Решение № 16433 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2013 г.

Решение № 16433 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Обединение "ПГС - ЕКСА" - гр. София и участниците в обединението "ЕКСА" АД и "ПГС - 96" ООД, против Решение № 1131 от 18.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-914/2013 г., с което е оставена без уважение жалбата на обединението срещу Заповед № ФС-111/10.07.2013 г. на началника на отдел "Обществени поръчки" в Министерски съвет за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реставрация и консервация на дворец "Евксиноград" и прилежащия му парк", в частта по Обособена позиция № 1: "СМР на сгради - недвижима културна ценност, доставка и монтаж на оборудване за тях". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът Министър председателя на Р България, чрез пълномощника си юрк. Антоанета Барес, в съдебно заседание взима становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспорваното решение на КЗК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага оспорваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-914/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на Обединение "ПГС - ЕКСА" - гр. София срещу Заповед № ФС-111/10.07.2013 г. на началника на отдел "Обществени поръчки" в Министерски съвет. С тази заповед на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП /само една оферта отговаря на предварително обявените условия от възложителя/, е прекратена процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реставрация и консервация на дворец "Евксиноград" и прилежащия му парк", в частта по Обособена позиция № 1: "СМР на сгради - недвижима културна ценност, доставка и монтаж на оборудване за тях". С обжалваното решение КЗК е приела, че оспорваната пред нея Заповед № ФС-111/10.07.2013 г. на началника на отдел "Обществени поръчки" в Министерски съвет, е законосъобразна. Била е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя - тази на жалбоподателя Обединение "ПГС - ЕКСА", и в оспорваната заповед са изложени мотиви в тази насока. Затова са били налице законовите предпоставки по чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП. КЗК е счела, че при наличие на тези предпоставки преценката на възложителя дали да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка или да не стори това, е по целесъобразност и не подложи на контрол за законосъобразност от КЗК. Счела е за неоснователно оплакването на жалбоподателя за нарушаване на принципите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП /за равнопоставеност и свободна и лоялна конкуренция/, при откриване на нова процедура със същия предмет. Аргументирала се е с тава, че публичното разглеждане на офертата на всеки един участник в процедурата е част от задълженията на комисията, назначена за нейното провеждане. А предпоставките за прекратяване на процедурата за възлагане обществената поръчка на основание чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП са настъпили след извършване на действията по разглеждане, оценка и класиране на офертите. С тези мотиви КЗК е оставила без уважение жалбата на настоящия касатор срещу оспорвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно. Релевантните по спора факти са правилно установени и по тях няма спор между страните. Жалбоподателят оспорва правните изводи на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на обхвата на осъществения контрол за законосъобразност на оспорения акт. С разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗОП е предвидена правна възможност за прекратяване на възлагателна процедура при подадена само една оферта или заявление за участие, или при допуснат до класиране само един участник, или само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя. При положение, че в закона не се съдържа изрично разписано поведение на възложителя при осъществяване на материалните предпоставки на отделните хипотези, преценката за взетото решение е извършена в условията на оперативна самостоятелност и може да бъде предмет на проверка за законосъобразност само в пределите по чл. 169 АПК, приложима на основание чл. 122з от ЗОП. Оперативната самостоятелност е определена от закона дискреционна власт на административния орган да прецени, съобрази и избере начина на действие. Упражняването на правомощията при оперативна самостоятелност се подчинява единствено на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона. Целта на Закона за обществените поръчки е изрично регламентирана с разпоредбата на чл. 1 от закона и предвижда задължение за провеждане на процедури с цел осигуряване на ефективност при разходване на обществени средства. В този контекст възложителят е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта и постигане на целта на закона. Неоснователно е оплакването, че възложителят е следвало да изложи мотиви за прекратяване на процедурата. Контролът, осъществяван от КЗК, респ. от ВАС на неговото решение, е за законосъобразността на административния акт за прекратяване на процедурата. А по отношение оперативната самостоятелност той се простира само до пределите по чл. 169 от АПК - дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В случая се установяват безспорно предпоставките по чл. 39, ал. 2, т. 2 от ЗОП - била е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя - тази на жалбоподателя Обединение "ПГС - ЕКСА", и в оспорваната заповед са изложени мотиви в тази насока. Затова заповедта на възложителя за прекратяване на процедурата е законосъобразна. Възложителят няма задължение да изложи мотиви защо при оперативна самостоятелност е прекратил процедурата, а не я е продължил. Това е така защото всяко от избраните от него решение е законосъобразно, тъй като е в границите на закона. Оповестяването на фактите по офертата на касатора, респ. възможността при откриване на нова процедура със същия предмет участниците да се съобразяват с тях, не води до нарушаване на принципите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП за равнопоставеност и свободна и лоялна конкуренция. Тъкмо обратното - липсата на публичност би било нарушение на ЗОП. Възможността при новата процедура участниците да се съобразят с узнатите факти касаят бъдеща процедура, която при това възложителят не е задължен да обяви, а освен това касаторът не е обвързан с подаване на същата оферта. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение