Решение № 15850 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2010 г.

Решение № 15850 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на СУ "Св. Климент Охридски" против решение № 77/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 3534/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед № РД-28-27/9.04.2009 г., с която на основание чл. 29, ал. 4 от Правилника за ползване на студентските общежития на СУ "Св. Климент Охридски" (Правилника) е отстранена от студентските общежития на СУ, без право на ползване до края на обучението Илиана Вескова Димова. Твърди се, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Илиана Вескова Димова, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед № РД-28-27/9.04.2009 г. на Ректора на СУ "Св. Климент Охридски", с която на основание чл. 29, ал. 4 от Правилника, Илиана Вескова Димова е отстранена от студентските общежития на СУ, без право на ползване до края на обучението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че неспазването на процедурата по чл. 29, ал. 7 от Правилника, представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива. Изложени са доводи, че неизпълнението на установените процесуални действия за изслушване на студента или за приемането на писмените му обяснения е основание за отмяна на административния акт. Крайният извод на съда е, че издадената заповед е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на оспорената заповед, административният орган е посочил разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Правилника, съгласно която административна санкция е отстраняване от общежитие без право на ползване до края на обучението, при констатирани случаи на злоупотреба, измама или насилие. Съгласно чл. 29, ал. 7 от Правилника, органът, който прави предложението за административна санкция по чл. 29, ал. 3 - 6, е длъжен преди налагането й да изслуша студента или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. По делото не са представени доказателства и липсват данни жалбоподателят да е отправял покана, която да е получена от Димова, за излагане на писмените й обяснения, респективно за изслушването й. Видно от доклад изх. № 1-356/7.04.2009 г. на изп. директор на Поделение "Социално-битово обслужване", Димова не е дала обяснения, тъй като не е намерена на адреса. Същевременно, оспорената заповед е връчена на лицето, на 30.04.2009 г., лично, с писмо изх. № 6/387/10.04.2009 г. Като е наложил санкция по чл. 29, ал. 4 от Правилника без да е изслушал Димова, респ. без е изискал и приел писмените й обяснения, а в случая и без да я уведоми, че следва да даде такива, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на този извод и по изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на материалния закон и административнопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение