Решение № 5049 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2014 г.

Решение № 5049 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Енерговик Инженеринг - 06" ЕООД, чрез адв. Красимира Динева и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1316 от 4.03.2014 г., по адм. дело № 6716/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменен по жалба на "Енерговик инженеринг" ЕООД, Ревизионен акт (РА) № 2051209345 от 6.03.2013 г. на органа по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП, в частта в която е потвърден с Решение № 1023 от 10.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта в която са установени данъчни задължения на дружеството по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и не е признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките на "Задмория" ЕООД, обективирани във фактури № 660 от 1.03.2009 г., № 727 от 5.03.2009 г., № 669 от 13.04.2009 г., № 672 от 18.04.2009 г., по доставки на "Изотермо - билдинг" ЕООД, обективирани във фактури № 181 от 7.05.2009 г. и № 344 от 28.08.2009 г., по доставките на "Билд груп М" ЕООД по фактура № 365 от 5.03.2010 г. и по доставките на "Стедън" ЕООД по фактури № 122 от 3.01.2011 г., № 135 от 7.01.2011 г., № 136 от 10.01.2011 г., № 297 от 3.02.2011 г. и № 331 от 2.02.2011 г. и съответните лихви върху сумите, за които не е признато право на приспадане на данъчен кредит; отхвърлена е жалбата на "Енерговик инженеринг - 06" ЕООД срещу РА № 2051209345 от 6.03.2013 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП, в частта в която е потвърден с Решение № 1023 от 10.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени данъчни задължения на дружеството по ЗДДС и не е признатото право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките по фактури и данъчни периоди: по доставките на "Алек инженеринг" ЕООД по фактури № 2192 от 5.08.2009 г., № 2193 от 20.08.2009 г., № 2194 от 25.08.2009 г., по доставки на "Юник интергруп" ЕООД по фактура № 38 от 3.02.2010 г., по доставките на "Билд груп М" ЕООД по фактури № 345 от 19.02.2010 г., № 350 от 22.02.2010 г., № 363 от 4.03.2010 г., по доставките на "Над сто строй" ЕООД по фактура № 32 от 3.01.2010 г. и съответните лихви върху сумите, определени по чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ; "Енерговик инженеринг - 06" ЕООД е осъдено на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ ДОПК да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП разноски в размер на 587.50 лв. и Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо ДОПК е осъдена да заплати на "Енерговик инженеринг - 06" ЕООД разноски в размер на 305.90 лв. Касаторът - "Енерговик инженеринг - 06" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу процесния РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението, че размера на дължимия данък е определен неправилно в решението на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. От представените фактури, издадени от "Алек инженеринг" ЕООД, "Юник интергруп" ЕООД, "Над сто строй" ЕООД, "Стедън" ЕООД и "Билд груп М" ЕООД и приемо-предавателни протоколи към тях се доказва, че процесните доставки са реални. Моли за отмяната на решението в тази част. Претендира разноски. Ответната страна по тази касационна жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Касаторът - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща процесния РА. Твърди, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че от представените доказателства се установява, че спорните доставките по издадените фактури от "Задмория" ЕООД, "Изотермо - билдинг" ЕООД, "Стедън" ЕООД и "Билд груп М" ЕООД са реални. Доставчиците не са разполагали с кадрова и материална обезпеченост, за да осъществят спорните доставки. Не са представени доказателства за транспортирането на стоката. Не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали с процесните стоки и не е доказана последващата реализация на закупените стоки. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена в посочената част и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - "Енерговик инженеринг - 06" ЕООД оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил РА № 2051209345 от 6.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта в която е потвърден с Решение № 1023 от 10.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за данък по ЗДДС за отделните данъчни периоди от м. 03.2009 г. до м. 05.2009 г.; м. 08.2009 г.; м. 02.2010 г.; м. 03.2010 г.; м. 01.2011 г. и м. 02.2011 г. Първоинстанционният съд е отменил спорния РА по отношение на доставките на "Задмория" ЕООД, обективирани във фактури № 660 от 1.03.2009 г., № 727 от 5.03.2009 г., № 669 от 13.04.2009 г., № 672 от 18.04.2009 г., по доставки на "Изотермо - билдинг" ЕООД, обективирани във фактури № 181 от 7.05.2009 г. и № 344 от 28.08.2009 г., по доставките на "Билд груп М" ЕООД по фактура № 365 от 5.03.2010 г. и по доставките на "Стедън" ЕООД по фактури № 122 от 3.01.2011 г., № 135 от 7.01.2011 г., № 136 от 10.01.2011 г., № 297 от 3.02.2011 г. и № 331 от 2.02.2011 г. и съответните лихви върху сумите, за които не е признато право на приспадане на данъчен кредит и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице по отношение на доставките на "Алек инженеринг" ЕООД по фактури № 2192 от 5.08.2009 г., № 2193 от 20.08.2009 г., № 2194 от 25.08.2009 г., на "Юник интергруп" ЕООД по фактура № 38 от 3.02.2010 г., по доставките на "Билд груп М" ЕООД по фактури № 345 от 19.02.2010 г., № 350 от 22.02.2010 г., № 363 от 4.03.2010 г., по доставките на "Над сто строй" ЕООД по фактура № 32 от 3.01.2010 г. и съответните лихви върху сумите. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния закон. Съдът е приел, че от представените фактури, приемо-предавателни протоколи и доказателства за плащане по доставките на "Задмория" ЕООД, "Изотермо - билдинг" ЕООД, по една фактура на"Билд груп М" ЕООД, и "Стедън" ЕООД се доказва, че доставките са реални. По отношение на доставките на "Алек инженеринг" ЕООД, "Юник интергруп" ЕООД, "Билд груп М" ЕООД, по останалите издадени от доставчика фактури и "Над сто строй" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че доставките не са реални, защото по част от доставките липсват приемо-предавателни протоколи, а там където са представени, същите са оспорени от органа по приходите и ревизираното лице не е успяло да докаже, че приемо-предавателните протоколи са с достоверна дата. По касационната жалба на "Енерговик Инженеринг - 06" ЕООД: Дружеството оспорва решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против процесния РА. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на спора в тази част е отказано право на данъчен кредит по фактура № 2192 от 5.08.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 1 331.60 лв., фактура № 2193 от 20.08.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 1 905.92 лв. и фактура № 2194 от 25.08.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 2 172 лв., издадени от "Алек инженеринг" ЕООД; по фактура № 38 от 3.02.2010 г., с предмет на доставка "стоки" и ДДС в размер на 7 912.80 лв., издадена от "Юник интергруп" ЕООД; по фактура № 345 от 19.02.2010 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 1 440.80 лв., фактура № 350 от 22.02.2010 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 698.20 лв. и фактура № 363 от 4.03.2010 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 2 128.20 лв., издадени от "Билд груп М" ЕООД; по фактура № 32 от 3.01.2010 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 1 798.80 лв., издадена от "Над сто строй" ЕООД. Първоинстанционният съд подробно е описал представените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението, че размера на дължимия данък е определен неправилно в решението на директора на дирекция "ОДОП". В процесния РА са определени задължения за довнасяне в общ размер на главница - 40 287.39 лв. и лихва в размер на 16 127.51 лв. Посоченият размер на задълженията е направен след прихващане, поради което е по - малък от размера на непризнатия данъчен кредит по спорните доставки. В решението на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта в която е потвърден спорния РА, правилно е посочено, че общия размер на отказания данъчен кредит по издадените фактури от "Алек Инженеринг" ЕООД, "Билд груп М" ЕООД, "Юник интергруп" ЕООД, "Задмория" ЕООД, "Изотермо - Билдинг" ЕООД, "Над сто строй" ЕООД и "Стедън" ЕООД за отделните данъчни периоди м. 03.2009 г. до м. 05.2009 г.; м. 08.2009 г.; м. 02.2010 г.; м. 03.2010 г.; м. 01.2011 г. и м. 02.2011 г. е в общ размер на 43 684.93 лв. Неоснователно е твърдението на касатора, че от представените фактури, издадени от "Алек инженеринг" ЕООД, "Юник интергруп" ЕООД, "Над сто строй" ЕООД и "Билд груп М" ЕООД и приемо-предавателни протоколи към тях се доказва, че процесните доставки са реални. Предмет на процесните доставки са родово определени вещи, поради което тяхното индивидуализиране става чрез отделянето и предаването им на получателя по доставката. Първоинстанционният съд правилно е приел, че няма доказателства за реално предаване на процесните стоки от доставчика на ревизираното лице. От представените доказателства е видно, че доставчиците са дерегистрирани по ДДС по инициатива на приходната администрация. Доставчиците "Алек инженеринг" ЕООД, "Юник интергруп" ЕООД, "Над сто строй" ЕООД и "Билд груп М" ЕООД не са намерени на посочените от тях адреси, поради което искането за предоставяне на документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В законоустановеният срок доставчиците не са представили поисканите документи. Настоящият състав намира, че въз основа на представени писмени доказателства, не може да бъде направен категоричен извод, че доставките по спорните фактури, издадени от "Алек инженеринг" ЕООД, "Юник интергруп" ЕООД, "Над сто строй" ЕООД и "Билд груп М" ЕООД са реални. По делото не е доказано, че доставчиците са разполагали с процесните стоки. Няма никакви доказателства за транспортирането на стоките от доставчиците до ревизираното лице. По делото не са представени доказателства за кадрова и материална обезпеченост на дружествата, както и доказателства за последваща реализация на спорните стоки. След съвкупна преценка на представените доказателства по делото, настоящият състав намира, че спорните доставки не са реални. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, в посочената част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен спорния РА. Касационната жалба е частично основателна. Предмет на спора в тази част е реалността на доставките по фактура № 660 от 1.03.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 3 110.80 лв., фактура № 727 от 5.03.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 2 960 лв., фактура № 669 от 13.04.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 2 332 лв., фактура № 672 от 18.04.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 2 066.40 лв., издадени от "Задморя" ЕООД; по фактури № 181 от 7.05.2009 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 999.60 лв. и фактура № 344 от 28.08.2009 г., с предмет на доставка "ремонт и рециклиране на спирателна арматура по договор от 1.08.2009 г." и ДДС в размер на 1 610 лв., издадени от "Изотермо - билдинг" ЕООД; по фактура № 365 от 5.03.2010 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 778 лв., издадена от "Билд груп М" ЕООД; по фактура № 122 от 3.01.2011 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 986.60 лв., фактура № 135 от 7.01.2011 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 804.80 лв., фактура № 136 от 10.01.2011 г., с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 2 231 лв., фактура № 297 от 3.02.2011 г. с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 2 563.40 лв. и фактура № 331 от 2.02.2011 г. с предмет на доставка "стоки", подробно индивидуализирани във фактурата и ДДС в размер на 3 854 лв., издадени от "Стедън" ЕООД. По делото е установено, че към настоящия момент доставчиците са дерегистрирани по ДДС по инициатива на приходната администрация. По спорните доставки на "Задмория" ЕООД, са представени копия от спорните фактури, приемо - предавателни протоколи, протокол за демонтаж на фискална памет, дневник за покупки и продажби и фактура № 356 от 03.04.2009 г., с предмет на доставка "строителни материали", издадена от "Би Еф Ди" ЕООД - предходен доставчик и доказателства за плащане. По спорните доставки на "Стедън" ЕООД са представени единствено копия от спорните фактури, приемо-предавателни протоколи към тях и доказателства за плащане. По отношение на доставката по фактура № 365 от 5.03.2010 г., издадена от "Билд груп М" ЕООД е представено копие от фактурата, приемо-предавателен протокол и доказателства за плащане. По спорните доставки на "Изотермо - билдинг" ЕООД са представени копия от процесните фактури, доказателства за плащане, четири трудови договора от 1.09.2009 г. Към фактурата, която е с предмет на доставка услуга са представени: договор за услуга от 1.08.2009 г., приложение № 1 към договора и протокол за одобрена работа от 28.08.2009 г. Към фактурата, която е с предмет на доставка стока е приложен приемо-предавателен протокол от 7.05.2009 г. Представена е фактура № 1119 от 8.05.2009 г., издадена от "Корал - Г" ЕООД - предходен доставчик. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че спорните доставки по издадените фактури от "Изотермо - билдинг" ЕООД, са реални. Съдът правилно е приел, че спорните две фактури са реални. По делото е установено, че едната доставка е за стока, а другата за услуга. От представените доказателства е видно, че доставчика е разполагал с кадрова обезпеченост, за да извърши спорните доставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на доставката на услуга, ревизираното лице е доказало, че действително е извършен ремонта и рециклирането от този доставчик. Това се потвърждава и от представения по време на ревизията протокол за приемане на извършената работа. Първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на представените доказателства, че доставката на процесната стока също е реална. Предмет на тази доставка са били родово определени вещи, поради което тяхното индивидуализиране става чрез отделянето и предаването им на получателя по доставката. По отношение на тази доставка има доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика и за реално предаване на процесните стоки от доставчика на ревизираното лице. Поради изложеното първоинстанционното решение по отношение на спорните фактури, издадени от "Изотермо - билдинг" ЕООД е правилно и следва да бъде оставено в сила. Основателно е твърдението на касатора, че по отношение на доставките на стоки по издадените фактури от доставчиците "Задмория" ЕООД, "Стедън" ЕООД и "Билд груп М" ЕООД не са представени доказателства, че доставките са реални. Първоинстанционният съд неправилно е приел само въз основа на представените копия от спорните фактури, доказателства за плащане и приемо-предавателни протоколи, че доставките са реални. По делото не е доказано, че доставчиците са разполагали с процесните стоки. Няма доказателства за транспортирането на стоките от доставчиците до ревизираното лице. Не са представени доказателства за кадрова и материална обезпеченост на дружествата, както и доказателства за последваща реализация на спорните стоки. Освен това управителя на "Стедън" ЕООД, е представил декларация, в която е заявил, че не притежава еднолично дружество "Стедън", не е извършвал никаква търговска дейност и поради това не може да представи исканите от приходната администрация документи. Съобразно горното, решението на първоинстанционния съд, като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която е отменен по жалба на "Енерговик инженеринг - 06" ЕООД, Ревизионен акт № 2051209345 от 6.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП, в частта по установените данъчни задължения на дружеството по ЗДДС и непризнато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките на "Задмория" ЕООД, обективирани във фактури № 660 от 1.03.2009 г., № 727 от 5.03.2009 г., № 669 от 13.04.2009 г., № 672 от 18.04.2009 г., по доставките на "Билд груп М" ЕООД по фактура № 365 от 5.03.2010 г. и по доставките на "Стедън" ЕООД по фактури № 122 от 3.01.2011 г., № 135 от 7.01.2011 г., № 136 от 10.01.2011 г., № 297 от 3.02.2011 г. и № 331 от 2.02.2011 г. и съответните лихви върху сумите и вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице в тази част. На отмяна подлежи решението и в частта, в която Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото на "Енерговик инженеринг - 06" ЕООД в размер над 32.86 лв., съобразно уважената част. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по спора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Процесния РА е потвърден в частта, с която е отказан данъчен кредит в общ размер на 41 078.33 лв. и съответните лихви. Юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно разпоредбите действащи към момента на постановяване на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната Наредба, дължимото юрисконсултското възнаграждение е в общ размер на 1 271.57 лв. Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 587.50 лв., поради което настоящата инстанция следва да присъди в полза на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 684.07 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,