Решение № 14917 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2020 г.

Решение № 14917 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Д. от [населено място], срещу решение № 124 от 07.08.2020 г. по адм. д. № 135/2020 г. по описа на Административен съд Я., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ц2153-28-7/27.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Я. и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-28-00748530/24.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /Д00 при ТП на НОИ Я. Оспорва се решението на Административен съд Я. като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. Я., редовно уведомен, в писмен отговор и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С разпореждане № РВ-3-28-00748530/24.04.2020 г. е наредено на П. Д. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 16.12.2017 г. до 30.06.2018 г. в размер на 2911. 00 лева, от които 2412. 22 лева главница и 498. 78 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Съгласно мотивите на разпореждането, лицето е получило парично обезщетение за отглеждане на детето Д. Д. с [ЕГН], съгласно заявление-декларация № Р14-28-000-00-0003161109/03.01.2018 г. на ТП на НОИ – Я.. Същата е представена на основание чл. 53 от КСО в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в "ЙОНКО" ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********. При извършена проверка по разходите за държавно обществено осигуряване на осигурителя "ЙОНКО" ООД, приключила с констативен протокол №КП-5-28-00589169/05.07.2019 г. е установено, че за времето от 2014 г. до 2018 г. в дружеството са назначени 97 лица. Съгласно собственоръчно подписана декларация от съдружниците Й. Й. и Т. Г., посочените 97 лица не са им познати, не са подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова дейност при тях. На осигурителя са връчени задължителни предписания №ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на 97-те лица, в това число и за П. Д.. Заличени са неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 25.10.2016 г. до 17.06.2018 г. с декларация Образец № 1 за Димитрова. Заличен е и сключеният трудов договор № 81 от 24.10.2016 г. в ТД на НАП офис Я. В мотивите на разпореждането, за да обоснове правните си изводи, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1 от КСО, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Цитирал е § 1, т. 3 от ДР на КСО, предвиждащ, че осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. На основание чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а не е прекратена. В резултат на това, контролният орган е приел, че за П. Д. не е възникнало осигуряване защото не е извършвала трудова дейност в "ЙОНКО" ООД. Въз основа на изложеното и в нарушение на чл. 52 а от КСО, на същата неоснователно са изплатени 2412. 22 лв. обезщетение за отглеждане на малко дете. С разпореждането е наредено на лицето да ги възстанови на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, като недобросъвестно получени. С процесното решение №Ц2153-28-7/27.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ Я., е потвърдено разпореждането на ръководителя на контрола по разходите за ДОО, с аналогични мотиви, като са изложени съображения в подкрепа на констатацията за недобросъвестност на лицето при получаване на паричното обезщетение, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 113, ал. 2 от КСО и чл. 114, ал. 2 от КСО. Направен е извод, че в конкретния случай от доказателствата в административната преписка безспорно се установява, че работодателят е декларирал, че не са постъпили реално на работа и не са получавали трудови възнаграждения 97 лица /вкл. Димитрова/, че не ги познава и никога не им е възлагал работа. Обстоятелството, че не е полагала труд по трудовото правоотношение е известно на касаторката, което сочи на нейната недобросъвестност при получаване на паричните обезщетения, осъзнавайки, че не й се дължат. С решението на Административен съд Я., е отхвърлена жалбата на П. Д., като съдът е възприел за правилни и законосъобразни фактическите и правни изводи в актовете на органа по контрол на разходите за ДОО и на директора на ТП на НОИ Я. Правилен е изводът, че при настъпването на осигурителния риск касаторката няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не отговаря на условията на 52 а от КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО, за да придобие правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете от фондовете на ДОО. Данните за Димитрова по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са били заличени служебно от ТП на НОИ Я., възоснова на проверка и влезли в сила задължителни предписания на "Йонко" ООД, дадени от контролен орган при ТП на НОИ – Я., представляващи стабилен административен акт. Законодателят е обвързал статута на осигуреното лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО с чл. 10 от КСО, според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на трудова дейност. Димитрова не представя доказателства за реално извършвана от нея трудова дейност в дружеството "Йонко" ООД, като според обясненията й пред съда, е била в контакт единствено с лице, което е извършвало счетоводни услуги на дружеството, но не и с управителя или други служители. Същата не е имала представа нито от реално извършваната дейност на дружеството, нито от действителното място на извършване на дейността му. Правилно е заключението на първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че Димитрова е получила паричното обезщетение недобросъвестно в хипотезата по чл. 114, ал. 1 от КСО, според която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54 е и чл. 54 м, ал. 2, т. 2 от КСО; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. В случая не са налице изчерпателно изброените хипотези по чл. 114, ал. 2, т. 1-3 КСО. Съществуват обаче предпоставките за възстановяване на сумата от осигуреното лице, като недобросъвестно получена по чл. 114, ал. 1 от КСО. Добросъвестността на лицето се предполага до доказване на противното. Административният орган възоснова на извършената проверка и събраните доказателства е направил фактически и правно обоснован извод за недобросъвестност на лицето, който не се опровергава по безспорен начин от доводите и възраженията на касаторката. Не може да се приеме за достоверно и доказано становището на касаторката, че същата субективно не е съзнавала, че получава суми за обезщетение в значителен размер, които не й се дължат. В един продължителен период от време е контактувала единствено с лицето-счетоводител в офис, който очевидно не е на дружеството осигурител, представяйки й само документи, оформяни по съответния начин за получаване на обезщетението, без да е извършвала трудова дейност за дружеството. Касаторката не твърди да е познавала или да е поискала да се запознае с управителя на дружеството или с някой от работещите в него. Твърденията й, че е упражнявала трудова дейност в началото на първия й работен ден, след което й е прилошало, не са подкрепени с писмени или гласни доказателства. За да разпореди възстановяване на неоснователно получени суми по обезщетение за бременност и раждане органът по контрол за разходите на ДОО следва да установят предвидените в чл. 114, ал. 1 КСО кумулативни материалноправни предпоставки - плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат наличие на данни за недобросъвестност, обосновано и законосъобразно административният съд е потвърдил актовете на органите по контрол за разходите за ДОО и директора на ТП на НОИ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и като законосъобразно и правилно следва да се остави в сила. На ответника по касация с оглед изхода на спора, следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение