Решение № 6174 от 22.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Литов, от гр. София против решение 5974 / 21.10.2021 г. по адм. дело 2360 / 2021 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Недоволен от постановеното решение касаторът го обжалва като не е съгласен с изводите на съда и пенсионните органи, че придобитият от него осигурителен стаж в Обединен институт за ядрени изследвания (ЮИЯИ) гр. Дубна, Русия не е бил зачетен при отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложими досежно този стаж според жалбоподателя са разпоредбите на Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечение от 01.05.1960 г., а не тези по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 20.03.2010 г. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Атанасова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 5974 / 21.10.2021 г. по адм. дело 2360 / 2021 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Л. Литов, от гр. София срещу решение 2153 21 30 / 03.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер] / 03.12.2020 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване в частта досежно размера на отпуснатата пенсия във връзка с отказа да бъде зачетен осигурителен стаж, придобит в СССР за периодите 24.10.1979 г. 30.09.1980 г. и 25.05.1981 г. 31.09.1990 г.. По делото е установено, че със заявление вх. Ц 2113 21 5830 / 14.10.2020 г. Л. Литов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е представил изискуемите документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Приложил е и справка 110 от ОИЯИ, гр. Дубна, от която е видно, че за периодите 24.10.1979 г. 30.09.1980 г. и 20.05.1981 г. 31.08.1990 г. е придобил съответно 00 години, 11 месеца и 07 дни и 09 години, 03 месеца и 11 дни осигурителен стаж на длъжност лаборант в Лаборатория по теоретична физика, младши научен сътрудник и научен сътрудник в Лаборатория по ядрени проблеми или общ осигурителен стаж от 10 години, 02 месеца и 19 дни. С разпореждане от 03.12.2020 г. на жалбоподателя Литов е била отпусната ЛПОСВ по чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО във връзка с Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност при зачетен осигурителен стаж в България от 20 години, 04 месеца и 27 дни от втора категория труд и 16 години, 02 месеца и 17 дни от трета категория труд, който превърнат при условията на чл. 104 КСО възлиза на 41 години, 08 месеца и 21 дни. Пенсията е била определена в минимален размер, като с последващо разпореждане [номер] / 05.01.2021 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ е била определена в окончателен размер като не е бил зачетен осигурителният стаж придобит в ОИЯИ, гр. Дубна. Разпореждането е потвърдено с решение 2153 21 30 / 03.02.2021 г. от директора на ТП на НОИ София град. По продължителността на придобития в Русия осигурителен стаж страните не спорят. Безспорен е и факта, че осигурителният стаж придобит в Република България е достатъчен за признаване на правото на ЛПОСВ. Съгласно чл. 10 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност всяка от договарящите се страни определя правото на пенсия на основание осигурителния стаж, придобит съгласно нейното законодателство. В случай, че продължителността на този осигурителен стаж е недостатъчен се взема предвид осигурителния стаж, придобит по законодателството на другата договаряща страна, както и на трета държава, с която договарящата се страна, отпускаща пенсия има сключен международен договор за социална сигурност, при условие че тези периоди на осигурителен стаж не съвпадат по време на придобиване. Разпоредбата на чл. 11 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност сочи, че размерът на пенсиите се определя въз основа на осигурителния доход за времето на зачетения осигурителен стаж в съответствие с националното законодателство. Изводите на административния съд, че всяка държава определя правото на пенсия съгласно придобития по нейното законодателство стаж и само в случаите, когато този стаж е недостатъчен се взема предвид и стажът, придобит в друга страна са в съответствие с действащите материалноправни и процесуалноправни норми. Стажът придобит в другата договаряща страна се зачита само за правото на пенсия, но не и при определяне на нейния размер, тъй като всяка държава изчислява размера на пенсията само за нейния осигурителен стаж. След като в случая Л. Литов е придобил право на пенсия само от българския си осигурителен стаж, евентуалното зачитане на руския стаж би било ирелевантно досежно размера на изчислената пенсия. Правилно административният съд е издирил и приложил относимата за предмета на спора нормативна уредба, позовавайки се на чл. 142 от АПК и чл. 24 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение