Решение № 10724 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Б. Ангелов“ против решение № 8948 от 06.03.2026 г., постановено по адм. д. № 8814/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район „Красна поляна“ – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на ЕТ „Б. Ангелов“ против заповед № РКП25-РА30-16/29.07.2025 г. на кмета на район „Красна поляна“ – Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ и Столична община да премахнат незаконен строеж „Метален павилион – железария“, с условен знак № 34, съгласно работна схема, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1108.121 по КККР на гр. София, представляващ публична държавна собственост и в част от ПИ с идентификатор 68134.1108.126- публична общинска собственост. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че процесния метален павилион е строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са издадени строителни книжа, поради което е незаконен. Констатира, че строежът е изпълнен в периода 1996-1997 г. и излага съображения, че същият не е търпим, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, предвид категорията на строежа – пета и съобразно заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. за делегиране на права – т.7.43 от същата. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран, както в заповедта, така и в констативен акт от 28.11.2024 г., изготвен от компетентните за това общински служители, с който е установено извършено незаконно строителство, без разрешение за строеж. В констативния акт подробно е описан процесния строеж, който е индивидуализирана с конкретно описание, размери и местоположение. Изготвена е и окомерна скица. Констативния акт е съобщен на жалбоподателя. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесния строеж е реализиран без разрешение за строеж, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му 1996-1997 г. за строежа е приложима нормата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, съгласно, която незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Разпоредбата изисква освен строежа да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ същият да е бил и деклариран, което изискване е в условие на комулативност. По делото не се твърди и не са приложени доказателства, установяващи строежът да е деклариран, поради което същият не е търпим. Неоснователни са твърденията на касатора, че металния павилион не е строеж. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че конструкцията на павилиона е неподвижно прикрепена към земята посредством арматурни железа заварени към нея и забити към земята, а вътрешната подова част е бетонирана. Следователно павилионът не отговаря на изискванията на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, а именно да може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. Ето защо изводът на съда, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди ЕТ „Б. Ангелов“ да заплати на Столична община сумата 105 евро юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,