Решение № 1333 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба от и.ф. Председател на Софийски градски съд срещу решение 12633/23.07.2024 г., постановено по адм. д. 4716 по описа на Административен съд София-град за 2024 г. Касационен жалбоподател развива оплаквания, че решението на първостепенният съд е в противоречие със закона, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Искането е за отмяната му и да се постанови съдебен акт по същество, с който да се отхвърли жалбата на съдия Х. К. Б. срещу Заповед РД-08-3322 от 25.04.2024 г. на председателя на СГС, с която й е обърнато внимание за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, т. 3 от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните и специализираните съдилища и т. 1 от Раздел I от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателно отделение на Софийски градски съд по НОХД 3038/2022 г. на СГС, НО, 31 състав. Иска се присъждане на разноски, определени в размерите за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в максимален размер. Ответник по касационната жалба съдия Х. Б. чрез пълномощник и в представен отговор оспорва основателността й; иска да се остави в сила решението на административния съд като правилно и се присъдят разноски, в определен от съда размер по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2 от ЗАдв. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания по отношение на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата, по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. За да постанови оспорваното в настоящото производство решение, съдебен състав на първостепенния съд е приел, че в хода на административното производство по издаване на оспорвана пред него заповед, с правно основание чл. 327 от ЗСВ и чл. 86, ал. 1, във вр. чл. 88 от ЗСВ незаконосъобразно е приложен материалния закон, както и че административният орган не е изложил относими и безпротиворечиви мотиви при определяне приложимата правна норма по чл. 307 от ЗСВ. Първостепенният съд е приел, че за да намери приложение, правната норма, по която да се подведе нарушението на ответницата към кумулативното изискване по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, касационен жалбоподател не е изложил никакви мотиви какво не е спазено, като правило за етично поведение, определено в нормите на КЕПБМ. В оспорваното решение на СГС са изложени съображения на решаващия съд за несъгласие с мотивите на оспорваната заповед, отнесени към приетите доказателства по административната преписка. Съдът е приел, че обсъжданите доказателства не са ценени при съвкупна преценка, а изложените от административният ръководител на СГС за издаването на оспорваната заповед не внасяли яснота за необходимостта от издаване на заповедта. На последно място, първостепенният съд е отменил оспорваната пред него заповед, тъй като не отговаряла на целта на закона, независимо, че такова оплакване не е развито в сезиращата жалба. Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но неправилно. По своето естество обръщането на внимание е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Поради това следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции. Предметът на дисциплинарното производство е очертан със заповедта на административния ръководител на СГС, в която са обективирани констатации, съобразно които административният ръководител на съда на база събрани и безспорни доказателства в разпоредената проверка е стигнал до извод, че ответницата без да има правомощия по служба е изпратила на друг съдебен състав от СГС дело, като изпращащия и приелия съдебни състави не са съобразили и изпълнили процедурни действия, вменени като служебни задължения. Страните не спорят по фактите, обективирани в приложени по административната преписка писмени доказателства. Следва да се посочи, че оспорващата в първоинстанционното производство не спори по фактите, от които касационният жалбоподател е направил изводите си, че са налични достатъчно данни за допуснатите от съдията нарушения по движението на НОХД 3038/2022 г. по описа на СГС и по организацията на работата й, като съдия докладчик по това дело. Основанието за приложение процедурата по чл. 327, ал. 1 от ЗСВ и издаване на отменената от първостепенния съд заповед РД-08-3322/25.04.2024 г. на Председателя на СГС е изведено от безспорни действия и постановен съдебен акт (протоколно определение от 27.09.2023 г.) от ответницата по касационната жалба. Не е спорно и не е необходимо да се преразказват факти по образуване и движение на производството по НОХД 1335/2014 г. по описа на СпНС. Не е спорно, че това дело е престояло в този съд период, несъвместен с каквито и да е процесуални срокове, без да е постановен съдебен акт по същество. Следствие от законодателни промени, във връзка със закриване на специализирания наказателен съд е изпращане на делото в условията на § 49, 50 и 52 от ЗИДЗСВ, ред. ДВ, бр. 32/26.04.2022 г., в сила от 2 .07. 2022 г. за разглеждане от състав на Софийски градски съд. В състава на този съд е и преназначен съдия от СпНС, на когото е било разпределено НОХД 1335/2014 г. Правилно и при спазване принципа за неизменност на съдебния състав, ответницата по касационната жалба, на която, като съдия от НО на СГС е било разпределено НОХД 3038/2022 г. приема, с оглед висящността на делото и наличие на основание по сочените в ЗИДЗСВ от 2022 г. законови изменения, както и това, че първоначално определения през 2014 г. съдия докладчик е в състава на този съд делото следва да се разгледа от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Спазването на принципа на НПК, не налага и не дава възможност на ответницата своеволно, да определя начина, по който делото да бъде разпределено на съдията докладчик, определен на принципа на случайно разпределение на делата през 2014 г. Неизменността на съдебния състав, като принцип на наказателния процес не е определящ за системата на разпределение на делата, така както е друга принципна разпоредба чл. 9, ал. 1 от ЗСВ. Нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, уреждаща принципа на случайния подбор и на Единната методика, утвърдена от ВСС, която регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответната колегия или отделение, дори да е устройствена, урежда по императивен начин реда за извършване разпределение на дела в съответен орган на съдебната власт. На 27.09.2023 г., пренебрегвайки правилото по чл. 9, ал. 1 от ЗСВ с протоколно определение по НОХД 3038/2022 г. ответницата изпрща материалите по делото на 16 ти наказателен състав на СГС. Делото не е било прекратено и внесено за преразпределяне по установения с Вътрешните правила ред, а е прието от съдията докладчик на 16 състав на НО на СГС. Няма спор, а това не се отрича от ответницата по касационната жалба, че съобразно тези вътрешни правила, важими и задължителни за съдиите от СГС, административният ръководител, респективно неговият заместник, ръководещ НО на СГС, имат правомощието да определят нов докладчик по предвидения в чл. 9 от ЗСВ ред, спазвайки принципа за случайно разпределение на делата, респективно - да разпределят делата на предходния докладчик, изключвайки други възможности в Единната информационна система на съдилищата, чрез предвидената в системата опция Ръчно разпределение . Няма доказателства производството по процесното НОХД 3038/2022г. да е било прекратено пред 31 състав на НО на СГС, но не се спори, извън поддържаното становище, че тези процесуални, според ответницата действия, са извършени за да се спази принципа на неизменност на съдебния състав, като в тази връзка сочи становище на инспектор от ИВСС. Последното не е обвързващо за производството по чл. 327 от ЗСВ и не следва да се обсъжда. В чл. 9, ал. 1 ЗСВ е установено правилото, че разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им и при спазване на изискванията на чл. 360б ЗСВ, според който органите на съдебната власт използват информационни системи, одобрени от Пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление. За ефективно приложение на принципа на случайния подбор ВСС е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с решение на ВСС по протокол 13/19.03.2015 г.; изменена и с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол 1/10.01.2017 г., изм. с решение на СК по Протокол 9 от 13.03.2018 г. Както е посочено в нея, целта на принципа за случайно разпределение на делата е да се гарантира безпристрастност и независимост на съдебната власт; равномерност на натоварването и качество на правораздаването, отговарящи на очакванията за бърз и справедлив процес; ефективност на органите на съдебната власт, включващи и начина на организация на съдебната дейност; прозрачност на съдебната дейност, редуцираща съмненията за корупционни практики. С Методиката са регламентирани и особени хипотези на приложение на принципа на случайно разпределение на делата, включително и на повторно разпределение на вече разпределено дело при отвод или самоотвод на съдия или при смяна на съдията-докладчик по други причини/ т. 4. 4 от Методиката/. За да постанови процесната заповед, ръководителят на СГС е обсъдил в достатъчна степен всички факти и обстоятелства по случая, като е взел под внимание и постановения от съдия Б. съдебен акт, въз основа на който, без да е прекратено от разглеждащия го състав и разпределено по съответния ред, наказателното дело директно е изпратено на друг наказателен състав на СГС, без да има санкция от оправомощен магистрат, или поне последния да е бил уведомен за неправилни действия по движение на делото. Противно на това, първостепенният съд е приел, че касационният жалбоподател не е събрал доказателства, достатъчни за изясняването на спора от фактическа и правна страна. Този извод не може да се сподели, тъй като никоя от участващите в спора страни не е навеждала доказателствени искания, всички действия на страните са документално установени и доказуеми, предвид което касационният състав на Върховен административен съд, не приема за правилен и законосъобразен мотива на първостепенния съд за неправилни изводи относно основанията за издаване на акт по чл. 327 от ЗСВ от страна на административния ръководител на СГС. Незаконосъобразен е изводът на първостепенният съд, че с действията си ответницата не е извършила акт по незаконосъобразно разпределение на делото, а е разпоредила да се изпрати на съдията, на когото е смятала, че е надлежно разпределено. Тези съждения не могат да бъдат споделени, тъй като ответницата не е от лицата, които могат да разпределят дела; не е оправомощена да разпорежда на кой състав следва да се изпрати делото, т.е да извършва действия по администриране разпределението на делата но описа на НО на СГС. Ако се гледа от спазване на принципите на НПК, неизменността на съдебния състав е спазена, но и Единната методика и Вътрешните правила не допускат магистрат, който не е оправомощен да извършва разпределението на дела, по собствена воля и виждане да извършва такова действие, без да спази процедурни правила. Производството по чл. 327 ЗСВ в конкретния случай е приключило с установени, доказани и неоспорени от ответницата конкретни нарушения на нормативно установения ред по образуването и движението на делата, касаещи редът за случайното им разпределение съгласно чл, 9, ал. 1 от ЗСВ, т. 3 от Единната методика на ВСС и т. 1 от Раздел I от Вътрешните правила на СГС. Именно заради тези констатирани и доказани нарушения е издадена процесната заповед за обръщане на внимание на съдия Б., а не за да се осъществи контрол относно правилността на определението от 27.09.2023 г. по НОХД 3038/2022 г. на СГС, както погрешно е възприел решаващия съд. Правилно касационен жалбоподател прави оплакване, че първостепенният съд се съсредоточава в постановеното от съдебния състав председателстван от ответницата определение, за да мотивира решението си с незаконосъобразно издадена заповед за обръщане на внимание. В това производство и в предходното не е предмет на обсъждане това определение, а законосъобразността на оспорваната заповед. Мотивите на съда при постановяване на определението от 27.09.2023 г., са изведени от вътрешното убеждение на съда, които са обвързани с безспорно установени факти, но като резултат, без да се изпрати делото на оправомощен да извършва разпределение/преразпределение магистрат от СГС. В тази връзка обосновани и в съответствие с материалноправните и процесуалните норми са изводите на административния ръководител на СГС, че ако съдия Б. е счела, че не следва нейния състав да разглежда делото, а същото следва да бъде разгледано от друг състав на СГС, то е следвало да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото по компетентност на председателя, респективно на заместник-председателя на СГС, за ново разпределение. Тази фактология е засегната от първостепенния съд, но не са направени правилни изводи от нея. Административният съд се отклонява от предмета на оспорване като коментира какво е приложимата норма, като развива свое виждане по квалифицирането на акта по чл. 327 от ЗСВ с дисциплинарно нарушение по същия закон. В оспорваната заповед, касационен жалбоподател не е споменал производството по обръщане на внимание да е аналог на дисциплинарно производство. Че е нарушен реда за извършване разпределяне на делата в СГС, НО е безспорно, но по отношение на ответницата е приложена мярка, която е извън системата на дисциплинарни наказания. С разпоредбата на чл. 327 ЗСВ законодателят е дал възможност в случаите, когато нарушението на служебните задължения предвид неговата тежест, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите (евентуално) вредни последици, не е значително, да не се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а със заповед на административния ръководител да му се обърне внимание. Предвид неспорните факти, приложената мярка е съответна и е била правилно определена. Обратните доводи на първостепенния съд са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. При изцяло изяснени и неспорими факти, съставът на Върховен административен съд, шесто отделение постановява решението си по същество, като отхвърля жалбата на съдия Х. К. Б. срещу Заповед РД-08-3322 от 25.04.2024 г. на председателя на СГС, с която й е обърнато внимание за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, т. 3 от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните и специализираните съдилища и т. 1 от Раздел I от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателно отделение на Софийски градски съд по НОХД 3038/2022 г. на СГС, НО, 31 състав. Основателно е оплакването на касационен жалбоподател за неправилна формулировка на диспозитива на обжалваното съдебно решение, свързвайки приложената спрямо съдия Б. административна мярка с произнасянето й с определение от 27.09.2023 г. по НОХД 3038/2022г. на СГС. В оспорваната пред първоинстанционния съд заповед подобна формулировка няма и формалността на процеса изисква спазване формата на оспорвания административен акт. По отношение искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение касационен жалбоподател не се представлява в производствата пред двете съдебни инстанции от юрисконсулт. Процесуалният представител е служител на СГС, лице с юридическо образование, изрично упълномощен за процесуално представителство по делото. Съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, приложим нв условията на чл. 144 от АПК, представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Законодателят не прави разграничение между юрисконсулта и другите служители с юридическо образование нито в обема на тяхната представителна власт, нито относно размера на разноските, които следва да се присъдят в полза на представляваната от тях страна. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК е позитивно приложима за СГС, претенцията в тази част е за присъждане на разноски за две съдебни инстанции и следва да се уважи, като се присъди възнаграждение в размер на по 100 лева за процесуално представителство пред всяка, или общо в размер на 200 лева, както и 70 лева, платена държавна такса за производството пред Върховен административен съд. Няма основание да се присъдят разноски в максимален размер, както е заявил представляващият касационен жалбоподател, предвид не особено високата правна сложност на спора.. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение