Решение № 7370 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2015 г.

Решение № 7370 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 1238/04.03.2015 г., постановено по адм. дело № 6326/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - М. И. В. от [населено място], оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил заповед № ЧР-170/05.06.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която служебното правоотношение на М. И. В. - началник отдел, в отдел "Статистика", дирекция "Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси" е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да отмени процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона, които водят до незаконосъобразност на административния акт и обосновават неговата отмяна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността началник отдел, в отдел "Статистика", дирекция "Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси" на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, като е заемала една от общо 3 щатни бройки за тази длъжност в дирекцията /другите двама началник отдел са: 1 щатна бройка в отдел "Управление и мониторинг на рибарството" и 1 щатна бройка в отдел "Европейски и международни дейности"/. Общата численост на дирекция "Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси" е била 23 щатни бройки, като в тази дирекция са съществували 3 отдела, а общата численост на администрацията на ИАРА е била 292 щатни бройки, съгласно длъжностното разписание от 24.04.2014 г. По новото длъжностно разписание, в сила от 05.06.2014 г., общата численост на администрацията на ИАРА е запазена на 292 щатни бройки, дирекция "Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси" също е запазила щатната си численост от 23 щатни бройки, като тя е преструктурирана в 2 отдела, като са премахнати, отдел "Управление и мониторинг на рибарството" и отдел "Статистика" и е създаден нов отдел "Анализ на данни от рибарство и аквакултури", с обща численост 16 щатни бройки. При тези факти изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен и обоснован. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на заповед № РД-538/05.06.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 05.06.2014 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на В.. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителката В. длъжност не са налице и двете кумулативни изисквания. На първо място общата численост на персонала в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е запазена на 292 щатни бройки, а общата численост на дирекция "Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси" е запазена - 23 щатни бройки, като щатните бройки за длъжността "началник отдел" в дирекцията са две. Не е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя да не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. При липса на длъжностни характеристики за длъжностите "началник отдел" по новото длъжностно разписание, които да бъдат сравнени с длъжностната характеристика на съкратения държавен служител по старото длъжностно такова, правилно АС е приел, че не би могъл да упражни контрол за законосъобразност върху оспорената пред него заповед и да установи по безспорен начин дали функциите и задачите, изпълнявани от В. са престанали да съществуват, както и дали те се изпълняват от друг държавен служител. При така събраните доказателства се налага извода, че органът по назначаването не е доказал, че длъжността, която В. е изпълнявала, не съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, с оглед на което е обоснован извода, че не е налице реално съкращаване на тази длъжност. С оглед изложеното, административният орган неправилно е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на заеманата от нея длъжност и поради това оспорената заповед се явява издадена в противоречие с материалния закон. Следователно като е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми, Административен съд С. - град е постановил решение, съответно на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, на същата следва да бъде присъдена сумата от 275 лева, представляваща адвокатски хонорар на пълномощника й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение