Решение № 2152 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2013 г.

Решение № 2152 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Генерал Тошево, против решение № 104 от 01.07.2013 г. по адм. д. № 446/2013г, постановено от Административен съд - Добрич, с което, по жалба на Христо Николов Христов, е отменен неговия отказ, обективиран в писмо изх. № АР-16-823/24.04.2013 г., да регистрира в общинската служба по земеделие прекратяване на два договора за аренда, и делото му е изпратено като преписка за ново произнасяне по заявление вх. № АР-16-823/22.04.2013 г., при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено по недопустима жалба и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е разгледал недопустима жалба, тъй като оспореното пред него писмо нямало характер на индивидуален административен акт, както и че неправилно то е преценено като незаконосъобразно, въпреки че е съобразено със изискванията на закона. Твърди, че от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ следва, че на вписване, респективно на регистриране подлежал вече прекратения договор за аренда на земеделски земи, т. е. последицата от настъпването на някое от основанията по чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ, но не и самото основание за прекратяване на арендния договор, както неправилно е приел съдът. Обжалва решението и в частта на присъдените в полза на Христо Николов Христов съдебни разноски, като твърди несъобразяване с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че съдът ги определил в прекомерен размер, "несправедливо утежняващ положението" на административния орган. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като недопустимо, алт. като неправилно и необосновано, или поне да го измени в частта на разноските. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща представител. Ответникът Христо Николов Христов, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов и в писмен отговор оспорва касационната жалба, моли за оставяне в сила на обжалваното решение, което намира за допустимо, правилно и законосъобразно и претендира присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът основателно е приел за незаконосъобразен обжалвания отказ по съображения, че с прекратяването на договорите за аренда Общинската служба по земеделие е следвало да извърши регистрация на този факт, като отбележи прекратяване на договорите за аренда в съответствие с вписването на Службата по вписвания. Намира, че постановявайки отказ от регистрация на прекратяване на договори за аренда, административният орган е издал материално незаконосъобразен акт, който правилно е бил отменен от съда, както и че правилно съдът е върнал преписката на административния орган да се произнесе по съществото на искането. Намира за неоснователно и искането на касатора за присъждане на адвокатското възнаграждение в по-нисък размер, тъй като такова искане съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК той е можел да направи до приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция, а такова не е било заявено. Предлага решението да бъде оставено в сила изцяло. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производство пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на Христо Николов Христов срещу Писмо изх. № АР-16-823/24.04.2013 г. на Началника на Общинска служба "Земеделие" - Ген. Тошево, издадено по заявление вх. № АР-16-823/22.04.2013г за регистрация на прекратяване на два договора за аренда, подадено в Общинска служба "Земеделие" гр. Ген. Тошево, съответно на договор за аренда на земеделска земя от 29.10.2008 г. и от 22.10.2006 г., сключени между него като арендодател и "Стан 1" ЕООД със седалище с. Василево, община Ген. Тошево като арендатор, с посочени земеделски имоти, предмет на всеки един от договорите. Съдът установил, че в заявлението се твърдяло настъпило валидно прекратяване на сключените договори за аренда на земеделска земя, основано на чл. 28, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, във връзка с чл. 87 от ЗЗД, т. е. по общия ред, от изправната към неизправната страна, предвид неизпълнение на договорно задължение от страна на арендатора за заплащане на дължимата арендна вноска за период надвишаващ три месеца, считано от края на стопанската година, като сключените договори са със срок ненадвишаващ 10 години. Към него заявителят приложил нотариална покана от 23.01.2013 г., връчена на 07.02.13 г. на арендатора "Стан 1" ЕООД, за едностранно прекратяване /разваляне/ на основание чл. 27, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ, по общия ред на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД на посочените по-горе договори, както и доказателства, че прекратяването на тези договори за аренда е вписано по партидите на имотите от Съдията по вписванията при РС - Генерал Тошево, в изпълнение на съдебно решение на Окръжен съд-Добрич. Съдът обсъдил изложените в оспорения отказ мотиви, поради които исканата регистрация не е извършена, а именно, че в чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ са изброени хипотезите, при които се прекратява договора за аренда, а разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ регламентира регистриране на прекратяването на договора за аренда в съответната общинска служба по земеделие и вписването му в нотариалните книги, поради което вписване, респективно на регистриране подлежи вече прекратения договор за аренда на земеделски земи, т. е. последицата от настъпването на някое от основанията по чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ, но не и самото основание за прекратяване на арендния договор, визирано в посочената разпоредба. Посочено е още, че отправената от арендодателя нотариална покана има материалноправната характеристика на изявление за извънсъдебно прекратяване на договора - чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, поради което, дори да се приеме, че с достигане на изявлението до арендатора биха настъпили последиците на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, то в този случай на вписване би подлежало самото прекратяване /посочване и проверка на обстоятелствата по чл. 29 ЗАЗ/, а не изявлението по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на тези съображения административният орган приел, че не е в правомощието му да регистрира отправената от страните по договора нотариална покана за прекратяване на договора с едностранно предизвестие по чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ, която преценил като изявление за извънсъдебно прекратяване на договора за аренда в земеделието. Съдът обсъдил съдържанието на посоченото писмо . Формирал извод, че е налице ясно изразена воля на административния орган за отказ да извърши исканата регистрация, която преценил, че представлява административна услуга и която съгласно § 8 от ПЗР на АПК е изцяло приравнена на административен акт, с оглед на което приел за неоснователно възражението на ответника, че писмото, предмет на съдебен контрол, е само уведомление, а не индивидуален административен акт. На следващо място приел, че съображенията, изложени в оспореното писмо, са противоречиви и не разграничават хипотезите по чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗАЗ, с оглед на което обосновал извод, че след като действията по развалянето са довели и до ефекта на прекратяване на договорите за аренда, а това от своя страна е факт, подлежащ на регистрация, то общинската служба по земеделие е следвало да извърши тази регистрация, заявена с редовни документи и като е постановил отказ за регистриране на прекратяването на процесните договори за аренда, административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна. Освен посоченото по-горе самостоятелно основание за отмяна съдът приел наличие и на още едно -предвид факта, че в службата по вписванията - гр. Генерал Тошево вече е вписано прекратяването на двата договора за аренда, посочени в заявлението. Приел, че наличието на това обстоятелство отново задължава службата по земеделие да извърши исканата регистрация, като отбележи прекратяване на договорите за аренда в съответствие с вписването в службата по вписвания, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречива информация относно обстоятелствата, подлежащи на вписване във връзка с процесните договори. Така обосновал решаващ извод, че длъжностните лица от ОСЗ действат при условията на обвързана компетентност и са били задължени да извършат поисканата регистрация. С оглед на този резултат първоинстанционният съд е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора, съдът присъдил своевременно поисканите разноски по делото, като съобразил представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 59 от делото/, както и доказателства за заплащането им - заплатен адвокатски хонорар от 800 лв. по договор за правна защита и пълномощно от 07.06.2013 г. с попълнена графа за действително внесена сума /л. 31 от делото/ и представената по делото вносна бележка за д. т. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно. То е и допустимо. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспорването, тъй като първоинстанционният съд обосновано е приел, че Общинска служба "Земеделие" - Ген. Тошево е сезирана със заявление, подадено по реда на приложимия на случая закон - Закона за арендата в земеделието, с което се иска извършване на административна услуга - отразяване в регистъра на обстоятелство по чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ, и тъй като по молбата на Христо Николов Христов е произнесен изричен отказ, т. е. не е уважено искането на заявителя, че в случая се касае за индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, защото засяга неблагоприятно правата и интересите на заявителя и се отразява върху правната му сфера, в качеството му на собственик на имота, предмет на процесните два арендни договора. Съдебното решение е и правилно. Въз основа на изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. В Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) са регламентирани отношенията между страните по договорите за аренда в земеделието. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон не намират опора в закона. Този извод се налага от съвкупния анализ на разпоредбите на чл. 27 и 28 от ЗАЗ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ, договорът за аренда се прекратява в шест хипотези, а именно с изтичане на срока, за който е сключен, при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите, с едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи, със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице - арендатор и при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост. Съобразно относимата за случая норма на ал. 2 на чл. 27 (с посл. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.), прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги. Същевременно, съгласно чл. 28 от ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, като по аргумент за противното от ал. 2, че развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред, в настоящия случай, тъй като ЗАЗ не предвижда особена форма на изявлението, нито специален ред за това разваляне, по общите правила на ЗЗД, с оглед начина на сключване на договорите, чието разваляне се иска, е достатъчно уведомлението за разваляне да се извърши в писмена форма. Обоснован е изводът на съда, че в случая тя е спазена - изявлението за разваляне е в писмена форма - нотариална покана, с връчването й то е стигнало до адресата - арендатора като неизправна страна по договора. Правилен е и следващият извод, че след като действията по развалянето са довели до прекратяване на договорите за аренда, а това от своя страна е факт, подлежащ на регистрация от общинската служба по земеделие, последната е следвало да извърши тази регистрация, и като е постановил отказ, административният орган е издал незаконосъобразен акт. ВАС неведнъж е посочвал, че длъжностното лице в този случай действа при условията на обвързана компетентност, поради което дължи извършване на услугата, при заявено, редовно по форма, искане, поради което отказът в това производство е недопустим. В този смисъл напр. решение № 5109 от 11.04.2013 г. по адм. д. № 80/2013 г., IV отд. на ВАС. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие със законовите изисквания и първоинстанционният съд обосновано е приел, че касаторът е следвало да извърши претендираната административна услуга - да регистрира прекратяването на процесния аренден договор. Като е отменил изричния отказ на касатора и го е задължил да извърши административната услуга, Административният съд - Добрич правилно е приложил законовата норма на чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ. Така напр. и в Решение № 2632 от 22.02.2012 г. по адм. д. № 5439/2011 г., IV отд. на ВАС. Правилна е преценката на съда за наличие и на другото основание за отмяна на процесния отказ, с оглед данните по делото, че в службата по вписванията - гр. Генерал Тошево е вписано обстоятелството по прекратяването на двата договора за аренда, посочени в заявлението. По аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 in fine от ЗАЗ, наличието на този факт е задължавал службата по земеделие да извърши съответната регистрация, като отрази прекратяване на договорите за аренда в съответствие с вече направеното вписване в службата по вписвания. Решението е правилно и в частта за разноските. Последните са поискани в о. с. з. на 07.06.2013 г., преди приключване на съдебното дирене и даване ход по същество, т. е. са заявени своевременно. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, са доказани по основание, а и по размер, предвид представените писмени доказателства за заплащане на присъдените суми. Ответникът в това производство не е направил в срок възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, поради което правилно сумата е присъдена в пълния й и доказан размер. По тези съображения съдът не е могъл да редуцира размера и с оглед нормата на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 36 от Закона за адвокатурата, а искането ВАС да стори това, е недопустимо. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора направеното от ответника искане за разноски за процесуално представителство за настоящата инстанция е основателно. То е и доказано в размер на 800 лв. за заплатен адвокатски хонорар/видно от пълномощно, приложено на л. 16 от делото. Касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в посочения размер, предвид липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,