Решение № 13726 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2019 г.

Решение № 13726 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Селвелиева и Д. Спасов чрез техния пълномощник срещу решение № 5050/18.07.2019 г. по адм. д. № 346/2019 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. По делото е постъпила и частна жалба от М. Генчева чрез нейните пълномощници срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.06.2019 г., с което е отказано конституирането й като заинтересована по делото страна. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Селвелиева и Д. Спасов срещу заповед № РА-30-382/21.11.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж "прозирна ограда с бетонов цокъл", изградена по източната страна на УПИ XXIV-280, попадаща в трасето на улица тупик с о. т. 52-52 а, кв. 10, в. з. "Киноцентър II част". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен администратвин орган в съответствие с делегираните му правомощия. При постановяването на оспорения административен акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 225, ал. 3 ЗУТ, които да мотивират неговата отмяна. Неоснователни са твърденията, че процесната заповед е постановена в несъответствие с материално-правните разпоредби. Оградата в началото на улицата навлиза с 0. 80 м, а в края с 0. 65 м в улицата тупик с осеви точки 52-52 а, т. е в несъответствие с чл. 48, ал. 1 ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява категорично, че процесната ограда е изпълнена съгласно конструктивния проект, но не е на мястото си, поради което са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно при следните съображения: Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0. 60 до 2. 20 м. В случая издаденото разрешение за строеж е за прозирна ограда с височина до 2, 20 м с плътна част над терена с височина 0. 60 м и с дължина 23, 65 м. Настоящата инстанция намира, че в случая обжалваната заповед също е материално незаконосъобразна, тъй като не е обоснована с факти, част от приложимата правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Според чл. 225, ал. 2, т. 3 строеж или части от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 -4 ЗУТ. Съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1 съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. В случая обаче с оглед цитираната разпоредба на чл. 147 ЗУТ за изграждането на строеж като процесния-ограда, не се изисква одобряване на инвестиционен проект. След като не е налице инвестиционен проект, то не може да са налице и съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Поради това в конкретния случай не е налице правното основание, на което се е позовал административният орган-инвестиционен проект липсва, поради което процесният строеж не може да е незаконен като изграден в отклонение на инвестиционния проект. Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗУТ за строеж като процесния се изисква представяне на становище от инженер-конструктор с указание за изпълнението на строежа. Това конструктивно становище не е равнозначно на инвестиционен проект и не може да се приравни на такъв проект. Освен това в случая от заключението на вещото лице се установява, че процесният строеж-ограда е изграден съобразно представеното към разрешението за строеж конструктивно становище. Поради това в евентуалната хипотеза конструктивното становище да е равнозначно на инвестиционен проект, изграденият строеж -ограда не е в отклонение на това конструктивно становище. Предвид изложеното обжалваната заповед не съответства на материалноправните разпоредби, тъй като същата като административен акт е подвела към предвидените предпоставки в хипотезиса на правната норма факти, които не са налице. Както се посочи в случая не е налице инвестиционен проект и поради това не е възможно да са налице съществени отклонения от одобрен инвестиционен проект, които да нарушават предвижданията на действащия устройствен план. С оглед изтъкнатото, като е приел обжалваната заповед за материалнозаконосъобразна, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалните разпоредби подлежи на отмяна, което налага отмяна на отхвърлителното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора по касационната жалба на касаторите следва да се присъдят направените за две инстанции разноски в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лв. По частната жалба: С обжалваното определение, постановено в открито съдебно заседание е отказано конституирането като заинтересована по делото страна на М. Генчева. Определението е правилно. В производството по премахване на незаконен строеж страни са административният орган и извършителят или собственикът на строеж. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на акт за премахване на незаконен строеж, поради което няма и други заинтересовани лица в съдебния процес извън страните в лицето на административния орган и адресата на акта. Освен това други лица извън посочените не могат да бъдат заинтересовани страни поради липса на правен интерес, тъй като никой не може да претендира настъпването на неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,