Решение № 4056 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 570/2022 г.

Решение № 4056 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 570/2022 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. К. срещу решение № 1488 от 18.11.2021 г., постановено по административно дело № 384/2021 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-11-239/08.02.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИАВКВПД) чрез процесуален представител и в представен в представен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касационния жалбодател. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто законни интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно. Предмет на оспорване пред АС Варна е била заповед № ЧР-11-239/8.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАВКВПД, с която е прекратено служебното правоотношение на К. за длъжността началник на Териториален отдел - Варна в Главна дирекция "Военно-почивно дело и военни клубове" в посочената агенция на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с ПМС № 7/15.01.2021 г., с което е изменен и допълнен Устройствения правилник на ИАВКВПД и утвърдено длъжностно разписание на агенцията в сила от 8.01.2021 г. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По делото са приложени длъжностните разписания на ИАВКВПД в сила, съответно от 1.02.2021 г. и от 8.02.2021 г., като при съпоставката им се установява, че броят на служителите и запазен на 409, като е запазена, като съществуващите в Специализирана администрация на агенцията Териториални отдели са запазени, но под ново наименование – Териториални дирекции и макар щатната численост на персонала в тях да е намален с две щатни бройки, считано от 8.02.2021 г., броят на служителите в ТД – Варна е запазен на 62 броя. При това, както правилно е посочено в решението безспорно е установено, че извършената промяна в структурата на териториалните поделения на агенцията се изразява в трансформирането на териториалните отдели в дирекции. Този факт се установява безспорно при елементарна съпоставка на двете длъжностни разписания, но е констатиран и от назначените по делото съдебни експертизи. Освен това при извършена съпоставка между действалата до 8.02.2021 г. редакция на Устройствения правилник (УП) на ИАВКВПД и тази след посочената дата се установява, че функциите на Главната дирекция, част от която са били териториалните отдели, а сега териториалните дирекции са идентични, а промяната в чл. 24, ал. 1, т. 16 и ал. 2 се свежда до замяната на отдел с дирекция. При извършената съпоставка на изискванията, функциите и задълженията за длъжността "началник на териториален отдел" и "директор на териториална дирекция" е установено, че разликата е, че новата длъжност е с по високо ръководно ниво – 6А, докато началник отдел е с ниво 7А по Класификатора на длъжностите в администрацията, промените в основната цел и области на дейност са по-скоро в стилистичния изказ, като преките задължения са запазени и се припокриват почти напълно. При това следва да бъде съобразено, че независимо от нивото им в Класификатора и двете длъжности са ръководни по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. При така установеното неправилно в обжалваното решение е прието, че в случая са налице двете кумулативно необходими предпоставки за да се приеме, че длъжността е реално съкратена – същата да не съществува като нормативно определена позиция и да не съществува и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, тъй като тя продължава да съществува като такава система. Направените промени в изискванията за степен на образование, цел на длъжността, които са несъществени, при запазване на основните задължения и липсата на промени във функциите, при липсата на промяната им по УП не водят до обратен извод. Настоящият състав не споделя изводите в обжалваното решение за съществени различия на задълженията по т. т. 5. 4; 5. 9; 5. 11; 5. 21 и 5. 22 от длъжностната характеристика за длъжността "директор на териториална дирекция" в сравнение с тези за длъжността "началник отдел на териториален отдел", като споделя напълно изводите на вещото лице, след внимателен прочит и съпоставка на преките задължения за двете длъжности по утвърдените за тях длъжностни характеристики, от които се установява, че направените промени са несъществени и не променят изискванията за заемане на длъжността като система от функции, задължения и изисквания за заемането й. При наличие на формулирани 28 конкретни задължения, от които 23 са идентични, промяната в словореда на 5 от тях не би могло да доведе до обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от К. заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото, при своевременно направени искания за присъждане на разноски и като съобрази размера на заплатения хонорар за един адвокат и фактическата и правна сложност на делото, намира, че същият не е прекомерен и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва администрацията при издателя на акта да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател деловодни разноски в размер на общо 3180 лв., от които 80 лв. заплатени държавни такси (10 лв. за първа инстанция и 70 лв. за касационна), 100 лв. депозит за вещо лице и хонорар за един адвокат в размер на 3000 лв., от които 1000 лв. за първоинстанционното производство и 2000 лв. за касационното. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение