Решение № 13264 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2017 г.

Решение № 13264 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуален представител срещу решение № 8 от 12.07.2017 г. на Административен съд - Р. по адм. дело № 108/2017 г. Релевира възражения за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е открил производство по оспорване истинността на документ, а именно на протокол за извършена проверка от 8.12.2016 г. и не се е произнесъл относно това оспорване. Дружеството не е представило доказателства за сключен трудов договор със заварчик с правоспособност "заварчик на тръби" или "заварчик на листов материал", в административното производство, към момента на издаване на оспорената заповед. Б. М. Б., за който се твърди, че изпълнява изискванията по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжени (НБЕТНПС) е получил сертификат едва в края на февруари според приложеното Удостоверение за професионално обучение. Нито от представените фактури, нито от дадените свидетелски показания може да се обоснове извод за наличие на описаните като липсващи в заповедта материално-технически средства. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. и к." ООД, гр. Р. срещу негова заповед № А-0-007/26.01.2017 г. Претендира направените по делото разноски и юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - В. и к." ООД, гр. Р., чрез процесуалния си представил, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставяне в сила на оспорваното решение. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд (ВАС) намира касационната жалба за подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд - Р. е образувано по жалба на В. и к." ООД, гр. Р. срещу заповед № А-0-007/26.01.2017 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с която на основание чл. 36а, ал. 4 и във връзка с чл. 36, ал. 2, т. 2 от Закона към техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) дружеството е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № Р064 от 3.09.2009 г. за вписване в регистъра, като лице извършващо дейности по поддържане и ремонтиране на 1. Мостови кранове и 2. Електрически телфери. За да отмени заповедта, съдът е приел, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до неизясненост на релевантните фактически обстоятелства. Приел е, че контролните органи на ДАМТН на 8.12.2016 г. не са извършили в достатъчна степен задълбочена проверка както по отношение на персонала, ангажиран с извършване на дейностите по издаденото на дружеството удостоверение, така и относно наличните материално-технически средства за дейността му. Проверката е проведена в късен следобед и в края на работния ден, а протоколът е изпратен допълнително след уведомяване за започналото административно производство по заличаване от регистъра на ДАМТН по чл. 36 ЗТИП. Административният орган не е дал възможност на дружеството да организира и представи за проверка нужните технически средства, предвид тяхното физическо местоположение в различни бази на дружеството. Приел е, че дружеството разполага с необходимото техническо оборудване, намиращо се в различни бази/звена на дружеството и контролните органи не са предприели действия за ефективна проверка. Частично събраната информация от органа, за необходимия персонал за извършване на дейностите по удостоверение № Р064/3.09.2009 г., съдът е приел за съществено процесуално нарушение, довело да необоснованост на оспорената заповед. Посочил е, че изискването на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "в" от НБЕТНПС за наличие на заварчик с определена правоспособност и сертификат касае само дейността по ремонт на посочените в удостоверението повдигателни съоръжения, но не и за дейността по тяхното поддържане. Обосновал е извод, че допуснатото съществено процесуално нарушение и неизяснената фактическа обстановка са довели и до неправилно приложение на относимите материалноправни норми в обжалваната заповед. Решението е правилно. В съответствие с чл. 36а, ал. 4 ЗТИП, когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗТИП предвижда, че удостоверение за извършване на дейност по поддържане и ремонтиране на съоръжения с повишена опасност се издава на лица, които разполагат с персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността и притежават материално-технически условия и средства за извършване на дейността. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗТИП, лицата трябва да отговарят и на допълнителни изисквания, определени в наредбите по чл. 31, съобразно вида на съоръженията с повишена опасност, които ще поддържат, ремонтират или преустройват. В чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "в" и т. 3, б. "а", т. 4, б. "а" и б. "г" от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС), който е приложимият в случая подзаконов нормативен акт, са посочени квалификацията на персоналът и са изброени материално - техническите средства, с които трябва да разполагат лицата, упражняващи дейността по поддържане и ремонтиране на повдигателни съоръжения. Действително дейността извършвана от дружеството е строго регламентирана и изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания, тъй като има за предмет осъществяване на поддръжка и ремонтиране на съоръжения с повишена опасност. Поради специфичния характер на дейността е налице приоритет на обществения интерес и това налага засилен контрол, по-висока степен на защита и ефективно упражняване на контрол, но този контрол следва да се осъществява съобразно целите и предназначението, а именно за предотвратяване и преустановяване на нарушения с оглед осигуряване извършването на дейността съобразно изискванията на релевантната нормативна уредба и изпълнението на задълженията на регистрираните лица. Заличаването от регистъра и обезсилването на издаденото удостоверение е крайна мярка, чието прилагане не може да води до самоцелно ограничаване на права и свободи. Правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушение на материалния закон. Административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административният орган не е взел предвид направените от дружеството възражения и представените доказателства относно наличието на материално - технически средства за извършване на дейността. От представените по делото доказателства в първоинстанционното производство се установява по категоричен начин, че дружеството разполага с описаните като липсващи в оспорваната заповед материално - технически средства за извършване на дейността. Ако за административния орган е съществувало съмнение относно това дали дружеството продължава да разполага с тези средства, е следвало да извърши повторна проверка на стопанисваните от ответника обекти. По отношение наличието на необходимия персонал за извършване на дейностите по ремонт и поддържане на мостови кранове и електрически телфери, съдът правилно е приел, че не е ясно на какво основание е преценено, че само Б. Б. е заварчик по отношение на когото следва да намери приложение изискването на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "в" НБЕТНПС. В съставения протокол от 8.12.2016 г. е посочено, че в състава на персонала извършващ дейности по процесното удостоверение е включен и Г. Д. Г. притежаващ диплома за завършено средно професионално образование, специалност "електродъгово заваряване" и свидетелство за правоспособност по заваряване рег. № 111954/8.05.2009 г. за "заварчик на листов материал". Административният орган не е изследвал дали това лице притежава изискуемия сертификат и дали отговаря на изискванията на посочената разпоредба от НБЕТНПС, като в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С протоколно определение от 17.05.2017 г., на основание чл. 193 ГПК, съдът е открил производство по оспорване на истинността на Протокол за извършена проверка на лице, получило удостоверение за извършване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност от 8.12.2016 г., като е разпределил доказателствената тежест и е събрал доказателства във връзка с оспорването. За да прецени, дали да открие производство по чл. 193 и сл. ГПК, съдът следва да съобрази доказателствената сила на оспорения документ. Документите могат да бъдат истински или неистински: с оглед истинността на съдържанието им. Смисълът на производството по чл. 193-194 ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. От мотивите на обжалваното съдебно решение се установява, че първоинстанционният съд е приел оспорването на протокола от 8.12.2016 г. за недоказано и е обсъдил оспорения документ ведно с останалите доказателства по делото - писмени доказателства и свидетелски показания, поради което настоящата инстанция приема, че доводът на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и в съответствие с чл. 228 от АПК във вр. с чл. 143 от АПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 (шестстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2017 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС