Решение № 15620 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2010 г.

Решение № 15620 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12069/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д - р Любомир Димитров Трифонов от гр. Габрово, ул. "Емануил Манолов", № 12, вх. А, ет. 2, ап. 6 против решение № 9688/12.07.2010 г. на ВАС - Трето отделение, постановено по адм. д. № 5869 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 11/05.02.2008 г.), от д - р Любомир Димитров Трифонов от гр. Габрово, в частта относно чл. 17, т. 5 от Наредбата. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е вникнал в същността на проблема, съответно не е изложил мотиви във връзка с доводите на Трифонов. Счита, че Наредбата е приложима само за осигуряващите се като свободна професия лица, работещи без трудово и служебно правоотношение. Причината се намира в противоречието с разпоредби на нормативен акт от по - висока степен - § 1, т. 29 на ДР от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Липсва финансово-счетоводна процедура за изплащане възнагражденията на част от вещите лица, които не са самоосигуряващи се. Касаторът излага доводи, че е оспорил цялата Наредба, а не само чл. 17, ал. 5 от нея. Съгласно чл. 149 НПК експертът не може да откаже изготвянето на експертиза. В противен случай той може да бъде глобен. В нарушение на съдопроизводствени правила ВАС - Трето отделение не конституирал като страна по делото Министерство на финансите. Касаторът моли за уважаване на жалбата и за отмяна на оспорената Наредба. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет е оспорил жалбата с доводи, изложени от процесуалния му представител Силвия Илиева в писмено становище. Моли за оставяне в сила решението, като правилно и обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като Наредбата е издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон. Оспореният текст от Наредбата не противоречи на § 1, т. 29 ДР на ЗДДФЛ. Счита, че обстоятелството дали лицето работи по трудов договор или упражнява свободна професия, е от значение за данъчното облагане по ДЗЗФЛ, но Наредбата има предвид както лицата, упражняващи свободна професия, така и тези по трудов договор. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли оспорването тричленният състав на ВАС - Трето отделение е приел за установено следното: Оспорен е текста на чл. 17, т. 5 от Наредбата, като след анализ на регламентираните в него изисквания, е направен извод, че в Наредбата се прави разграничение между самоосигуряващите се вещи лица и тези, упражняващи свободна професия, само като понятие. Изискването и за двата вида вещи лица е еднакво - установяване на стаж по специалността не по - малко от 5 години. Такова изискване е предвидено и в чл. 13, т. 2 на Наредбата. Въвеждане на цитираното изискване в Наредбата е въпрос, предоставен на преценката на административния орган. Доказване наличието на това обстоятелство става с представянето на нотариално копие на трудова или служебна книжка, а за лицето със свободна професия - с доказателство, удостоверяващо стажа по специалността. Обсъденото по - горе изискване не противоречи на § 1, т. 29 ДР на ЗДДФЛ. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на ВАС - I колегия не споделя довода за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неконституирането на МФ по делото. С определение от 29.04.2009 г. тричленният състав на ВАС е наредил да се съобщи оспорването чрез обявление в ДВ и в интернет страницата на административния съд, както и да се постави обявление в сградата на ВАС. В сроковете по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 АПК, МФ не е встъпило като страна и не се е присъединило към оспорването. Неоснователно е и оплакването на касатора, че е оспорил съдържанието на цялата Наредба, а не само това на чл. 17, т. 5 от нея. При определяне предмета на оспорването тричленният състав на ВАС е съобразил уточнението, направено от д-р Трифонов в молбата от 26.10.2009 г. Първоинстанционното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В § 1, т. 29 ДР на ЗДДФЛ е предвидено, че по смисъла на този закон лицата, упражняващи свободна професия са експерти към съда и прокуратурата...., за които са налице едновременно следните условия: Осъществяват за своя сметка професионална дейност; Не са регистрирани като еднолични търговци; Са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. С оспореният текст на чл. 17, т. 5 от Наредбата е регламентирано, че за вписване в списъка на вещите лица кандидатите представят към заявлението следните документи: Документи, свързани със стажа по специалността: Нотариално заверено копие на трудова или служебна книжка, а за лицата със свободни професии - доказателство за регистрацията или за вписването им, удостоверяващи стаж по специалността не по - малко от 5 години. Обоснован е първоинстанционният извод, че изискванията и към двата вида вещи лица съгласно Наредбата са еднакви. Необходимо е да бъде установен от тях стаж по специалността им не по - малко от 5 години. Идентично изискване е предвидено и в чл. 13, т. 2 от Наредбата, който систематически се намира в Глава втора от Наредбата - "Условия, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица". В рамките на оперативната самостоятелност на органа, приел Наредбата, е да въведе изискване за стаж по специалността не по - малко от 5 години. Обсъденото изискване за стаж е такова, касаещо вписване на вещото лице в списъка и е относимо към всички вещи лица, без да противоречи на § 1, т. 29 ДР на ЗДДФЛ. Ако включеното в списъка вещо лице е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, същото извършва дейност, за която вече е приложимо тълкуването, дадено в § 1, т. 29 ДР на ЗДДФЛ. В този смисъл е правилно възражението на представителя на ВАП, че дали едно лице работи по трудов договор или упражнява свободна професия, е въпрос който е от значение за облагането му по ЗДДФЛ. Оспореният текст от Наредбата обаче има предвид и двете категории лица. Не е налице релевираното основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на ВАС - I колегия,