобивания от Холандия - за м.12.2014 г. ДДС в размер на 65,32 лв., за м.05.2017 г. ДДС в размер на 129,47 лв. и за м.07.2017 г. ДДС в размер на 105,22 лв., ведно със съответните лихви в общ размер на 69,05 лв. В останалата част решението на Административен съд - Пазарджик не е предмет на оспорване и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на Бул - Лес ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност в частта, предмет на касационна проверка, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по издадената от "Конкрийт Билд" ЕООД фактура съдът е възприел изводите на приходната администрация, че от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства не може да се обоснове извод за реално осъществяване на доставката като предпоставка за възникване на това право. Съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта на допълнително начисления ДДС във връзка с осъществени вътреобщностни придобивания от Холандия. Посочил е, че съществуват редица случаи, при които български компании, извършващи хотелиерски услуги чрез хотели и къщи за гости, използват услугите на Booking. com за продажба на своите услуги. Когато продажбата на настаняването се извърши чрез Booking. com, българският хотелиер дължи комисиона за извършено посредничество. Приел е за безспорно, че хотелиерството е една от търговските дейности, извършвани от Бул - Лес ЕООД, поради което при получената посредническа услуга, за която се дължи комисиона, е възникнало задължение за начисляване на ДДС. Решението е частично неправилно. Настоящият касационен състав споделя мотивите на решаващия съд за законосъобразност на ревизионния акт относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 666,67 лв. за данъчния период м.05.2017 г. по фактура 0000000003/25.05.2017 г., издадена от "Конкрийт Билд" ЕООД. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност в тази част. Правилно е приел, че осъществяването на доставката на стока е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставката. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. В настоящия случай от приложените по делото доказателства се установява, че фактура 0000000003/25.05.2017 г. е издадена от Конкрийт Билд ЕООД във връзка с договор за доставка на оборудване от 19.05.2017 г., сключен между Бул - Лес ЕООД, в качеството на възложител, и Конкрийт Билд ЕООД, в качеството на изпълнител, с който се възлага доставката на пелет-преса модел АС 630 за сумата от 196 000 лв. Съставен е приемо-предавателен протокол, в който е описана техническа спецификация на пелет-преса. Доставчикът Конкрийт Билд ЕООД е декларирал, че е придобил пелет-пресата по фактура 10/10.05.2017 г. на стойност 8 ЗЗЗ,ЗЗ лв. и ДДС 1 666,67 лв., издадена от Аспарк ЕООД. При извършената проверка Аспарк ЕООД е декларирало, че палет-пресата е закупена на части от физическо лице - Х. Вацов, за което е установено, че към момента на продажбата е било в трудови правоотношения с Аспарк ЕООД, като в нея са вложени допълнителни материали. Представен е и договор за покупко-продажба на движима вещ от 24.04.2017 г., сключен между продавача Х. Вацов и купувач Аспарк ЕООД за покупко-продажба на пелет- преса на части за цена от 4 200 лв. Покупката не е декларирана от Аспарк ЕООД в отчетните регистри и от дружеството не са представени документи за влагане на други материали. От неоспореното заключение на приетата по делото комплексна съдебна технико-икономическа експертиза се установява, че друга пелет-преса през ревизирания период не е закупувана от дружеството-жалбоподател. При тези фактически установявания правилно приходните органи и съдът са приели, че машината не може да бъде идентифицирана по вид и индивидуални характеристики, тъй като посочената като произведена такава касае стара машина от употребявани части, на несъответстваща цена, като договорената между Конкрийт Билд ЕООД и Бул - Лес ЕООД цена значително надхвърля тази стойност и касае нова неупотребявана машина. От събраните по делото доказателства не се установява доставчикът Конкрийт Билд ЕООД да е притежавал фактурирания актив, с който да се разпореди впоследствие. Налице са и несъответствия в посочения от страните начин на доставка - Аспарк ЕООД сочи, че машината е взета от Конкрийт Билд ЕООД, а според представените заявка и товарителница тя е взета от Бул - Лес ЕООД и не от цеха на Аспарк ЕООД, а от друг адрес в гр. Асеновград. Следва да се отчете и обстоятелството, че сделката между ревизираното лице и Конкрийт Билд ЕООД включва освен доставката монтажът, тестването и изпитването на машината, а доказателства за такива не са представени нито в ревизионното, нито в съдебно производство. При липсата на относими доказателства за установяване на фактурираната доставка от посочения в нея доставчик, обосновано решаващият съд е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Решението е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила. Решението на Административен съд - Пазарджик е неправилно в останалата оспорена част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт относно допълнително установените задължения за ДДС в размер на 300,01 лв. и лихви в размер на 69,05 лв. за данъчните периоди м.12.2014 г., м.05.2017 г. и м.07.2017 г. във връзка с приети за осъществени вътреобщностни придобивания от Холандия. В хода на ревизията е установено, че Booking. com. В. V. с VAT номер NL 805734958B01 е декларирало вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки/услуги към Бул - лес ЕООД за м.12.2014 г. на стойност 167 евро или 326,62 лв., за м.05.2017 г. на стойност ЗЗ1 евро или 647,37 лв. и за м.07.2017 г. на стойност 269 евро или 526,11 лв., които не са декларирани от ревизираното лице - не са съставени протоколи за осъществени ВОП по реда на чл. 117 от ЗДДС и не е начислен ДДС. От страна на ревизираното лице не са представени първични счетоводни документи и плащания, издадени от посочения контрагент за установените разлики по периоди. Прието е от органите по приходите, че е налице ВОП и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, чл. 84 и чл. 117, ал. 3 от ЗДДС данъкът е дължим от ревизираното лице като придобиващ. Посочено е, че по принцип доставката е облагаема и за начисления ДДС лицето има право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, но тъй като ревизираното дружество не е издало протоколи и не е начислило дължимия ДДС не може да упражни правото си на данъчен кредит. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част, тъй като приходните органи не са доказали наличието на извършени доставки. В ревизионното производство е установено единствено декларирани от Booking. com. В. V. за периодите м.12.2014 г., м.05.2017 г. и м.07.2017 г. доставки с получател Бул - лес ЕООД. Не е изяснен какъв е предмета на тези доставки - в ревизионния акт е посочено стоки/услуги, без да е установено и конкретизирано какви по вид, естество и стойност стоки и/или услуги са продадени/предоставени. Не са събрани доказателства за такива. Липсват първични счетоводни документи - издадени инвойс-фактури от посочения доставчик, документи за плащане на доставките, резервации в системата на Booking. com. В. V. и други документи, доказващи възникнали облигационни правоотношения между страните и конкретно престиран резултат или прехвърлено право на собственост върху стока. При положение, че ревизираното дружество твърди, че ВОД на стоки/услуги от този доставчик не са извършвани, за всички тези обстоятелства приходният орган, върху когото е доказателствената тежест в процеса, е следвало да събере доказателства. Позоваването от ревизиращия екип само на извършена проверка в информационната система VIES не доказва извършени ВОД в сочените периоди. В подкрепа на възприетото от приходните органи не са събрани каквито и да било други годни доказателства, поради което необосновано първоинстанционният съд е приел, че са извършени ВОД на стоки/услуги с получател Бул - лес ЕООД, за които дружеството е следвало да състави протоколи по чл. 117 от ЗДДС и начисли ДДС. С оглед изложеното оспореното решение в тази част следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта относно допълнително установените задължения в размер на 300,01 лв. и лихви в размер на 69,05 лв. за данъчните периоди м.12.2014 г., м.05.2017 г. и м.07.2017 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за частична отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт в оспорената част. С оглед изхода от спора и предвид размера на материалния интерес на потвърдената и отменена част на ревизионния акт, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Бул - Лес ЕООД следва да заплати на Националната агенция за приходите 1 594 лв. разноски по компенсация за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,